Павел Владимиров направи своя дебют като водещ на „Сделка или не“ по Нова телевизия на 14 септември. Той наследи Ненчо Балабанов, който в продължение на три години бе лицето на играта, но избра да напусне, за да има възможност да работи по други проекти. Заради новия си сериозен ангажимент Павел пък си тръгна от БНТ, където бе част от екипа на предаването „100 процента будни“.
-Павел, как дойде предложението да станете водещ на „Сделка или не“ по Нова телевизия?
-Случайно разбрах за тази възможност в началото на август. Минах през кастинг, правихме и пробни снимки. Харесаха ме, бях одобрен и така дойде предложението. Трябваше много бързо да се реагира, тъй като снимките на новия сезон започваха след броени дни.
Нямаше ли някакво колебание у вас? Все пак това е доста по-различно от всичко, което сте правили досега?
Аз исках да съм водещ на предаване, но приех с ясното съзнание, че наистина „Сделка или не“ е по-различно от това, което съм правил досега и в „Нова“, и в БНТ. За щастие, в процеса на работа започнах да откривам неща, които много ми харесват в играта. На първо място е това, че „Сделка или не“ ми дава възможност да се срещам с хора, които са едва ли не пъстра представителна извадка на цяла България и нито един от тях не е попаднал в шоуто случайно. Всеки е преминал през голямо кастинг сито и има изключително интересна история и съдба.
-Кои истории на участници са ви трогнали?
-Имахме много интересен участник, който беше издал три стихосбирки, но в същото време работи на бензиностанция. Той дойде в играта, за да спечели пари за издаването на четвъртата си стихосбирка. Предстои да бъде показан и епизод с участието на българка с нигерийски корени, която има изключително трудна съдба най-вече заради цвета на кожата си. Тя е играла баскетбол на световно ниво в САЩ и в българския национален отбор. Сега записва авторски песни и голямото й желание е да пробие в музиката. Когато запя на живо в студиото, всички настръхнаха и я аплодираха бурно. Наистина уникални хора участват в „Сделка или не“!
-Според вас кой печели в играта – тези, които рискуват, онези, които се правят на тарикати, или просто хората, които имат късмет?
-Тези, които се правят на тарикати, със сигурност не успяват. Има хора, които много се лакомят за големи печалби и накрая си тръгват с термос например. Други излизат да играят с кутия, в която има 1 евро, но рискуват, сменят я с друга и взимат 5000 евро. В тази игра е много важна интуицията, решителността в определени моменти, премереният риск и вярата в себе си. Разбира се, има и огромна доза късмет.
-Ще бъдат ли спечелени скоро тези заветни 50 000 евро?
Още в първото предаване, което водих, бяха спечелени 9000 евро. Мога да уверя читателите ви, че скоро някой участник ще си тръгне и с доста по-голяма сума от тази.
-Съдбата на всеки нов водещ в „Сделка или не“ е да бъде сравняван с предишния. Ненчо Балабанов го сравняваха с Румен Луканов, вас пък с Ненчо. Дразните ли се от това?
-Не, не се дразня. В това предаване никой никого не имитира. „Сделка или не“ си има така наречената библия, в която са описани строго определени правила и всеки водещ трябва да ги следва. Затова в дадени моменти работата на един водещ напомня на друг. Румен Луканов е оставил своята диря в играта. Той е и човекът, който я е водил най-дълго. Още като работех в Нова телевизия през 2014 година, снимах репортаж в студиото и правихме симулация на играта. Аз си запазих кутия номер 13 и в нея имаше 100 000 лева. Тогава, за съжаление, не взех тези пари, но пък Румен ми даде 2 лева утешителна награда. (Смее се.) С Ненчо имаме прекрасни отношения от години и той е оставил незабравима следа в шоуто през последните сезони. Неслучайно наричаме кутия №17 кутията на Ненчо, тъй като той е роден на 17 април. Разбира се, не мога да скрия, че усещам немалко напрежение, тъй като очакванията към мен са големи.
-Какви бяха емоциите ви преди първото предаване?
-Не можах да заспя цяла нощ от вълнение. Имах и неприятни битови драми с ремонт вкъщи, който продължи доста по-дълго от предвиденото. За капак ме нападнаха стотици оси и не можех да ги изгоня с месеци от терасата. Почнаха да ми ядат изолацията, за да си направят гнездо под нея, и буквално да влизат в хола ми през едни отвори на уплътненията в дограмата. Видях се в чудо, пръсках с препарати, виках фирми. И всичко това буквално преди да стартират снимките на „Сделка или не“.
-Това е наистина ужасно. А как ви се отразява хейтът? Способен ли е да ви събори?
