Не си спомням да съм била на фестивала на българския игрален филм „Златна роза” и да нямам фаворит, а съм във Варна всяка година от 1988 г. (С изключение на 1990 г., когато беше в София, и 2000 г., когато бях в болница). Е, случи се. 44-то издание на „Златна роза” (17-24 септември) ще запомня с дължина, хубаво време и предимно слаби филми. Дори трепетно очаквани като „Черни пари за бели нощи” (България/Гърция) на Кристина Грозева и Петър Вълчанов (за него писах в предишния брой) или „Остайница” (България/Албания/Италия) на Костадин Бонев по едноименния роман на Рене Карабаш не съвсем са се случили. Вторият остана без награда.
Иначе урожаят бе богат: 16 пълнометражни, 27 късометражни и 3 сериала. Имаше две журита. Международното за пълнометражни бе в състав: Самуел Финци (председател), Мая Вукич, Димитър Димитров, Матийс Вутер Кнол, Есра Демикъран. За късометражни филм и сериали: Сашко Потър Мицевски (председател), Лили Кос, Жорж Ванев. Те взеха своите решения, но за мнозина се оказаха спорни.
За първи път „Златна роза” имаше мото – „Завръщането“. Въпреки че доста от филмите се занимават с тази тема в различни вариации, фестивалът няма нужда от мото. За първи път на „Златна роза” копродукции с миноритарно българско финансиране, но снимани у нас и на български език и с (предимно) наши изпълнители (с изключение на „Юго Флорида” на Владимир Тагич), участваха в конкурса за филм, а не за отделни компоненти. Дори фестивалът бе открит с „Нина Роза” (Канада/Италия/България/Белгия) на Женевиев Дюлюд Дьо Сел. И освен напълно заслужената награда на Галин Стоев, поделена с Иван Савов от „Черни пари…”, канадското предложение за Оскар” получи и наградата на публиката. Повече за филма – като излезе скоро по екраните. Така интересният, но прекалено разтеглен „Мечтаното приключение“ (Германия/България/) на Валеска Гризебах с удивителната Яна Радева и Сюлейман Летифов, получил Наградата на журито от Кан и оказал се българското предложение за „Оскар”, във Варна се окичи със „Златна роза“ и наградата на СБФД. Наистина този филм е продуцентски подвиг за Мила Войникова от Мирамар филм. Очевидно трябва да се промени нещо в регламента на фестивала или Правилника на НФЦ, защото първо чуждите продукции у нас са с немислимо по-богати бюджети, и второ – авторските им екипи са изцяло небългарски. А „Златна роза“ е все пак форум на българското игрално кино.
За първи път нито един от трите дебюта не заслужаваше награда, но било лош тон да не се даде. „Клошар“ на Стефан Тенев е доста по-добър от няколкото драфта на сценария, които съм чела. Успял е с много добри актьори като Юлиан Костов, Ириней Константинов, Малин Кръстев, Анастасия Левордашка, Меглена Караламбова да създаде трилър за пипалата на ДС вчера и днес, но филмът е твърде наивен. „Немигранти“ на Стефан Белов с Мак Маринов, Александра Лашкова, Мария Статулова като сценарий бе забавен и остроумен, но като филм е безкрил. Направо никакъв. Независимият „Всички умират по новините“ на Виктор Иванов, получил наградата за дебют, ме изнерви до краен предел – на екрана нито се вижда, нито се чува. Беше отличен още от младежкото жури и за артистична смелост от новия партньор на фестивала NETERRA TV PLUS. От член на селекционната комисия разбрах, че линкът си е бил в ред, та ще трябва още веднъж да гледам филма.
Радикалният „Лъст“ на Ралица Петрова с чудесната Снежанка Михайлова получи наградата на Гилдия „Критика“ към СБФД и наградата за операторско майсторство на Юлиан Атанасов. За филма съм писала във „Филтър“, но сега само ще отбележа, че беше от малкото добри. Политическата гротеска „Аврора“ на Джеки Стоев и Никола Бошнаков, за който също съм писала тук, самотно разсмиваше и изопваше публиката, но не взе нищо. Доста симпатичният филм „Жени извън употреба“ на Александър Косев по сценарий на Нели Димитрова (продуцент Николай Урумов) с прелестните Силвия Лулчева, Албена Павлова, Елена Атанасова, Александра Костова, Юлиан Вергов, Владимир Пенев, заснет в Бургас и с участието на самия кмет, взе наградата на Община Варна, но този път без картина на местен художник. Виктория Крачунова получи награда за музика за „Юго Флорида“.
Създаденият по действителен случай на майка, родила инвитро бебето на дъщеря си, „3.0 килограма щастие“ на Зорница София не ме въодушеви още като сценарий (а Виктория Пенкова, Зорница София, Петър Делчев получиха тъкмо тази награда). Независимо от прекрасните актьори Стефка Янорова, Дария Симеонова, Владимир Зомбори, Герасим Георгиев-Геро, филмът е безпомощен. Тепърва ще се говори за красивия, сериозен и важен „Пастир“ на Милена Андонова, останал извън полезрението от журито.
За първи път на „Златна роза” режисьорско дуо получи награда за режисура и „Златна роза” за сериал – Кристина Грозева и Петър Вълчанов за „Черни пари…” и „Дъждът оставя следи”, заснет също от Александър Станишев по сценарий на Александър Чобанов. За сериалите нямам мнение, тъй като не съм гледала нито него, нито „Мамник”, нито „Ком-Емине”.
За късометражните филми не остана място, но генерално те бяха по-добри от пълнометражните. Откроиха се няколко като тема, тайминг, кинематографични търсения, атмосфера, актьори („Спри колата” на Игор Христов, „Кожите на дядо” на Теодор Стоилов и Нели Раяла, „Кръв от къртица” на Милена Андонова, „Ева” на Мартин Геновски, „Да правиш любов” на Венцислав Сариев, „Отвъд границата” на Ирена Даскалова…), но журито даде „Златна роза” на плоския лесбийски филм в Поморие „В открито море” на Димана Марковска. И отбеляза с почетен диплом глухото дете Борил Антов в „Да правиш любов”, което е прекрасен жест. Критиката награди IMPROMTU на Майя Виткова-Косев.
Тазгодишната „Златна роза” си беше изтезание за филмовите критици и малцината режисьори, които гледахме всичко.
Геновева Димитрова