С изложба, достойна за мащаба на неговото творчество, и валидиране на специална пощенска марка, Музеят на хумора и сатирата в Габрово отбеляза 100-годишнината от рождението на Борис Димовски (1925–2007) – един от най-значимите български карикатуристи и илюстратори от втората половина на XX век. Експозицията, посветена и на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, бе открита тържествено на 23 октомври и може да бъде разгледана до 20 април 2026 г.
Роден на 20 октомври 1925 г. в село Яврово, Пловдивско, Борис Илиев Димовски завършва Художествената академия в София, където е ученик на Илия Бешков и Стоян Венев. Творческият си път започва в края на 40-те години като карикатурист във вестник „Стършел“, работи и за вестник „Труд“, а по-късно е редактор и художник в Българската национална телевизия, като рисува на живо в популярното предаване „Всяка неделя“. Житейският път на твореца е белязан от трудности и немотия, но през целия му живот рисуването остава неговият спасител и неговата трибуна за казване на истината. Както самият Димовски споделя: „Творецът е специален кръстник, той трябва да назове неназованото“.
Гигантското творчество на художника обхваща близо 5000 рисунки и карикатури, илюстрирал е повече от 300 книги. Той е майстор на акварела, графиката, шаржовете и илюстрацията. Борис Димовски е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата в Габрово. Негово дело са и рисунките към прочутите „Габровски шеги“, издание без аналог в страната, отпечатано в невероятните 2 285 976 екземпляра. „Това е изумително и показва, че Габрово и Борис Димовски са свършили нещо феноменално“, подчертава кураторът на изложбата Красимир Илиев от Софийската градска художествена галерия. В Дома на хумора и сатирата се съхраняват 470 негови рисунки, скици и проекти.
Акцент в ретроспективната експозиция е поставен върху карикатурите от необятното му творчество, като отделна прожекция припомня приноса му като илюстратор. Специално място заемат рисунките му към последното издание на „Габровски шеги“ от 80-те години, както и гоблени, изработени от дъщерята на художника – Илонка Димовска, по негови проекти, които весело разказват за перипетиите на Адам и Ева в рая. Кураторът Красимир Илиев изтъква, че „Борис Димовски е един от най-значимите карикатуристи от втората половина на XX век. Той можеше да нарисува дори най-тривиалните неща да изглеждат смешни. Цялото творчество на Борис Димовски е борба за казване на истината.“ Илиев добавя, че много от рисунките на Димовски, посветени на латинските сентенции, са „страшно актуални“ и показват колко съвременни са размишленията на хората от древността.
Съвместната работа на Димовски с големия сатирик Радой Ралин също оставя трайна следа. Техните хумористични книги „Безопасни игли“ (1960) и особено „Люти чушки“ (1968), илюстрирана от Димовски с епиграми от Ралин, предизвиква скандал и се превръща в символ на артистична съпротива и гражданска смелост срещу цензурата по време на тоталитаризма. В изложбата могат да бъдат видени и прочетени мисли на художника, както и текстове за него от близките му приятели Радой Ралин и Йордан Радичков. За Димовски Радой Ралин казва: „Нямам друг познат, който така да умее да омаловажава бедите в живота, да ги обезоръжава с щедра порция насмешка и аристократично презрение“. Самият Димовски, верен на своя критичен дух, споделя: „Болестта на нашето време е унинието“. Други негови прозрения са: „Фактът, че се намират много загубени хора, доказва, че в природата нищо не се губи“ и „Трябва ли да бъда наречен художник, щом не мога да превърна калта в цветя, а ябълката в усмивка?“.
Експозицията обединява произведения от фондовете на Музея на хумора и сатирата, Държавна агенция „Архиви“, Националната галерия, Художествена галерия – Русе, както и частни колекции, сред които на проф. Иван Еленков, Владимир Илиев, Людмил Веселинов и Петър Тишкин. За събитието в Габрово пристигна и дъщерята на художника, Валерия Димовска, която сподели, че чувства Музея на хумора и сатирата като свой втори дом и усеща духа на баща си там. Специален гост на събитието бе и синът на Радой Ралин – Кин Стоянов.
По време на официалното откриване се състоя и валидирането на специална пощенска марка. Автор на дизайна е художникът доц. д-р Стоян Дечев, а на марката са изобразени ликът на Борис Димовски и неговите инициали. Музеят на хумора и сатирата работи и по монография, посветена на Борис Димовски, като амбицията на екипа е изданието да се появи до края на годината, а сред предстоящите прояви е и габровската премиера на филма „Борис Димовски – несъгласният“. Неговото наследство, изпълнено със смях, мъдрост и неподправена човечност, продължава да вдъхновява, а както казва кураторът Красимир Илиев, в някои от последните шаржове на Димовски се долавя „цялата му умора, натрупана от борбата за истина“, но и „известно отчаяние от това, че нещата се повтарят – тотално, глобално оглупяваме“.
Пламен В. ПЕТРОВ