Боян Желязков – седмият директор в 60-годишната история на Театър 199 „Валентин Стойчев“, е от най-интересните личности на софийския „Бродуей“, които по традиция по-често остават зад кадър. Още като студент в „Икономика на човешките ресурси“ в УНСС започва работа на касата в най-известното арт мазе на столицата. Не след дълго окончателно се отдава на музите – завършва магистратура „Мениджмънт в сценичните изкуства“ в НАТФИЗ и пак там защитава докторска дисертация за дигиталния маркетинг и комуникациите в същата сфера. Преподава в НАТФИЗ и Националната музикална академия. Най-важното за него обаче не са дипломите, а приятелството с артистите и творческата хармония с тях.
- Как се представяте пред хората?
Старая се да е кратко. Винаги включвам и първото име.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Да, важно е, но по-важно е като какви хора се проявяваме в следващия етап на общуването.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Да. Вярвам в любовта изобщо. Прави ни по-силни, отколкото предполагаме, че сме. Тя е необходимото условие да бъдем щастливи и по-добри.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Да, но и умея и да поставям граници, когато това се налага.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Агресивността, липсата на толерантност, несправедливостта, безочието, лъжата, проявата на низост. Всичко това нарушава вътрешния ми баланс.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Опитвам се да не правя компромиси с разбиранията си и с вярванията си, както и да отстоявам изборите си.
- Какво може да ви разплаче?
Красива история, разказана по деликатен начин. Понякога и една добра дума.
- На какво най-често се смеете?
На собствената си глупост.
- Последната книга, която ви впечатли?
Четирилогията „Стихиите“ от Джон Бойн: „Вода“, „Земя“, „Огън“, „Въздух“.
- Любим художник?
Лика Янко.
- Любим писател?
Списъкът е дълъг.
- Любим поет?
Поезията е лек в определени моменти. И тук списъкът не е кратък, а начело в него са Борис Христов и Валери Петров.
- Любим певец?
Талантливият. Този, който има присъствие и умее с гласа си да създава светове.
- Любим филм?
Този, който ме вълнува. Като филмите на Педро Алмодовар и Ферзан Йозпетек. И много още. „Помилване“ на Паоло Сорентино е един от последните, които ми доставиха удоволствие.
- Любимо тв предаване?
Не гледам телевизия, така че не мога да назова нищо актуално.
- Каква музика предпочитате да слушате?
Класическа и джаз.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
За нов мобилен телефон – като всеки хлапак.
- Политик, на когото вярвате?
Тук трябва много да се замисля.
- Историческа личност, която презирате?
Всички онези, които превръщат омразата и непоносимостта си в унищожителна сила.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Не са само една или две. Възхищавам се на всички личности, които са преобръщали света и са го променяли към добро с постъпките и качествата си.
- Любим парфюм?
Използвам няколко според настроението и повода.
- Любимо мъжко име?
Матео.
- Любимо женско име?
Неда.
- Какво научихте от родителите си?
Много и все основни неща, които се оказаха изключително важни в живота – като това да си наясно с добродетелите и с критериите при изграждането на характер.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Да ценят живота, да му се наслаждават и да бъдат добри хора.
- Какъв искахте да станете като малък?
Адвокат или лекар. Не избрах нито едно от двете. Вярвам, че всеки има свой път, който трябва да открие и измине. Или както казваше един от героите в пиесата „Приятно страшно“ на Яна Борисова, „Важните истории се случват. По това ще ги познаеш“.
- Кое е любимото ви животно?
Маймуната.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
Обикновено звучат като клише и заради това не си правя труда да ги използвам.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Прочетох го в интервю с Елена Телбис:
„Цифрата 8 отишла при психоаналитик. Той й казал: „Легнете на диванчето.“ А цифрата 8 отговорила: „Ако аз легна, това никога няма да свърши.“
- Думата, която използвате най-често?
Хващам се, че непрекъснато използвам „Благодаря“. Но винаги с повод.
- Любимо ястие?
Бъркани яйца.
- Любим цвят?
Синьо.
- Любимо питие?
Аперол шприц на италианското крайбрежие.
- Пушите ли?
Не.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Не помня кое е първото, но помня последното. Неприятният привкус остава дълго.
- Кога сте били най-горд със себе си?
Гордостта не ми е присъща. Изпитвал съм удовлетворение, когато съм постигнал нещо, за което съм положил усилие да се случи.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Подобна дилема не стои на дневен ред. Опитвам се да балансирам.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Интелигентни, добри и понякога вълшебни.
- От какво най-много се срамувате?
Не бих го споделил.
- Кой е най-големият ви страх?
Да се наложи да се примиря с нещо, в което не вярвам. Да загубя любопитството и въображението си. Да се разделя с важен за мен човек.
- Мечтата, която преследвате?
Мечтите са нещо много красиво. Те ни мотивират да вървим напред. Винаги мечтая за добрия театър, който води до срещи с публиката, която го оценява.
- Откъде черпите информация?
От общуването си с различни хора, социални медии, конкретни уеб сайтове, литература.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
С критичност към това, което се разпространява.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Опитвам се да е минимално.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Не, но очаквам естественият интелект да стане по-критичен към изкуствения.
