Комедия на Рей Куни открива издание № 30 на фестивала „Сцена на кръстопът“ в Пловдив на 10 септември. „Английски прозорец“ слага началото на маратона, който ще продължи до 21 септември. Премиерният спектакъл е на домакините, а негов режисьор е Венцислав Асенов, който е фен на драматурга, често обвиняван за пробойните в добрия вкус у нас през 90-те години, когато масово превръщаха бляскавите му сатирични пиеси в халтури. Радина Думанян, Паола Маравиля, Тодор Дърлянов са сред актьорите в историята за властта, двойния живот и крехката фасада на приличието. Пловдивчани предлагат още една изненада – „Нирвана“ на Константин Илиев. Стайко Мурджев също не се бои от сравнения с всички досегашни версии на прекрасната пиеса за трагичната любов на Яворов и Лора Каравелова. Мария Сотирова и Александър Хаджиангелов са в ролите на поета и неговата муза във вечната схватка между Ерос и Танатос, в която няма победител.
И Театър „София“ влиза в афиша под тепетата с чисто ново представление също по английски автор – „Уроци“ от Чарлс Еверед с режисьор Надя Панчева. Героите на младата Елеонора Иванова и Михаил Милчев се заплитат в сложна ситуация, в която актьорството като професия е изправено до стената. Защото въпросът е възможно ли е артистите да бъдат истински, когато цял живот се учат да играят версии на себе си.
Програмата на форума, създаден преди три десетилетия от покойните Стефан Данаилов, Сотир Майноловски и Николай Ишков, по традиция предлага доказани заглавия на трупи от цялата страна и чужбина. Ценителите ще гледат „Албион“ и „Момчета и момичета“ на Младежкия театър, „Евридика“ на Военния театър, „Кабаре“ на Оперетата, „Новата танцувална зала“ на Театър 199, „Зимата на червените фенери“ на Крис Шарков и Шумен, „Тайната на музиката“… Държавният театър на Истанбул гостува с „Търси се стар клоун“ на Матей Вишниек за Николо, Филипо и Пепино, които напразно се надяват на нова работа. Вдъхновен от „Клоуните“ на Фелини, авторът рисува горчиво-сладката комедия на старостта и забравата. Артисти от Националния театър на Будапеща ще представят „Кавказкият тебеширен кръг“ на режисьора Автандил Варсимашвили – за света уж до болка познат, но разконспириран, преобърнат с хастара наопаки.
На камерната сцена, която носи името на Стефан Данаилов, е моноспектакълът на Изабел Русинова „Кралицата на розите“, поставен от Родолфо Мартинели Карарези. Мелодрамата между музика и думи е по едноименния роман на актрисата, привлякъл значителен интерес на зрителите и медиите в Италия. Историята е за Йоанна, принцеса на Савоя, съпруга на цар Борис и последната царица на България. Проследява сложните години, които преобръщат живота, любовта и съдбата на Борис и Йоанна, тъй като са белязани от трагедията на войната, мистериозната смърт на Борис, изгнанието на българското царско семейство.
От нашумелите моноспектакли през сезона в Пловдив идват „Викове от подземието“ на Йордан Ръсин и Стоян Радев по Достоевски, „Ивановден“ на Петко Койчев и Николай Гундеров, „Лазарица“ на Милен Димитров.
В Пловдив ще честват и 90-годишнината на Стефан Цанев с „Деца на света“ – режисьор е Димитър Маринов, който играе в представлението с Ели Скорчева и Симона Ангелова. „За 20 години свобода повече от 2 милиона наши деца бяха се пръснали по света. Във всичките си войни за 14 века България е дала по-малко жертви.“, казва знаменитият драматург. Малък градски театър „Зад канала“ очаква овации със „Сън в зимна нощ“ на Александър Секулов и Стоян Радев – съвременна антиутопия, в която се разпознават препратки към тоталитарните режими на XX век. Сатирата е в Пловдив с „Новите дрехи на краля“ – карнавално, без задръжки, площадно, ренесансово цветно за малки и големи по приказката на Андерсен. В последния ден е „Изпробвано върху хора“ – артистичен и социален експеримент, който обединява български и румънски актьори.
30 години „Сцена на кръстопът“ събира артисти и публика в пространства със собствена памет и характер. Всяко издание добавя още един пласт към историята, която продължава да се пише. Фестивалът не дава окончателен отговор какво е театърът. Вместо това показва какво остава след него – в паметта на града и историите на хората. Затова в съпътстващата програма има документални филми за големите – Стефан Данаилов, Стефан Цанев, Руси Чанев, Атанас Кръстев-Начо Културата, Константин Коцев.
По традиция „Филтър“ публикува текста на Елин Рахнев за предстоящото юбилейно издание – известният поет, драматург и режисьор всяка година създава есе, посветено на фестивала и неговия смисъл.
Елин Рахнев Театъра – Вечността
Танц пред баналната ни същност, в която сме облечени и обречени
Вечността е разграничаване от живота. Жест към несбъдването и съвършенството. Пленителен копнеж към бъдещето. Отдалечаване от видимото и невидимото. Безбрежност, заседнала под клепачите на историята. Хуманитарна версия на мечтата. Тотална версия на всичките ни утопии за по-приказен, по-красив, по-добър свят. Вечността е движение през достолепната материя на скръбта, болката, злото, бита, сивото, ежедневното. Танц пред баналната ни същност, в която сме облечени и обречени. Съчувствие, че сме безсмислени и грешни, опустошителни и семпли. Забележка, че не летим достатъчно само с ръце. Че не сме се разперели над метеорологията и егото си. Че вкарахме мечтата в хладилници и печки с много реотани. Че сме крайно нетактични към прилива на поляните, ветровете, океаните, моретата, сезоните. Вечността е невидимата илюзия, но и последната надежда. Прелистване на всичките ни пориви, изкупления, вълнения. Разлистване на и всичките ни премълчани думи, протести, несъгласия. Поточната линия на съвестта. Плантации от тъга по всеки и всичко. Последното откъснатото листо от есента. Футуристична антология, че ни е имало. Единствената, невъзможната илюзия, че ще прескочим вятъра и ще бъдем себе си. Повече себе си от никой друг. „Сцена на кръстопът“ вече 30 години е партитура, ария, ехо от илюзии. Или просто – една от последните ремарки на вечността! Да живее Фестивалът!
Албена Атанасова