Ярки личности от арт вселената на Балканите ще блеснат в Народния театър в близко бъдеще. Както вече се знае, международно известният режисьор от Словения Йерней Лоренци ще пренесе на първата ни сцена „Физика на тъгата“ по романа на Георги Господинов. „Орфей“, който Лоренци направи с академиците – авангардна версия на мита за Орфей и Евридика, му донесе три награди „Икар“. Кастингът за „Физика на тъгата“ е през ноември. Творбата на Георги Господинов за греховете на миналото, отговорността на настоящето и вината на бъдещето вече е интерпретирана от словенци. Артисти от трупата „Антон Подбеушек“ в Ново место – живописен ренесансов град на река Крка, представиха своя „Физика на тъгата“ на фестивала в Благоевград през 2017 година. Тогава Тяша Чернигой, автор на постановката, коментира, че не претендира за стриктна адаптация, но следва нелинейното случване, извеждайки темите за копнежа по несъстоялото се, за крехкостта и сблъсъка със света в края на историята. Теодор Ушев направи кино от „Физика на тъгата“ – в 27-минутната анимация звучат гласовете на баща и син – Доналд и Росиф Съдърланд, които разказват историята зад кадър и произнасят ключовата за книгата фраза „Аз сме“.
Ивица Булян, една от най-успешните фигури в модерното хърватско изкуство, ще започне репетиции на „Господа Глембаеви“. Той вече е избрал актьорите за постановката си по класика на родната си литература Мирослав Кърлежа. В главните роли са Деян Донков, Ани Пападопулу и Теодора Духовникова, с тях под прожекторите ще бъдат Пламен Димов, Дарин Ангелов, Веселин Мезеклиев, Александър Кънев, Константин Станчев – синът на Койна Русева, който дебютира в Народния още като тийнейджър, Александър Тонев, Александър Карасански от Малък градски театър „Зад канала“.
Действието на пиесата се развива през 1913 година в Загреб, тогава в Австро-Унгарската империя. Художникът Леоне Глембай се завръща след десетилетие в дома си и веднага попада във фамилна буря заради ужасяващи лъжи, прикриващи тежки престъпления. Той не може да повярва, че семейството е му е замесено в корупция, измами и трагедии. Финалът е белязан от инсулт и самоубийство. През 1947 година Раша Плаович режисира „Господа Глембаеви“ е Народния театър по превод на Младен Исаев и Богомил Нонев и с участието на Георги Стаматов, Петя Герганова, Иван Димов, Никола Икономов, Борис Михайлов, Константин Кисимов, Ружа Делчева, Андрей Чапразов.
Ивица Булян, който работи по целия свят, е истински интересен персонаж. Още докато учи политически науки, френски език и сравнителна литература в Загребския университет, се труди като драматург и критик в списания и вестници. Свързан с европейската гилдия, той пише рецензии и студии за издания в Мадрид, Париж и Лондон, ръководи групи и форуми. Играят представленията му в над 30 страни. Вдъхновен от Антонен Арто, който вярва, че театърът пречиства човека, Ивица Булян поставя актьора в центъра на своите търсения. Преподава в Париж и Сент Етиен, Брюксел и Москва, гостува в култовия театър La MaMa в Ню Йорк. Заедно с Дубравко Вргоч създават Световния театрален фестивал в Загреб през 2003 г.
Булян не за първи път се връща към Мирослав Кърлежа, най-прочутото име в хърватската литература на XX век – идеалист и романтик, който като всеки интелектуалец през 20-те години на миналия век се очарова от левите идеи и се противопоставя на монархическия режим в Югославия. По-късно развенчава режима на Сталин в СССР и е изключен от компартията на Тито. Между двете войни създава емблематичните си произведения „Завръщането на Филип Латинович“ и „Банкет в Блитва“ – блестяща метафора на хаоса в Европа, в който правата на човека са брутално нарушени. През 50-те Тито го моли да стане председател на Съюза на писателите, но в края на 60-те Кърлежа застава зад „Декларацията за хърватския книжовен език“ и подкрепя на националното движение на Франьо Туджман.
Слободан Унковски е следващият съсед от Балканите, който ще гостува в Народния театър. Професорът от Скопие, преподавал актьорско майсторство и режисура в Нюйоркския университет и „Харвард“, е автор на многобройни театрални и телевизионни постановки в бившите югославски републики, в Гърция и Англия. В края на 90-те Слободан Унковски е министър на културата. След 2006 г. е изявен и последователен критик на политиката на така наречената антиквизация, която се стреми да приобщи Македония към гръцката античност, за да я отдалечи от българските й корени.
Преди време Слободан Унковски трябваше да подпише спектакъл в провалилия се още на старта Модерен театър. Тогава той пристигна в София и дори започна репетиции на маса. Пиесата беше „Празникът“, адаптация по прочутия едноименен филм на Томас Винтерберг, Могенс Руков и Бо Хансен, който в средата на 90-те предизвика сензация на кино фестивала в Кан със скандалната история за сексуалното насилие в едно семейство. Преди години постановка на Слободан Унковски „Църнила 005“ гостува на Празниците в Благоевград и е отличена с награда.
Предстоящият проект на Слободан Унковски в Народния театър вероятно ще бъде свързан с Молиер. Режисьорът е отколешен почитател на великия френски комедиограф.