- Искате ли да летите в Космоса?
Да, би ми било любопитно.
- Вярвате ли в извънземни?
Все още се чудя дали да вярвам или не.
- Имате ли пророчески сънища?
Да, случвало се е.
- Кое е любимото ви цвете?
Лютиче.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Не.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Способността да си съпричастен, да се поставяш в обувките на другия, да помагаш.
- Кога предпочитате самотата?
Когато предозирам със социалния живот.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Не, стига човек да може да го осъзнае и да не го превръща в проблем за себе си и околните.
- Борили ли сте се със зависимости?
Не, до момента не ми се е случвало.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Обикновено най-сериозните битки са със себе си – да превъзмогваш трудностите, да прощаваш и да търсиш нови възможности.
- Имате ли хоби?
Обичам да чета, да се разхождам, да пътувам.
- Бихте ли се определили като бохем?
Да, но в определени граници.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
В България. Имаме невероятни места, които зареждат.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Не съм мислил. Животът има способността да изненадва дори и в миговете, когато се чувстваш подготвен.
- Вярвате ли в късмета?
Да, вярвам, че съществува невидима сила, която нарежда обстоятелствата. Добре е, когато е на твоя страна.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Старая се да не съжалявам за нищо.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Да, ако ме попитат.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Неудобните ситуации правят хората по-близки. Моите са много.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
Настоящето е достатъчно интересно.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Трудно е да се посочи едно. Човечеството непрекъснато търси и създава нови възможности. Това ни води напред.
- Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Спектакълът на Театър 199 „Засекретено изследване“ по пиесата на Иван Вирипаев с режисьор Иван Добчев задава същия въпрос. Надявам се, че не всичко е обречено.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Слушам ги с любопитство, когато другите ги разискват.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Либерал.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Вярвам, че детето има нужда от грижа, обич и здраво семейство. Останалото е въпрос на избор на етап от живота, в който може да вземе аргументирано решение.
- Толерантен ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Да, определено.
- Интересувате ли се от спорт?
Да. Спортът изгражда характер и дисциплина.
- За или против пластичните операции?
Всеки сам може да прецени дали има нужда и какво би го накарало да се чувства по-добре.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
До момента не.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Ако ми се спи, няма никакво значение.
- Доволни ли сте от заплатата, която получавате?
Винаги може повече.
- Страхувате ли се от новото начало?
Не. Нямам подобни страхове. Важно е да умеем да започваме отначало живота си.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Нямам подобна мечта. Южните части на Италия и Испания са добри дестинации. За там мога да пътувам по всяко време, но само за конкретен период.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Обикновено това са моментите, в които съм се чувствал щастлив. А те могат да бъдат кратки и да не са свързани с големи житейски събития.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Всеки период, свързан със загубата на близки и обични хора.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Че доброто предстои.
- Как си представяте света след 100 години?
Дигитален, но с неутолима нужда от човечност и живо съприкосновение.
- С кого бихте живели на самотен остров?
С този човек, с когото бих живял и на обитаем остров.
- Може ли да простите изневяра?
Все още не съм свикнал с идеята, че трябва да прощавам предателства. И все пак прошката може би зависи от етапа на взаимоотношенията и техния контекст.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Поддържам отношения с всички, които имат желание за това.
- Привърженик ли сте на брака?
Привърженик съм на здравословните отношения между двама и свободата те да изберат дали да ги узаконят или не.
- Романтични ли сте?
Да, определено.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Изгревът, когато градът се събужда за новия ден. Следобедът, когато слънцето го огрява. Залезът, когато нещо предстои. Нощта, когато е тиха и можеш лесно да се скриеш.
- На кой народ симпатизирате?
На българите, защото събираме в себе си много взаимно изключващи се характеристики.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Взех ли правилното решение?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
С тази личност, която е изминала достойно своя път и е доказала, че е способна и на невъзможното в името на това да направи нещо добро.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Много са. Животът е наложил раздялата с тях. Но приемам тези раздели спокойно.
- Кога свършва детството?
Когато му позволиш да си отиде. Въпрос на избор е.
- С какво никога не искате да се разделите?
С любопитството към света и живота. С това да ми е интересно.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Вслушвам се в съвети. В поискани и непоискани. Не бих могъл да отсея най-добрият.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Вярвам, че може и да бъде.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Не съм, но ми е интересно да пробвам.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Само един. За всеки случай.
- Каква е представата ви за щастие?
Описана е в книгата „Елегантността на таралежа“ от Мюриел Барбери: „Като гледах стъблото и пъпката, за една хилядна от секундата почувствах красотата, защото тази сутрин всички условия бяха налице: празен ум, спокоен дом, хубави рози, падане на пъпка. Защото красиво е онова, което улавяме, докато то преминава. …Може би това е да си жив: да улавяш мигове, които умират.“
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
Без болка.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
Нямам амбицията да ме запомнят. Бих искал да съм изминал пътя си с достойнство. И ако съм имал възможността да направя нещо добро, да съм го направил.