Кольо Гилъна на 60! За мнозина е трудно да повярват, тъй като човекът, изпял емблематичните парчета на 90-те години „Леле, како“ и „Най-щастливият ден“, е запазил младежката си енергия отпреди три десетилетия и продължава да се наслаждава на живота. Кольо Гилъна отбеляза 60-ия си рожден ден с голям концерт в „Строежа“ на 12 юни и издаде автобиографичната си книга „Извън контрол“.
Днес Николай Йорданов, както е истинското му име, казва, че е направил рестарт на живота, защото през миналата година се ожени за втори път и се чувства истински щастлив.
– За тези 60 години какво научихте за живота?
– Много неща. Житейският опит те учи на всичко. Когато сбъркаш, гледаш да не повтаряш грешките си, макар че човек може да се спъне пет или десет пъти в един и същи камък. За 60 години мисля, че станах по-мъдър, по-улегнал, по-спокоен, а в момента се наслаждавам на живота.
– Животът ни обикновено е постоянно редуване на върхове и падения. За вас кой беше най-големият връх и най-тежкото падане?
– Не съм човек чак на такива крайности. Може би моят най-голям връх е музиката, която създадохме с група „Контрол“. Но след това имах и други постижения в професионален план – 20 години бях част от компанията „Глобал филмс“, където участвах в създаването на много телевизионни формати и реклами. А за тежък момент честно казвам – не съм имал такъв, който да ме събори. Винаги съм бил луд оптимист и може би това ме държи и ме крепи до ден днешен.
– В автобиографичната ви книга „Извън контрол“ говорите откровено за шамарите, които с брат си сте получавали от баща ви. Кой беше най-звучният?
– Като дете съм правил щуротии. С мои съученици се бяхме качили на покрива на един 16-етажен блок. Някой ни видял и веднага се обадил на кварталния милиционер, който дойде да ни свали. И добре че го направи, защото можеше да стане нещо страшно, тъй като покривът не беше обезопасен и нямаше нито парапет, нито някаква преграда. Тогава такъв шамар ми изплющя баща ми, че свят ми се зави.
– Въпреки строгостта той е бил човек с чувство за хумор, душа на компанията. На какво все пак ви научи?
– Баща ми беше велик човек, Бог да го прости. И той, и майка ме научиха на морал, отговорност и дисциплина. Тези уроци ги спазвам и до днес. Винаги като имам работа, гледам да я свърша на секундата и да не я оставям за след два часа, камо ли за след два дни. Старая се и да съм честен с хората, защото, като излъжеш или прецакаш някого, то това ти се връща с лихвите.
– А колко пъти сте излизали извън контрол?
– Зодия Близнаци съм и ние никога не вървим в рамките и точно по релсите. Действам на момента, суперемоционален съм и много грешки съм правил с тази моя суперемоционалност.
– Какви грешки?
– Бях се увлякъл много здраво по хазарта. Ходех да играя в казина, на бинго. Слава богу, не съм стигал до крайности да ипотекирам апартаменти. Но хазартът ми беше голяма издънка, а той е ужасно гадно нещо. За щастие, се излекувах, въпреки че мнозина го смятат за нелечимо.
– Как успяхте да се излекувате?
– Не съм ходил в разни секти или на срещи в клубове на анонимните хазартаджии! В един момент успях да се овладея сам. Осъзнах, че с тези пари, които харча по казина, може да отида на почивка, да направя нещо полезно. Спаси ме и друго – през годините аз все пак успях да спестя пари и да си купя имоти. Благодарение на това не затънах финансово.
– Каква е най-голямата сума, която сте губили в казино?
– 2000 лева за една нощ. Има хора, които губеха стотици хиляди, дори милиони, но за мен 2000 лева си бяха пари. Като ги загубиш – боли много.
– А имахте ли период, в който да залитнете по-сериозно към наркотиците?
– Не, никога не съм имал влечение към наркотици. Няколко пъти съм пушил марихуана, но не изпитвах никакво удоволствие. Даже ми ставаше гадно и не се чувствах добре. Пробвал съм от келешлък и „бело“, но никакъв ефект не съм усетил и не съм се взимал за Господ, както съм чувал от някои. Така че дружба между мен и наркотиците няма.
– Да поговорим за музика. Винаги ще ви свързваме с хитове като „Леле, како“ и „Най-щастливият ден“, които създадохте с група „Контрол“. Как се родиха тези емблематични песни?
