Тончо Токмакчиев си взе довиждане с БНТ, след като новото ръководство реши, че няма място в програмата за „Вечерното шоу“, което той водеше. Това не означава, че спира да работи. Освен че пътува в страната с различни представления, в момента репетира нова постановка. Премиерата ще е през октомври, когато за актьора ще има и друго важно събитие – любимият му отбор ЦСКА ще открие своя супермодерен стадион.
– Господин Токмакчиев, правим това интервю минути след като приключихте репетиция. Какво подготвяте сега?
– Репетираме едно представление с моите прекрасни колеги Валентин Танев и Албена Колева. Започнахме работата по проекта в края на миналия театрален сезон, а премиерата ще е в средата на октомври. Това е ситуационна комедия, озаглавена „Голямата печалба“. Темата е много актуална, тъй като зависимостта към хазарта доста променя хората. Да има игри, от които се печелят пари, не е лошо, защото това носи някаква надежда. Но когато човек се пристрасти, става страшно. Както са казали по-мъдрите от нас – дозата е в мярката
– Темата наистина е актуална, защото сме свидетели колко много хора се стремят към бърза печалба.
– Живеем във времето на бързите закуски, на бързите кредити, бързо искаме да научим всичко, бързо да се информираме от ТикТок и социалните мрежи. Въобще животът ни стана много забързан.
– Вие имали ли сте бърза печалба?
– Ако ме питате дали съм печелил от лотарийни игри – не съм, защото не съм играл. А иначе в чисто професионален план се е случвало да имам бързи успехи. За други се е налагало да проявя търпение. Но човек е устроен да цени повече нещата, които му се случват по-бавно.
– С Калин Врачански участвате в постановката „Божествена комедия“, режисирана от Лилия Абаджиева. На вас лично налагало ли ви се е да минавате през кръговете на Ада?
– Налагало се е. Минавал съм през тежки емоционални състояния, когато съм преживявал мои лични загуби – смъртта на баща ми, на брат ми. В такива моменти трябва бързо да се мобилизираш, защото иначе скръбта те затиска.
– В „Божествена комедия“ се тръгва от Ада, минава се през чистилището, за да се стигне до Рая. Имаме ли нужда от чистилище сега?
– Винаги има нужда от чистилище. То е нашият коректив и нашата равносметка. Проблемът е, че онези, които стоят от тъмната страна, никога не си задават подобен въпрос. Те не могат да преценят какво са направили. Но след като не са способни да го осъзнаят, има кой да го стори. Затова и Данте поставя тези морални казуси в своя текст и говори за моралните аспекти на грехопадението. За голямо съжаление, човечеството винаги е живяло във време на грях. Учудващо е, че за хилядолетия то не се научи да живее без военни конфликти. Тук, в България, доста хора смятат, че тези неща са далеч от нас, но когато проблемите вече те удрят чисто икономически, започваш да усещаш, че войните не са чак толкова далеч, колкото си мислим.
– Имате ли ангажименти в киното?
– Получих покана да се снимам във филма за Христо Стоичков, но не мога да издам нищо повече, тъй като съм подписал договор за конфиденциалност.
– Вие самият сте влизали в образа на Стоичков във филма „Испанска муха“ на режисьора Киран Коларов. Трудно ли ви беше да изиграете тази роля?
– Не мога да се сравнявам с Валентин Танев. (Смее се.) Той много успешно влизаше в ролята на Стоичков. Дори Христо е идвал да го гледа в постановката „Мармалад“.
– Вие със Стоичков имате ли паметни истории?
– О, да, имам много истории. Няма да забравя, когато бяхме в Албания преди доста години и вървяхме по улиците на Тирана, някакви хора от заведенията го разпознаха и настана голяма суматоха. Тук, в България, пък отидохме с него една вечер на пиано бар. Там бяха и група англичани, които, като го видяха, се хвърлиха в краката му. Колоритна личност е Ицо. С него винаги е забавно.
– БНТ свали от програмата си „Вечерното шоу“, на което бяхте водещ. Изненада ли ви това решение?
– Аз нямам пряк договор с БНТ, а с продуцентската компания, която прави предаването. Изненадата дойде от това, че ми бе съобщено за решението в последния момент. Разбирам, че новото ръководство на БНТ желае да прави промени и няма нужда от такъв тип предавания, но все ми се струва, че една телевизия освен публицистика трябва да предлага и друго. Винаги съм бил привърженик на екрана да има забава, да има сатира. А и „Вечерното шоу“ на БНТ се радваше на сериозна зрителска подкрепа.
– Чувствате ли се обиден?
– От кого да се обиждам?! Няма какво да коментирам. Взето е решение и това е.
– Добре, ще ви попитам по друг начин – липсва ли ви телевизията?
– Със сигурност ми липсва. На мен ми беше приятно да водя „Вечерното шоу“. Смея да твърдя, дори и да прозвучи нескромно, че много от гостите идваха заради мен в предаването. Идеята беше да водя човешки разговор с тях. Не съм търсил жълтото, не съм искал да шокирам. Вече почти във всяко предаване някой плаче, правят се скандали, вадят се кирливи ризи, но на мен ми се искаше да разговарям нормално и приятелски с гостите пред очите на зрителите.
