Личността и идеите на Анна Политковска, която беше убита заради категоричната си критика срещу диктатурата на Кремъл, продължават да вълнува публиката. Двама продуценти застанаха зад проекти, посветени на руската журналистка, яростно заклеймила войната в Чечения – Кремена Димитрова в театъра и самият Шон Пен в киното.
Спектакълът „Анна непоправимата“, режисиран от Надя Панчева в жанра на политическата класика, вече има огромен успех сред зрителите на „Топлоцентрала“, макар че се играе само веднъж в месеца пред 70 човека. Преди броени дни постановката получи аплаузи и на международния фестивал „Варненско лято“, а сред зрителите бяха селекционери от Европа. Предстои гастрол във Виена, който обаче е по покана от диаспората, а не от Културния ни институт, Дом „Витгенщайн“. „Анна непоправимата“ може би създава някакъв институционален дискомфорт на някои държавни служители. След премиерата постановката получи номинации от Столична община и Икарите, но дотук. По всички личи, че от Аскеерите не са я гледали, иначе щяха да отличат Невена Калудова, чиято актьорска и интелектуална енергия не позволява нито минута скука през 90-те минути. Актрисата се готви за ролята на Анна в продължение на година и постига пълно сливане с героинята си. Превъплъщението е толкова силно и тежко, че Невена Калудова понякога се чувства напълно съсипана психически и физически.
Сценографията на Ясмин Мандели е концентрирана в обобщения образ на агресора – гигантска условна глава в актуалния напоследък стил брутализъм. Тя е подвижна, а вътрешността й се превръща в утроба, пещера, затвор, болница, танк. Ничия територия, на която Анна провежда срещите си. Там звучат и цитати от нейни текстове, ужасяващи моменти от репортажите й по време на „специалната операция“ на Кремъл в Чечения, извадки от дневниците на дисидентката. В тях Анна споделя, че не се страхува от заплахите да бъде убита, но мечтае за красива смърт, дискретно и без много кръв. Владимир Солаков изиграва всички мъжки персонажи.
България е първата страна от бившия Източен блок, която проявява интерес към пиесата, чието оригинално заглавие е „Жена, която не подлежи на превъзпитание“. Кремена Димитрова получава пиесата от Брюксел. Още първите реплики я разтърсват. Авторът е Стефано Масини от Флоренция, който има награда „Тони“, и е изключителна фигура в литературата и журналистиката.
Историята му е документална, с много силно антивоенно послание. Темите са глобални. Каква позиция да защитаваш, когато и от двете страни на фронта умират хора? Нима гибелта може да бъде „заслужена“? Кои жертви предизвикват повече ужас и мъка, след като пред смъртта всички сме равни? Нито едно оръжие не оневинява загубата. За Политковская хуманизмът е над всичко, никой няма право да отнема живот, а тя, майката на две деца, се жертва в името на истината. „Човек факла, който вдъхновява, зарежда със смисъл и събужда приспаната ни съвест. Ако, разбира се, все още ни е останала“, коментира Кремена Димитрова, за която театърът трябва да провокира съзнанието, да отрезвява и да възпитава гражданско общество. Останалото е площадно забавление.
Иля Политковски, синът на Анна и Александър Политковски, изпраща специално видео обръщение към българския екип, но моли да не бъде масово тиражирано, тъй като той продължава да живее в изгнание. Всъщност Политковская, която загива през 2006-а, вече като че ли е забравена в Русия, но Западът я превърна в звезда, макар и посмъртно.
За разлика от пиесата на Стефано Масини, в която няма препратки към интимното битие на Политковская, биографичната драма Words of War („Думи на война“), режисирана от Джеймс Стронг и продуцирана от двукратния носител на „Оскар“ Шон Пен, е базирана на отношенията между Анна и съпруга й, също толкова рейтинговия журналист Александър Политковски. Заради това премиерата се забавя – Иля Политковски налага някои уточнения във фабулата. Действието се развива в Русия, но репликите, естествено, са на английски без акцент.
Максин Пийк, позната от биографичния „Теория на всичко“ за Стивън Хокинг, играе Анна. Джейсън Айзъкс от „Белият лотос“ е мъжът й Александър. В интервюта, свързани с премиерата, Максин Пийк признава, че когато чете за първи път сценария, е чувала за Анна, знае, че е журналистка, но нищо повече. Пийк споделя, че най-важното за нея е качеството на диалозите. И хвали Ерик Попен, че е постигнал завиден баланс между двете Анни – съпругата и журналистката, защитничка на човешките права. „Нямаше как да отхвърля Анна. Особено заради дарбата й да разказва за съдбите на жертвите с невероятна човещина. Самата тя винаги е признавала страховете си, никога не е отричала, че се плаши като всички останали“, откровена е Максин Пийк.
Джейсън Айзъкс споделя, че за първи път разбира за Анна Политковская от приятелка, в чиято фамилия всички са активисти на различни каузи. Той изгражда образа на Александър, също мотивиран от документалистика. Политковски е знаменитост в политическо ток шоу, ползвайки всички облаги от статута си, което в Русия означава толкова много, колкото в България трудно може да си представим. Славата му започва да залязва, когато скандалите около жена му ескалират. Александър не е достатъчно силен, за да понесе таланта и популярността на съпругата си. В крайна сметка всичко, което е направила тя, се оказва твърде много за него. Сблъсъците между два толкова изявени характера започват да стават всекидневие. Застрашено е не само семейството, но и егото на Политковски. Особено когато в крайна сметка той остава без работа. Но един от акцентите във филма е върху факта, че, въпреки смелостта си, Анна няма амбицията на всяка цена да бъде военен кореспондент. Нейната цел е да извади на бял свят страданията на цивилните. Да разкаже на руснаците защо и как е завладяна Чечения, защото медиите в Русия отдавна са се отрекли от истината.
Максин Пийк и Джейсън Айзъкс не изпадат в подробности около подготовката за ролите си, но може да се предполага, че са разговаряли с близки на Политковски. В началото на филма Анна казва: „Мислиш ли, че можеш да останеш безучастен, да не обръщаш внимание на онова, което виждаш?“.
Според екипа на Words of War тъкмо сега е идеалният момент за разпространението на филма – и заради войните в Близкия изток, и заради Украйна, и заради нарочното подкопаване на традиционните ценности, и заради изкуственият интелект, който заплашва реалността. „Демокрацията се превръща в самовластие, което ограничава свободата на медиите“, категоричен е Джейсън Айзъкс, познат от десетки филми, между които и поредицата за Хари Потър.
Албена АТАНАСОВА