„Първо дамите” (Ladies First), 2026, САЩ, режисьор Теа Шарок, продуценти: Лиза Чейсън, Елиънър Дейли, Едуар де Лашомет; сценарий: Натали Крински, Чинко Пол, Кати Сибърман; оператор Харис Замбарлукос, музика Атли Йорварсон, в ролите: Саша Барън Коен, Розамунд Пайк, Чарлс Данс, Емили Мортимър, Том Дейвис и други. Netflix. Филмът е свободен американски римейк на френския „Je ne suis pas un homme facile” (2018) на Елеонор Пуриат.
В голяма рекламна агенция в Лондон се подготвя кампания за бирата Guinness за жени. Босът (Чарлс Данс) насърчава амбициозния женомразец Деймиън (Саша Барън Коен). Подготвя го за бъдещ шеф. Той на свой ред елиминира от надпреварата за концепция също амбициозната и умна самотна майка Алекс (Розамунд Пайк). Но, както си върви напето по улицата, се блъска в стълб, пада и се оказва в … матриархат. В него Алекс е изпълнителен директор, възрастната секретарка на боса Фелисити (Фиона Шоу) е началник, самият Деймиън е неин асистент, а дребната чистачка Гленда (Катрин Хънтър) е бос. Дори родителите и сестра му са променени. Свикнал на бегли и все неуспешни връзки, сега надменният Деймиън е с постоянно сбъркано име и е подложен на сексуален натиск (от разстояние) от страна на ненаситната воайорка Фелисити – до степен, че от възбуда тя умира… Отношенията с Алекс са натопорчени, но в един момент прекарват нощ заедно… Както се досещате, Деймиън отново се удря и нещата се връщат по местата си. В новата/стара реалност той трябва да се пребори за доверието на Алекс и да я върне на работа.
Неведнъж е ставало дума за американските римейки и тяхната несъстоятелност, но този път стрийминг гигантът Netflix се излага. Женска комедия със саркастичен тон, „Първо дамите” лансира съмнително забавна ситуация с паралелна реалност, през която да се надсмее на женомразството, мъжката хегемония и междуполовите връзки. Възможно е за някои да е симпатично-повърхностно лятно развлечение, но аз едва я издържах, въпреки че е кратка. Не съм гледала френския оригинал и съдя само по римейка, който е със същите имена, но с различни професии. Не мога да не отбележа, че е симпатично самото осмиване на криворазбрания феминизъм. Известен с работата си с Кенет Брана, операторът Харис Замбарлукос се старае да представи специфична визия на отделните реалности, но не се справя особено успешно.
Що се отнася до актьорите, първо, те изобщо не са случайни, и второ – до един са обаятелни, независимо от карикатурните им образи. Саша Барън Коен е елегантен и себичен като многострадалния Деймиън – в пъти по-приятен от прехвалените му превъплъщения в Борат. Ако в „Сива зона” на Гай Ричи Розамунд Пайк е жалка като отсечено дърво, защото няма какво да играе, в „Първо дамите” е динамична и различна в двойствената си роля. За разлика от прекрасния лорд Маунтбатън – наставник на принц Чарлс и чичо на принц Филип в третия и четвъртия сезон на възхитителния сериала „Короната”, Чарлс Данс тук е безличен фигурант. Изобщо летните филмови приключения, с нищожни изключения, са доста досадни.
Геновева Димитрова