Борис Крумов
Само 26 души са пристъпили прага на къщата музей „П. Р. Славейков“ във Велико Търново през миналата година. Звучи невероятно, но е самата истина. От тази шепа любознателни хора, които се интересуват от паметта, 14 са били ученици, а 12 – възрастни. От тези посещения Регионалният исторически музей е спечелил 0 лева, защото всички са влезли безплатно.
Кой ни докара до това безпрецедентно дъно? Няма как посетителите да са повече, защото музеят се отваря само по заявка. Официално вратите се отключват веднъж годишно – на 17 ноември, когато е рождената дата на П. Р. Славейков. И под строй там се озовават ученици от училището, което носи името на забележителния поет, публицист и фолклорист.
Докога ще се лъжем, че правим нещо за паметта, и ще оправдаваме собствената си некадърност с някой друг.
Хората всъщност не са и виновни. Те няма какво толкова да видят в музея, който разполага с няколко помещения, на чиито стени са закачени табла и е поставен бюст на Славейков. Такава е обстановката в него в ерата на изкуствения интелект и планирани пътувания до Марс. Вратите на къщата са затворени не само за посетителите, но и за модерната интерпретация на миналото.
Самата къща е реставрирана през 1971 г. и е под шапката на Регионалния исторически музей. Позорната Ӝ съдба е зловеща метафора на българската менталност. Днес не изпитваме никакъв респект към големите личности. Куп музеи съществуват само за да осигурят заплати на двама-трима чиновници. Местната администрация въобще не се вълнува от минало и култура, а само крои планове как да изкрънка повече пари за общината, които се разпределят по съмнителен начин. Музеят на Славейков не е единственият в окаяно състояние. Окаяно е дереджето на цялата ни държава.
Виновниците за това са известни – кметове, областни управители, министри, депутати. Всички те са майстори по прехвърляне на отговорност. А всички ние сме толкова уморени от тази мърлящина, че дори вече не ни прави впечатление.
То и от П. Р. Славейков не се интересуваме толкова. Ако въобще знаем кой е.