Драма с отворен финал се разиграва между София и Лондон. Конкурсът за нов шеф на Културния ни институт край Темза се проведе през юли, но все още няма официална информация кой ще заеме поста. Затова пък се знае, че победител е Поля Станчева и макар да е известно, не се казва и не се пише. Звучи някак странно, след като процедурата е напълно легитимна и няма никаква причина за анулиране на резултата. Липсват съмнения в качествата и опита на Поля Станчева – дългогодишната журналистка, завършила „Лингвистика“ в Москва с английски, руски и шведски, с докторат по масмедии от Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Известно време работи в БНТ, а после е програмен и два мандата генерален директор на БНР.
Според източници на „Филтър“, втора е класирана актрисата, журналист и преводач Искра Ангелова, която също има дипломи от чужбина, работи като продуцент в Америка, дълго време води чудесното предаване „Нощни птици“ по БНТ. И едва на трето място е Миглена Рогачева, „дясна ръка“ на Светла Дионисиева, която от 2011 година управлява БКИ в британската столица.
От тук започват слуховете и хипотезите.
Веднага се заговори, че Светла Дионисиева е крайно недоволна от невъзможността нейната колежка Миглена Рогачева да бъде следващият директор. Ако тя бе заела поста, то някогашната актриса от театър „Сълза и смях“ най-вероятно щеше да остане като втори човек в екипа на Лондон през следващите пет години. Сестрата на покойния бизнесмен Борислав Дионисиев и съпруга на известния сатирик Славчо Пеев, който си отиде през 2024 година, индиректно потвърди това с пост във Фейсбук. „През последните години съзнателно работех за приемственост и подготвях моята дългогодишна колежка Миглена Рогачева, представител на следващото поколение, да продължи пътя, който заедно изграждахме в Института. Скъпи приятели, този текст не е за моя директорски пост. Той е за приемствеността, в която вярвах и която се надявах да предам на следващото поколение. Вик. Вик към миналото и вик към бъдещето. Не плача за длъжност. Не плача за титла. Не плача за заплата. Ако исках власт, щях да я търся по друг начин. Ако исках пари, щях да живея по друг начин. През целия си живот съм вярвала, че човек трябва да служи на нещо по-голямо от себе си. На културата. На паметта. На хората. На България“, пише Светла Дионисиева, която от 25 години живее в Лондон и наистина полага огромни усилия, за да представя националната ни култура там. Не особено ясни са следващите думи: „Боли ме, защото се страхувам, че ще бъде прекъснато нещо, което е създавано с любов, търпение и отдаденост. Боли ме, защото виждам как хора губят вяра. Как млади хора казват “Никога няма да се върна.“ Как достойни хора се отдръпват. Как надеждата се заменя с безразличие. И все пак това не е вик на омраза. Не е вик на отмъщение. Не е вик срещу хора. Това е вик на болка. На човек, който е обичал. На човек, който още обича.“
Какво ли се крие зад фразата за отдръпването на достойните хора?
Най-вероятно се визира решението на Мария Касимова-Моасе да се оттегли от конкурса.
Ето какво споделя и самата Мария Касимова-Моасе в пост до Светла Дионисиева, която познава от дете. „Аз ти благодаря за всеки път, в който съм гостувала в БКИ Лондон, благодарение на теб! Не се явих на финалния етап на конкурса, въпреки че бях допусната за интервю. След зверските интриги, в които ме вкараха покрай същия пост за Виена, реших, че мястото ми не е в държавната администрация, където просто е така. Дано на мястото дойде качествен и деен човек! Ти си създала от едно мазе, център на култура и това не може да се промени. Помним! И благодарим!“
Журналистката, автор на романи и пиеси, дъщеря на незабравимия Хиндо Касимов, напоследък наистина преминава през крайно неприятни перипетии покрай конкурсите в Дом „Витгенщайн“ във Виена и БКИ в Лондон. Първоначално тя не е допусната до състезанието за поста в австрийската столица заедно с още четирима кандидати. С уговорката, че в седемдневен срок след уведомяването си недопуснатите могат да направят възражение пред министъра на културата и да приложат липсващите документи, списъкът е преразгледан и актуализиран. В него вече фигурира не само Мария Касимова-Моасе, а и професор Деница Лафчиева и арт мениджърът Александър Александров. Според публикации в социалните мрежи това решение подкопава увереността на Катя Костова, която до този момент се спряга пак във форумите като почти сигурния фаворит. Както се знае, тя отдавна организира събития за българската диаспора в Германия и популяризира родното изкуство там.
В крайна сметка печели Павел Найденов, който отдавна живее във Виена
и се ползва със сериозен авторитет в гилдията. Той е познат като диригент, музикант и създател на два необичайни хорови проекта – New Choir и Construction Choir Collective, които през последните години разшириха представите за жанра. Кариерата на Павел Найденов съчетава интересни дейности – той има образование по социален дизайн, дисциплина, която изследва как чрез творчество се изграждат връзки и устойчиви обществени модели. Любопитно е, че докато актрисите предпочитат да се надпреварват за служба в Лондон, конкуренцията във Виена по-често е между музиканти. Още две дами се включиха в наскоро преминалия конкурс за Дом „Витгенщайн“ – пианистката Евгения Радославова, възпитаник на две Виенски академии, която води майсторски класове в Австрия, Дания, Украйна, Португалия, Италия, Финландия, Русия и България, и професорът кларнетист с титли и впечатляваща кариера Деница Тодорова Лафчиева-Мора. В групата е и Александър Александров, либретист, драматург, лютиер, продуцент на оперни и театрални спектакли.
Напрежението около всеки конкурс за шеф на който и да е наш културен институт в Европа по традиция е изпълнено с така наречения хейт в социалните мрежи, удари под кръста в задкулисието, с обиди и недостойни квалификации към хора, които до този момент са работили за каузата на България. Интригите са подклаждани от различни основателни и измислени амбиции. Разумни и неразумни претенденти използват връзки в български медии, за да ги насъскват срещу „конкурентите“.
А скоро ще стане ясно дали новият ни посланик в Мадрид – изключително опитният Тодор Стоянов, ще успее най-после да отвори наш културен институт в Кралството, принципно договорен още през 2014 година от тогавашния министър на културата Вежди Рашидов.
Албена Атанасова