-Хейтът не е приятен, но аз съм свикнал и гледам да не му обръщам особено внимание. И преди съм чувал какво ли не за себе си: „Ей го тоя лигавия!“, „От улицата ли го хванаха“, „Пак ли ще гледаме този връзкар!“. Аз приемам това донякъде с усмивка, защото много добре знам през какво съм преминал, за да постигна всичко в живота си. Специално в телевизията съм се явявал на конкурси – и в БНТ, и в „Нова“. За съжаление, тези често много груби коментари са най-болезнени за близките. Надявам се да не тормозят майка ми, защото се пишат глупости, които нямат нищо общо с действителността. За моя радост, има много хора – и непознати, и близки, на които мога да разчитам. Те ми казват, че всичко си е супер и нещата стават все по-добре с всяко предаване.
Аз самият винаги съм бил привърженик на мисълта: „Прави каквото трябва, пък да става каквото ще“. Затова гледам да си върша работата, подготвям се за всяко предаване, тъй като при нас няма аутокю – да си напишеш текста и да си го прочетеш. Даже съм решил вече да започвам играта или с шега, или с даден цитат от известна личност, свързан с парите или късмета. А и така ще оставя свой собствен почерк в предаването.
-Вие сте габровец. Стиснат ли сте?
-(Смее се.) Като ме канят на гости, винаги купувам някакъв подарък, за да изчистя лошото име на габровци. Когато излизам с момичета, черпя. По принцип си мисля, че не съм стиснат, ама знам ли?! По-скоро съм привърженик на габровската икономичност и пресметливост. А и в тия времена е добре да можеш да си правиш сметката. Ние, габровците, имаме и положителни черти. Харесва ми това, че сме инициативни и креативни. Знаете – първата крушка е светнала в нашия град и първото светско училище в България е основано и построено именно в Габрово.
Връщам ви към първите ви стъпки в „Нова“. Вие влизате в телевизията през 2007 година чрез обява за репортери в сайт.
–Какви спомени пазите от това време?
-Много забавни неща са ми се случвали. Помня, че още в началото правих жива връзка от несъществуващия вече паметник на съветската армия в София, където се провеждаше състезание по сноуборд и аз се спуснах с найлон. Снимах и репортаж за бабешкия национален отбор по футбол в шуменския квартал „Дивдядово“, а това видео влезе в „Господари на ефира“. Имам много хубави спомени и с Георги Коритаров, и с Лора Крумова, и с Милен Цветков, когато водеха „Здравей, България“.
-Кои са вашите незабравими истории с Милен Цветков?
-Милен, като типичен представител на зодия Лъв, беше изключително огнен и емоционален. Случи се така, че с моя колежка в неделя бяхме на сватба на друга наша колежка, а в понеделник рано сутринта трябваше да правим преглед на печата в „Здравей, България!“. Милен видя, че не сме в кондиция, и ни предложи да ходим да спим директно в ефир и с типичната негова усмивка. Случвало се е да каже, че му е доскучало, и пускаше да види какво прави колегата му Бареков по Би Ти Ви. Това само Милен можеше да го направи, никой друг не си го позволяваше. И то във време, когато нито по „Нова“ се споменаваше Би Ти Ви, нито по Би Ти Ви се споменаваше „Нова“. Един път ме плесна зад врата и на другата сутрин аз превантивно влязох в студиото с каска. Веднъж пък скъсах риза от зачислените ми от телевизията. Тогава нямах никакви пари. Казах на Милен какво е станало и той ми подари две негови ризи. Бях толкова очарован, че реших да му донеса буркан с домашен мед, тъй като с баща ми тогава имахме кошери. Отивам щастлив при него. Давам му меда, обяснявам му колко е чист и екологичен, а той ми каза: „Аз съм алергичен!“. Много глупаво се почувствах.
-Докато работите в „Нова“, продуцентът Маги Халваджиян ви кани да участвате в „Като две капки вода“. Имахте ли инфарктни моменти по време на ефирите?
-Голямо изпитание беше за мен слагането на грима, което продължаваше понякога по 4–5 часа, а като залепнеше пък, много трудно се сваляше. А аз не мога да стоя толкова дълго на едно място. За първия ми женски образ трябваше да се обезкосмя целият, за да вляза в ролята на певицата Дъфи. Точно преди да се кача в асансьора, установих, че нямам микрофон. Много се притесних, но въпреки всичко изпълнението мина добре. На сутринта реших да отида в „Нова“ облечен като Дъфи, с русата перука от предаването. Така водих прогнозата за времето в „Здравей, България.“ Колегите се търкаляха по земята от смях. Когато имитирах Роси Кирилова, тя дойде като гост в студиото и ми подари топка с Мики Маус и автограф, явно не ми е била сърдита за „пеенето“. (Смее се.) За доктор Албан пък толкова бях боядисан, че приличах на ваксаджия на Централна гара и никой от близките ми не можеше да ме познае.
Като ученик вие сте имали ваша група. След „Капките“ не се ли поблазнихте да правите музикална кариера?