– Песента „Леле, како“ беше направена за 40 минути! Пианистът Красимир Неделин-Крезо дойде на една репетиция и каза, че има идея за парче. Разказа ни как в казармата ром акордеонист изпълнявал песен, само че Крезо не си спомняше текста. Единственото, което му бе влязло в главата, беше: „Леле, како, цигара магара тактика“. Със сигурност ромът е пял нещо друго, но Крезо това е запомнил. Като го чухме, си казахме: „Яко е!“. Идеята ни беше да направим пародия със сръбската музика, тъй като по онова време наша чалга още нямаше. Така песента „Леле, како“ си стана от раз. Години по-късно турската група „Рашит“ беше откраднала парчето едно към едно и го изпълняваше по абсолютно същия начин със заглавие „Чок му зор?“ (в превод от турски – „Много ли е трудно?“). Обикновено ние крадем нещо от света, но в този случай светът открадна нещо от нас.
– Напускането ви на група „Контрол“ тежък момент ли беше за вас?
– Да, два пъти съм напускал „Контрол“. Първият беше след издаването на албума „Бумм“ през 1991 година. Тогава се изпокарахме за глупости с Владо Унгареца, тъй като и двамата сме с голямо его. Като се върнах, пък направихме албума „Леле, како“, който стана голям хит. Всичко тръгна много хубаво, но два остри камъка трудно мелят в една мелница. Така се стигна и до окончателната ни раздяла след албума „Любов“. През годините сме свирили заедно на сборни концерти, които Светльо от „Хиподил“ правеше в „Арена София“ и в Зимния дворец. Но може би по-добре, че сме се разделили, защото ако сега бяхме заедно, сигурно щяхме да бълваме адски скучни парчета. Когато човек не се чувства добре и нещо го мъчи – по-добре да тръгне по друг път, а не да тъпче на едно и също място цял живот.
– Само 60-ият ви рожден ден ли ви накара да се съберете с групата на 12 юни на голям концерт, или имаше и друга причина?
– Идеята за този концерт ми се роди още миналата година. Казах си: „Ставам на 60! Хубаво е да има песни, танци, да вдигнем купон“. А и никога не съм отбелязвал юбилей с концерт. Сигурно това ще ми е първият и последният път. На 70 едва ли ще направя пак. Страхотно стана, че и „Уикеда“ и „Ревю“ се отзоваха на поканата и нещата се получиха суперяко. Въобще тази година ми е много щастлива!
– През годините много пъти са ви питали дали мислите отново да се върнете на сцената, но вие винаги сте отговаряли отрицателно. Да не би сега да сте си променили решението и да започнете активна концертна дейност?
– Едва ли. На принципа съм: никога не казвай никога, но нямам планове да правя кариера оттук нататък. Ако свиря някъде, ще е абсолютно само за кеф. И то защото искам да го направя, а не защото трябва. Когато нещо се превърне в задължение, вече не ти е такава любов.
– Сега с какво се занимавате?
– В момента с нищо. В последните няколко месеца се бях отдал на писането на книгата и с организацията на концерта. Занимавам се и с битовизми – ремонти. Наслаждавам се на живота и обичам да пътувам.
– Къде сте набелязали да отидете?
– Много искам скоро да отидем с двамата ми синове и с жена ми на мач на „Арсенал“ в Лондон. Често ходим и до Германия, където живеят наши приятели. Всяко пътуване си е приключение.
– Миналата година сключихте брак за втори път. Къде открихте съпругата си?
– Моята съпруга Мая я намерих в Германия. Запознахме се по време на първия ни концерт в Кьолн на бандата ЕКС, в която сме заедно със Светльо Витков и Ерол. Така започна нашата фейсбук и вайбърска връзка. След това тя си дойде в България, аз се разведох с първата ми жена и на 17 юни щастливо се ожених за Мая.
– Сватбата ви голяма ли беше?
– На 17 юни само подписахме, а големият купон беше на 1 юли в лятно заведение в София. Събрахме се 70 души наши приятели. Свиреше ни група. Стана голяма веселба. Беше страхотно.
– Ама вие на 59 години сте направили тотален рестарт на живота си?
– Да, и то хубав рестарт!
– Да не би да чакате бебе с Мая?
– Не, нямаме такива планове. На 60 години да гледаш бебе си е доста трудно, а и не ми се иска, като отивам да взимам детето от детската градина, да казват, че не баща ти, а дядо ти идва.
– Двамата ви синове вече са големи, но не тръгнаха по пътя по музиката. С какво избраха да се занимават?
– Големият ми син е на 21 години. Работи, изкарва пари, за да купонясва с тях. Малкият учи в Националната търговско-банкова гимназия и много добре се справя. И двамата никога не са имали афинитет да свирят на някакви инструменти. Но какъвто и път да изберат, аз съм до тях и ги подкрепям.
– Какво искате да ви случи в следващите 60 години?
– Само да съм здрав, близките ми да са здрави и да сме щастливи. Един живот имаме и ако не се насладим на него, а го гледаме само като грижи, кахъри и проблеми, то за какво ни е. Тук ще цитирам един мой приятел, който казва: „Стига сме го работили този живот, дайте да го живеем!“.
Антон СТЕФАНОВ
