Дългоочакваният филм на режисьора Оливие Асаянс, създаден по едноименната книга на политолога Джулиано да Емполи „Магьосникът от Кремъл“, бе показан премиерно на престижния кинофестивал във Венеция, който тече в момента. Интересът към продукцията е огромен не само заради първото екранно пресъздаване на образа на Путин, но и заради Джуд Лоу. Една от най-харизматичните холивудски звезди се зае с трудната задача да влезе в кожата на руския президент. Това начинание актьорът сам определя като изкачване на Еверест.
Каква е историята в „Магьосникът от Кремъл“ и кой всъщност е истинският магьосник?
Сюжетът се развива в Русия в началото на 90-те години на миналия век. Цари хаос, Съветският съюз се разпада, а млад бивш телевизионен продуцент на име Вадим Баранов става доверен съветник на агента от КГБ Владимир Путин. Когато главният герой се изкачва високо в йерархията на Кремъл, той започва да трансформира руската политика. Превръща я в риалити шоу. И както се случва в такъв тип предавания, границата между истина и лъжа, доверие и манипулация напълно се размива. Техниките за контрол се оказват изключително успешни. Само едно момиче се опитва да сложи край на опасната игра на Баранов.
В историята има голяма доза художествена измислица, но тя е вдъхновена от истински човек, наричан иронично „Распутин на Путин“. Прототип на манипулативния PR експерт е сивият кардинал Владислав Сурков. Той е първи заместник-ръководител на президентската администрация от 1999 до 2011 г. Бил е вицепремиер на Русия до 2013 г., след което става личен съветник на Владимир Путин до 2020 г.
Кариерата му започва като сътрудник на Михаил Ходорковски още в края на 80-те години. След приватизацията в Русия Ходорковски се превръща в най-богатия човек в страната, но попада на мушката на Путин и е вкаран в затвора за 10 години. Владислав Сурков е признат за „бащата на руския PR“ още когато ръководи отдела за връзки с обществеността на Ходорковски.
Тъкмо той е човекът, който помага на Путин през 90-те години да разчисти пътя си към президентския пост. Автор е на идеята за „суверенната демокрация“, която предполага държавно устройство в Русия като алтернатива на западния тип плуралистични демокрации. Този модел обаче води до концентриране на абсолютна власт в една партия и нейния лидер, и заглушаване на всички опозиционни гласове.
Също като своя прототип Вадим Баранов (в ролята е Пол Дано) първоначално се занимава с изкуство, но решава да влезе в политиката заради Владимир Путин. Там отново намира поле да прояви артистичността си, която демонстрира в организирането на „постановки“ като преврати и войни. Самият той си представя новата история на Русия като пиеса с постоянно променящи се драматични сцени – от комунизъм към тотално безконтролен пазар, от демокрация към диктатура под контрола на Путин. В романа на Да Емполи Сурков казва: „Горбачов и Елцин поведоха революция, но повечето руснаци се събудиха на следващия ден в свят, който беше неузнаваем, свят, в който не знаеха как да се справят. Бяха израснали в нация, а се озоваха в супермаркет“. Баранов осъзнава, че Русия не е вече държавата на Толстой и Пушкин, а на Сталин, който е избран за най-великия руснак в телевизионно шоу. Продуцентите се стряскат от резултата и подправят гласуването, като поставят на първо място Александър Невски. За Баранов скандалната класация и носталгията по Сталин е доказателство, че руснаците си искат „царя“ – силен водач, който да ги пази от непрекъснатата криза. Затова Магьосника започва да измисля серия от предполагаеми заплахи за държавността, с които само Путин може да се справи.
Измисля постановка на бомбени атентати като повод за начало на войната в Чечня, стига се до инвазията в Украйна срещу предполагаемите „нацисти“ в Киев. За Магьосника войните не се водят само за територии, целта е да се надскочи успехът на бойното поле. Така е и сега – докато украинците не са докрай победени, макар и опасни, те са притиснати в ъгъла. В тази ситуация публиката винаги ще има нужда от контрапункта – Путин като „важния“ защитник. Проблемът е, че когато той поема тази роля, до такава степен се вживява в нея, че престава да различава истината от лъжата. Налага се като тираничен и несменяем лидер. Самоубеждава се, че е именно такъв. Ако някой не се съобразява с него, ще бъде ликвидиран.
Житието-битието на самия Владислав Сурков е изпълнено с възходи и падения. През 2013 г. е уволнен, след като си позволява публично да противоречи на Путин. Няколко месеца по-късно обаче пак е назначен за съветник по въпросите на „близката чужбина“, включително Украйна. През 2020 г. напуска политиката отново, този път твърди, че е доброволно. През 2022 г. прекарва няколко месеца под неофициален домашен арест по предполагаемо разследване за присвояване на средства, предназначени за сепаратистки проекти в Донбас. Сурков все пак се спасява от по-тежки последици. Продължава да публикува статии, макар и рядко. През март тази година дава интервю за френския L’Express, от което става ясно, че не се е отказал от философията си за „руския свят“ като сфера на културна и политическа доминация.
Пол Дано, който изпълнява ролята на Баранов, е номиниран за „Оскар“, известен с впечатляващите си превъплъщения в „Ще се лее кръв“, „Любов и милост“ и „Батман“. Джуд Лоу пък, който играе Путин, не крие, че е изпитвал притеснения по време на снимките, а по един момент си казал: „О, боже, в какво се забърках?“.
Освен Джуд Лоу и Пол Дано във филма участват още Алисия Викандер, Зак Галифианакис и Том Стъридж. Продукцията без съмнение ще предизвика огромен интерес, а и изглежда ще е много по-задълбочена, сложна и многопластова от „Стажантът“ на Али Абаси, който бе посветен на ранните години на Доналд Тръмп и в него в образа на Ивана Тръмп се превъплъти Мария Бакалова. „Стажантът“ не получи ласкави оценки от критиката, не направи и впечатляващ боксофис.
Заявката на „Магьосникът от Кремъл“ за успешна продукция е доста по-амбициозна. Предстои да гледаме.
Теодора КРЪСТЕВА