„Вакханки“ получи пет номинации за наградите на Гръцкия съюз на критиците за театър и сценични изкуства за сезон 2025/2026. Копродукцията на Народния театър, Държавния театър на Северна Гърция и фестивала „Атина-Епидавър“ се състезава в категориите за най-добър спектакъл, най-добра режисура – Явор Гърдев, най-добра женска роля – Лукия Михалопулу, най-добър светлинен дизайн – Стела Калцу, най-добри костюми – Мария Иления Дуладири. Сред конкурентите са елитни фигури от афишите на южната ни съседка. Особено впечатляваща сред номинираните е още една копродукция – „Народен враг“ от Ибсен на прочутия берлински театър „Шаубюне“ и гръцкия Театър на новия свят, като режисьор е международно известният германец Томас Остермайер. Победителите ще бъдат обявени на 29 октомври в зала „Тео Ангелопулос“ на Френския институт в Атина. Както е редно, гръцките критици коментират в различни гами постановката на Явор Гърдев, който рискува тя да прилича повече на рок мюзикъл, отколкото на антична трагедия, въпреки че той доказва възможността за зрелищна хармония между тях. Голямата му заслуга е, че
успява да обедини актьори с различни театрални култури и сценични енергии.
При това на английски език – чужд и на българите, и на гърците, които са крайно чувствителни, когато някой интерпретира културно-историческото им наследство.
Факт е, че „Вакханки“ – една от най-късните и запазени до днес трагедии на Еврипид, гърми и трещи като рок мюзикъл, като карнавал и бал с маски. Тримата отлични музиканти от групата The Tiger Lillies – Мартин Жак, Ейдриън Стаут и Буди Бутеноп, виртуозно поддържат емоциите, ритъма, темпото и напрежението в представлението. Те са автори на 11-те песни, които разказват, дописват, допълват, продължават случващото се между белите заграждания от сценографията на Никола Тороманов, маркиращи границите между всеки концерт и истеризиращите поклонници. Тримата рокаджии са другият хор, който акцентира театралността и съдбовността в необратимите събития. В композициите и изпълненията им напира и кабарето на Берлин, и балканската разюзданост а ла Горан Брегович.
Хем е интелектуално, хем е забавно за зрителите, които не са наясно със самата пиеса, базирана върху мита за Дионис – бога на виното и театъра. „Вакханки“ е за завръщането му в Тива. Дионис, който е син на Зевс и Семела, една от дъщерите на основателя на Тива – Кадъм, се стреми към признание в родния си град. Но се изправя срещу надменността и презрението на местните аристократи от собствения си род. Пентей – владетелят на Тива, няма сетива да осъзнае предупрежденията на жреца Тирезий за ужаса, който ще се излее заради непочитането на Дионис и оспорването на божествения му произход. Отмъщението не закъснява – Дионис и вакханките, неговите спътнички от Азия, подлудяват жените на Тива. Именно фундаменталният сблъсък между цивилизацията по Аполон и прелъстителния хаос по Дионис, който поставя на изпитание правилата и законите, интересува Явор Гърдев. Дионис предизвиква земетресение – в държавността и в екзистенциалното спокойствие на гражданите. Големият въпрос е какво се случва в обществото, когато в него нахлува някой, който отказва да се подчини на всичко онова, което е институционализирано в името на реда, дисциплината, категориите…
Какво следва от забраната на непозволеното или от приемането му,
за да се избегне подчинението. До какво води оспорването на принадлежността и отричането на легитимността. Дионис обрича Тива на вечни терзания – Кадъм е прадядо на Едип, който убива баща си и има деца от майка си, за която се жени. Неслучайно Агава мълви: „О, богове, не бъдете отмъстителни като хората!“.
„От всички антични трагедии „Вакханки“ се спуска най-дълбоко в дебрите на ирационалните импулси и лудостта. Толкова надълбоко, че се превръща в опасност дори за зрителите, които са приканени да се изправят пред най-съкровените си и най-мощни страхове. Атавистичният страх от краха на цивилизацията не е присъщ само на действащите лица в трагедията на Еврипид. Той е залегнал в колективното несъзнавано – там, където общностите създават митове, за да се предпазят. От тази перспектива могат да се направят тревожни паралели с познатия ни опит от национализмите на Балканите, при които фанатизмът, т.е. политизираният страх от Другия, превръща различието в заплаха, в нещо, което трябва да бъде отблъснато, ограничено или претопено по насилствен начин.
Затова и трагедията „Вакханки“ е изградена върху наивната вяра и заблудата, че всичко, което не се побира в границите на езика и законите на общността, може просто да бъде прогонено. Но всеки път, когато човечеството се опита да избяга изцяло от своята тъмна родствена връзка с дивото и ирационалното, да изтласка тези стихии далеч от себе си, те се завръщат неочаквано и го атакуват с още по-неумолима сила“, коментира Явор Гърдев. Той, като възпитаник на Класическата гимназия, от тийнейджър е изкушен от античната култура с цялата й ритуалност, а сега избира възможно най-съвременно звучащия превод на английски след дълго търсене, сравнения и анализи. Преводачът Робин Робъртсън споделя в предговора на превода си от 2013 г., че основната му грижа е била „пиесата да се чете и играе лесно“.
Най-силният момент в спектакъла е този, в който полудялата Агава, лелята на Дионис,
носи отрязаната от нея глава на сина й Пентей, убедена, че е убила лъв.
Дионис я наказва с лудост заради безбожието, а когато тя идва на себе си, настъпва трагедията. Агава е персонажът, кристално извеждащ същинските идеи на Еврипид – осъзнаването не е краят, остава смазващата вина. Лукия Михалопулу е разтърсваща като Агава. Монологът й е големият истински театър във „Вакханки“. 12-те актриси в хора, сред които са и Александра Свиленова, Кремена Славчева и Надя Керанова, са типични разбеснели се гротесково гримирани фенки на божеството Дионис, в чийто образ влиза Леонид Йовчев, винаги готов за хамелеонщина, щуротии, сатира и сарказъм – от обувките с високи токове до закачливо извитите рога в маската на козел. Като слепия Тирезий Самуел Финци е единственият в екипа, на когото му личи, че в Европа и в международното кино играе на няколко езика. Иван Юруков, Иван Николов и Мартин Димитров са другите артисти на Народния театър в екипа. Двама от най-известните гръцки актьори – Александрос Милонас и Михаил Табакакис, са съответно в ролите на Кадъм и Пентей.
Албена Атанасова