Сборникът „Седем вечери“ от Хорхе Луис Борхес, един от всепризнатите гении на глобалната литература, излезе за първи път на български. Изданието на „Колибри“ обединява беседите, които световноизвестният писател изнася през 1977 година в театър „Колизей“ в Буенос Айрес. Той вече е на 78, но в тях за пореден път проличава очарованието на автора, без което всичко останало е безполезно, както казва самият Борхес.
В „Седем вечери“ Борхес – подобно на Сервантес, разказва, коментира, обобщава чужди текстове. Както се знае, той е само на 55, когато ослепява напълно, но за него четенето винаги е било акт на удоволствие от създаването и пресъздаването, от тълкуването и полемиката. В хода на времето Борхес, който никога не пожелава да използва Брайловата азбука, все повече тълкува литературата като безкрайна възможност за наслада и крайъгълен камък на културата. Той е философ на неочакваното, на необикновеното, на странното, на фантастичното. Неслучайно критикът Анхел Флорес, който за пръв път използва термина „магически реализъм“, сочи като начало на това движение сборника на Борхес от 1935 година „Всеобща история на безчестието“.
В „Седем вечери“ Борхес открива универсалното най-вече чрез изследване на естетическата стойност. „Струва ми се, че относно темите, които толкова ме бяха обсебили, тази книга е моето завещание“, казва той за изреченото в беседите за „Божествена комедия“, „Кошмарът“, „Хиляда и една нощ“, „Будизмът“, „Поезията“, „Кабала“ и „Слепотата“.
„Идеята за текст, който може да има различни тълкувания, е характерна за Средновековието – това Средновековие, така оклеветено и сложно, дало ни при все това готическата архитектура, исландските саги и схоластичната философия, в която всичко е подложено на съмнение. То обаче ни е дало преди всичко „Божествена комедия“, която продължаваме да четем, която продължава да ни удивлява, която ще пребъде след нас отвъд нашето безсъние, която ще бъде обогатявана от всяко следващо поколение читатели.
Би трябвало да си припомним Скот Ериугена, който твърди, че Библията е текст, който крие безкрайни тълкувания и може да се сравни с многобагрената опашка на паун. Еврейските кабалисти твърдят, че Библията е написана за всеки вярващ поотделно. Това не е невероятно, ако си помислим, че създателят на текста и създателят на читателя е един и същ – Бог. Данте не е имал причина да предположи, че неговият разказ отговаря на една реална представа за света на мъртвите. Това е било невъзможно. Данте не е могъл да мисли така“, казва Борхес за „Божествена комедия“.
Той за първи път чете Данте на младини – в трамвая, с който бавно и досадно стига до работното си място, библиотека в квартал „Алмагро“ в Буенос Айрес. Преди това случайно е открил томчетата с „Ад“, „Чистилище“ и „Рай“ – на всяка страница текстът е на италиански и английски. „Случайността – освен ако няма случайност и наричаме „случайност“ това, че не познаваме сложния механизъм на обусловеността, поиска да ги намеря в книжарница „Митчел“, днес несъществуваща, но носеща ми толкова спомени“, споделя Борхес за книгите, които може да носи в джоба си. „При този първи прочит разбрах, че преводите не могат да са заместител на оригинала“, категоричен е той.
Хорхе Луис Борхес (1899–1986) е роден в Буенос Айрес, но едва на 15 заминава за Женева, където се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме. През 1921 г. се завръща в Аржентина и участва в основаването на няколко литературни и философски списания. Световната си слава Борхес дължи на своите кратки разкази и литературни есета. Той съчетава измислици, философия и история, въвежда читателя в неразгадаеми сънища и безсъници, запознава го с въображаеми енциклопедии и онтологични изследвания, преобръща всички представи за употребите на езика. „Ако пространството е безкрайно, ние сме в коя да е точка от пространството. Ако времето е безкрайно, ние сме в коя да е точка от времето.“, обобщава авторът, който е недостижим в умението си да съзерцава и пренарежда действителността, независимо от жанра.