Да, даже бях тръгнал на уроци при Георги Мирчевски-Мастъра и Искра Милкова, които са обучавали много от нашите успешни изпълнители. Не знам защо обаче оставих това на заден план. Може би някой трябва да ме ръчка повече. Понякога пея на събития, които ме канят да водя. Така че не съм зарязал музикалните изяви съвсем. А и нищо не се знае. Започнах да водя игра на 46 години, защо да не запиша първия си сингъл на 50?!
-През 2015 година вие напускате Нова телевизия. Сега оценявате ли това ваше решение като грешка?
-Със сигурност – да. Извлякох си поуките. Но аз не напуснах „Нова“, защото не я обичам. Винаги съм се определял като воин на Нова телевизия. Тогава обаче продуцентите решиха, че вече няма да съм водещ на забавната част в сутрешния блок „Здравей, България“. Предложиха ми да остана като репортер, но аз не издържах дълго и си тръгнах. Смятах, че след участието ми в „Капките“ вече съм много популярен и лесно ще си намеря работа, а и тогава вече бях почнал да водя събития. След скитането ми по разни кабеларки разбрах, че като нямаш гръб на голяма медия зад теб, никак не е лесно. Когато ни удари коронавирусът, отидох в БНТ и направих доста качествени неща като сценарист и водещ. Изкарах седем години в „100 процента будни“ и съм доволен от този период.
-През 2023 година почина баща ви. Как се изправихте след тази голяма загуба?
-Голям удар беше за мен. Баща ми винаги е бил пример. Той беше силен и физически, и психически. Никога не се е оплаквал, гледаше да живее здравословно и много пееше. За съжаление, доста страда, преди да си отиде. Не го заслужаваше, защото никога не е направил нищо лошо в живота си. Отиде си от алцхаймерова деменция в комбинация с паркинсон. Разболя се на 63, а почина на 68. В продължение на години беше на легло и много се измъчваше. Това, което преживя той и ние заедно с него, не го пожелавам и на най-големия си враг. Много ни липсва и в семейството ни зейна огромна празнина.
-В края на 90-те години вие заминавате да си търсите късмета в Америка. Мислили ли сте си как щеше да се развие животът ви, ако бяхте останали отвъд океана?
-Тогава не вярвах, че нещата ще се получат, а много приятели ме караха да се пробвам като актьор там. Бях само на 22. Сега малко ме яд, че не опитах. Последната година в Америка ми се случи неприятен инцидент. Катастрофирах с моторче, с което разнасях сандвичи. Обвиниха ме, че съм виновен, въпреки че един джип засече мен на паркинг. За съжаление, собствениците на бизнеса, за които работех, не ме подкрепиха. Даже се опитаха да не ми платят, но в крайна сметка си взех парите. Прецених, че няма смисъл да оставам повече в Америка, а и имах надежди, че тук нещата ще се случат. Даже помня, че имах предложение да започна работа в Българското национално радио за космическата заплата от 250 лева. (Смее се.)
-Журналистиката ви даде шанс да се срещнете в Лондон с големите холивудски звезди Вин Дизел и Пол Уокър, светла му памет. Какви спомени пазите от тези срещи, свързани с филма „Бързи и яростни“?
-Мога да кажа само хубави неща за тези хора. Вин Дизел е човек, при който няма поза, няма претенция. Първоначално трябваше да имам пет минути за разговор, но после екипът, който отговаряше за интервютата, намали времето на 2 заради дъжда, който се изсипа в Лондон. Някак обаче успях да вляза под кожата на Вин Дизел. Накарах го да изпрати целувка на българските момичета. Подарих му биберон заради участието му във филма „Умиротворителят“, в който играе ролята на бавачката. Той много се смя. На интервюто беше заедно с актрисата Мишел Родригес. За Пол Уокър пък ми беше много мъчно, тъй като загина в катастрофа точно на рождения ми ден – 30 ноември 2013 година. А по време на интервюто ни, което беше същата година, не спря да се шегува. Държеше се така, все едно сме стари приятели. Душа човек. Пазя прекрасни спомени и от Гал Гадот. Тя тогава още не беше толкова известна. Даже се майтапех с нея и я питах дали би се омъжила за мен.
-Какво се случва в личния ви свят? Имате ли си приятелка?
-И аз не знам какво се случва. Живея като монах. (Смее се.) Спрял съм много-много да излизам. Успокоявам се, че Джордж Клуни срещна своята Амал на 52. Надявам се нещата и при мен да се случат, защото аз също искам да имам семейство.
-Докъде се простират мечтите ви?
-Желая да се развивам като режисьор и продуцент. Имам интересни идеи за сериали, за филми. Ще ми се да обърна и повече внимание на пеенето, защото не искам да го изоставям. Обичам да пея. Само трябва да си намеря студио, за да не ме изгонят съседите, като репетирам вкъщи, пък и кокошките ще вземат да спрат да снасят… (Смее се.)
Антон СТЕФАНОВ