„Анима“ е финалният акорд от балканската четирилогия на Капка Касабова – след „Граница“, „Към езерото“ и „Еликсир“. Новата й история е за пастирите, които живеят в уникална хармония с природата на западен Пирин и съхраняват знание, останало извън времето. Във фокуса на писателката е трансхумансът – сезонното придвижване на хора и стада между географски и климатични зони, свързаните с него социални практики и обреди, предавани от поколение на поколение. Традицията допринася за устойчивото развитие на общностите, които я практикуват, е коментарът на експертите по нематериалното духовно наследство на ЮНЕСКО. В книгата си Капка Касабова разказва за всичко това през очите на няколко от последните подвижни пастири.
„Анима“ излиза първо на английски. Публиката е като омагьосана от притчовото повествование за оцеляването на света и на душата. Избрана е за „Книга на годината“ от четирима съвременни писатели и публицисти, които разработват темите на екологията: Моник Рофи (The Guardian), Марк Кокър (The Spectator), Колин Таброн (The TLS) и Джонатан Коу (The New Statesman). По покана на Българския културен институт в Лондон писателката представя „Анима“ в популярната книжарница Hatchards, дискусията води известната журналистка Роузи Голдсмит. Читателите в Италия също посрещат превода на „Анима“, дело на Анна Ловисоло, с огромен интерес и пълни зали.
„Това е книга за всички нас, защото говори за разрушението и съпротивата, за изгубеното и съхраненото, за невидимата, но осезаема тъкан на живота. Четиво, което възстановява нещо изначално – връзката с животните, с предците, със себе си. Пасторална поема за онова, което сме на път да загубим – и което все още можем да спасим. „Анима“ не е романтично приключение. Тя е за границите, физически и вътрешни. Защото нашият модел на експлоатация и унищожение не е устойчив. Изборът е прост: или съхраняваме екологията, или загиваме“, казват от издателство ICU. Българският превод на „Анима“ е плод на общите усилия на Капка Касабова и Невена Дишлиева, двете работят заедно и за „Граница“ и „Към езерото“.
Капка Касабова пише поезия, романи, разкази, есета и художествена документалистика. Нейните теми са пресичанията на територии и последиците от тях, срещите с различни места и жителите им. Преплита антропология, екология, ботаника, история, историография, география, психология. Изследва родовата памет и геополитическите процеси в южните Балкани. Четирилогията й, посветена на нашите географски ширини, започва с „Граница“ (2017), която се утвърждава като съвременна европейска класика в жанра на художествената документалистика. Книгата е изучавана в университети, носител е на множество британски и европейски награди. „Към езерото“ (2020) е съкровено пътуване и размисъл за противопоставянето и помирението. Отличена е като най-добрата чуждестранна книга на годината във Франция. „Еликсир“ (2023), както и „Анима“ (2024), са за хората, растенията и животните в общия им път към колективното изцеление.
Заедно със семейството си авторката емигрира в Нова Зеландия през 1992 година. Там завършва френска и английска литература, творческо писане. На български са издадени още автобиографичните й „Улица без име“ и „Дванайсет минути любов: история с танго“, както и романите „Вила Пасифика“ и „Любов в земята на Мидас.“ Балканската четирилогия на Капка Касабова е преведена на множество европейски и други езици. От 2005 година писателката живее в Шотландия, където ще се развива действието в следващата й книга. В нея авторката космополит ще продължи да завързва нишките, тръгнали от балканската й четирилогия – за земята и хората.
Албена Атанасова