Силен филм, макар и донякъде бъбрив. В тъмното крачи кардинал Лорънс с чанта в ръка (Рейф Файнс). Когато стига Ватикана, разбира, че любимият папа е починал. И че последен при него е бил кардинал Трембли (Джон Литгоу) и понтификът е поискал оставката му. Той, разбира се, отрича. Лорънс е натоварен да води конклава. Изсипват се кардинали от цял свят. Според Лоурънс най-подходящ за папа е кардинал Белини (Стенли Тучи), а най-много искат Светия престол Трембли и кардинал Тедеско (Серджо Кастелито). Напрегнато е. Отишлият си папа е извел католическата църква на нов етап от развитието й и би трябвало някой да продължи неговата кауза. Лоурънс усеща, че вярата му е разклатена. Не иска да става папа. Скандалът с Трембли се разраства. Лоурънс се опитва всячески да стигне до истината. Намесва се и сестра Агнес (Изабела Роселени). Финалът е донякъде изненадващ. И политкоректен.
Филмът е напрегнат църковен трилър. Кардиналите се движат като сенки, а най-притеснен е Лорънс. Той е и умен, и дързък, и справедлив. „Конклав“ се занимава с порядките в католическата църква и волята за власт, с благородството и корупцията, с вярата и достойнството… Достолепните зали на Ватикана се превръщат в арена на ожесточени словесни религиозни и човешки схватки. Всички актьори са добри, но гвоздеят е поостарелият Рейф Файнс, който играе и с поглед, и с тембър, и с гръб. Изключителен е, както винаги. След като видяхме Изабела Роселини като старица в „Химера“ (2024) на Аличе Рохвахер, сега е безупречна монахиня и в изпънатото лице страшно напомня майка си Ингрид Бергман.
Независимо от великолепната операторска работа на Джеймс Френд, не приех предишния филм на Едуард Бергер „На западния фронт нищо ново“ (2022) – първата немска екранизация на Netflix по великия автобиографичен роман на Ерих-Мария Ремарк, публикуван през 1929-а и изгорен от нацистите през 1933-а. Предполагам, че главоломният му успех се дължи на възхищението на хора, не чели Ремарк, или като реакция на нечовешката война на Русия в Украйна.
Създаден в канона на традиционната кино, „Конклав“ е далеч по-събран и въздействащ.
Напоследък киното и телевизията са изкушени от „папската“ тема. Не мога да подмина любимия си сериал „Младият папа“ (2016) и продължението му „Новият папа“ (2019) на Паоло Сорентино, излъчени по HBO. В първия сезон се разказва за въображаемия Пий ХIII (Джуд Лоу) – Лени Белардо, най-младият (47-годишен) папа и първи американец. От новия понтифик се очаква да бъде либерален, но той е безцеремонно консервативен. Пуши харизматично, пие диетична кола, пази лула от баща си… И е нечовешки секси. Действието се разгъва през ватикански перипетии и теологични спорове, накъсвано е от флашбек визиони с детството на Лени. Финалът е отворен. Приказно красив сериал, заснет от Лука Бигаци – постоянният оператор и съмишленик на Сорентино. „Новият папа“ е същинско пиршество. Пий XIII е в кома. След краткотрайното пребиваване на Светия престол на злополучния милосърден и демократичен папа Франциск ІІ (нещо като карикатура на папа Франциск), избран на 35-то гласуване, кардинал Войело (Силво Орландо) успява да привлече във Ватикана сър Джон Бранъкс (Джон Малкович) с арфата – ерудиран, безпардонен и обаятелен английски аристократ, който си гримира очите, а родителите му дишат с маски. Новият папа Йоан Павел ІІІ изглежда перфектен, но крие пороци и тайни. Вторият сезон на сериала е още по-еротичен – в комата си Пий ХІІІ се явява като ангел или като секссимвол на плажа по бански, а музиката е убийствена. И както се занимава с вярата и с днешното търсене на Христос, е още по-сардоничен от първия сезон – идолопоклонничеството към Пий ХІІІ се оказва по-опасно от ислямския фундаментализъм.
Междувременно се появи и филмът „Двамата папи“ (2019) на Фернандо Мейрелес – написан от Антъни Маккартън по пиесата му „Папата“. Дори титанични актьори като Антъни Хопкинс и Джонатан Прайс не могат да се справят със скуката на този своеобразен рецитал.
„Конклав“ не е игрови като сериала, нито е досаден като филма – напълно сериозен е. Просто трябва да се види и почувства.
Геновева ДИМИТРОВА