– И вашият приятел Камен Воденичаров вече не води „Последният печели“ по БНТ. Какво си казахте, след като си тръгнахте от „Сан Стефано“ 29?
– Чуваме се постоянно, защото имаме общи проекти. Пътуваме в страната и в чужбина. Но обясненията за това защо не сме в БНТ, не ги търсете нито от мен, нито от Камен. Питайте телевизията! Да, всеки може да каже: няма рейтинг или не е интересно. Аз не съм питал никого, защото не виждам смисъл. Затова нека те кажат защо не сме в БНТ!
– В телевизиите вече няма хумор. Би Ти Ви не снима „Комиците“, „Шоуто на Канала“ отдавна не се излъчва. Смятате ли, че ще дойде време, когато тези предавания ще се завърнат на екран?
– Времената са много различни. Самата телевизия като медия загуби онази тежест, която имаше преди години. Вижте какво се случва в социалните мрежи! Хората гледат всичко, което ги интересува, в телефоните си. Медията ти е в ръката. А и там всеки си прави каквото си иска – някой се появява, разказва вицове, снимат се смешни клипове. Друг си показва задника, трета си снима джуките и има страшно много почитатели. Ама какво толкова си направил, че да те почитам?! Но такива са времената.
– Преди години ви попитах какво става с певческата ви кариера и няма ли да записвате нови песни. Тогава казахте, че не е изключено. Та пак да ви питам – ще има ли нови песни на Тончо Токмакчиев?
– Да, ще записвам. Обсъждаме някои идеи с Камен Воденичаров, но не мога да се ангажирам с конкретни срокове.
– През 2019 година се кандидатирахте за кмет на София. Догодина отново ще има кметски избори. Ще се пробвате ли пак в надпреварата?
– Рано е да говоря за догодина, тъй като си имам достатъчно ангажименти. А и кандидатурата ми за кмет на София преди седем години беше един вид провокация. Просто ми се искаше хората да излязат от апатията, в която бяха изпаднали. На мен ми беше ясно какво ще стане на изборите и че няма да спечеля.
– Да поговорим сега за вашия любим отбор ЦСКА. В средата на октомври предстои откриването на новия ви стадион. Какво означава това за голям фен като вас?
– Това е една сбъдната мечта! Много е хубаво, че ни се случва! Целият ни спорт се нуждае от нови бази, терени, където да могат хората да тренират. Наскоро с изненада разбрах, че в София няма лекоатлетическа писта. Не може, като някой наш спортист вземе златен медал от голямо състезание, да се бием в гърдите, а в същото време той да е тренирал в Гърция, Нидерландия или някъде другаде по света, просто защото у нас няма условия за това. Надявам се този пример, който дава ЦСКА, да вдъхнови всички останали. Стадионът ни е страхотен, с уникална база, с детско юношеска школа. Това ни дава голяма преднина като спортен клуб.
– Разбрахте ли каква е рецептата за дългия брак, след като толкова много години сте заедно със съпругата ви Нели?
– Рецептата е ясна – да обичаш и да уважаваш човека до себе си.
– Вие сте под светлините на прожекторите. Не е ли имало ревност от нейна страна?
– Не, никога не е имало ревност. Нели е изключително мъдър човек.
– Изненада ли ви решението на дъщеря ви, която избра да напусне Барселона, където живееше със семейството си, и да се прибере в България?
– Това си е нейно лично решение и аз го приемам. Тя е човек с отговорности, отглежда две деца, има сериозна работа, а и след като със съпруга й са го решили и се чувстват добре тук, значи това, което са направили, е правилно. Едно е да отидеш някъде за пет дни и това място да ти се стори прекрасно. И съвсем друго – когато останеш да живееш там. В градове, които толкова харесваме, като Париж, Лондон, Барселона, Ню Йорк или Чикаго, въобще не е лесно да се живее.
– Някое от вашите внучета ще тръгне ли по пътя на актьора?
– Още са малки, но внучката ми обича да пее. Внукът пък спортува. За мен най-важното е да получават удовлетворение от това, което правят, и да се опазят, доколкото може, от неща, които са като епидемии по света – социални мрежи, наркотици. Живея близо до две училища и виждам неприятни картини. В Америка няма как да запалиш цигара на сто метра от училище. А да излезе ученик или учител и да пуши до оградата, въобще е немислимо да се случи. У нас на няколко метра от училищата има магазини, в които свободно се продават алкохол, цигари и енергийни напитки. Ето, вече започна учебната година и край сградите на учебните заведения, до които живея, е пълно с фасове и с кенчета от енергийни напитки. Ако направя забележка, ще кажат, че съм заядливо старче. Просто цялото общество повече трябва да се грижи за децата и тогава може да се постигне някакъв резултат.
– Кой урок от баща ви искате да предадете на внуците си?
– Да бъдат свободни! От позицията на моята възраст, обръщайки се назад, виждам за колко глупави неща понякога сме се ядосвали и колко нерви сме изразходвали за тъпотии. Затова ми се иска те да не правят нашите грешки. И най-важното – да ценят свободата!
Антон СТЕФАНОВ

