Кристина Белчева: След смъртта на Мишо съм опустошена

Кристина и Михаил Белчеви бяха заедно 42 години. За цялото това време са се разделяли едва за няколко дни и толкова. В очите на всички те бяха като две половинки на едно неразривно цяло. Уви, на 6 април тази година Мишо си отиде от този свят и вече четири месеца съпругата му се учи да живее без него. Но това се оказва трудно.  На 13 август певецът поет щеше да навърши 80. Той много искаше да отпразнува този важен за него рожден ден. Съдбата обаче имаше други планове. 

• Госпожо Белчева, на 13 август ще е първият небесен рожден ден на Михаил Белчев. Ако беше тук, как щеше да отпразнува своите 80 години?

• • Още през 2025 година той на всички казваше: „Догодина правя 80!“. Чакаше с нетърпение този рожден ден, плануваше с какво ще бъде облечен, беше подготвил две песни, които искаше да запише, и един дует с мен, озаглавен „Все още не сме си казали всичко“. Дори и да беше болен, той очакваше да се стабилизира и не се готвеше за преминаване в другото измерение. 

• А когато започна да се влошава здравословното му състояние, не загуби ли надежда?

• • Когато започна да се влошава, изпитваше голям страх. Като го питах: „От какво?“, той отговаряше: „От всичко!“. А когато му зададох въпроса какво усеща, ми каза: „Усещам смъртта!“. Явно вече имаше някакво предчувствие и това мен много ме разтревожи, защото беше паднал духом и го напускаше неговият оптимизъм и надеждата, че ще се оправи. Гледаше ме с едни широко отворени детски очи, които бяха пълни със страх. 

• Значи той няколко месеца преди да почине, всъщност се е предал. Така ли?

• • Да. След Нова година и особено през месец март. Тогава усетих, че вече се е предал. 

• Вашият страх кога дойде?

• • Година и половина живеех в непрекъснат страх. Всичко започна от момента, когато разбрах каква е диагнозата, а тя беше карцином на черния дроб. Истината е, че Мишо нямаше никакви оплаквания. Той ходеше редовно на профилактични прегледи, но просто беше пропуснал да отиде на ехограф за коремните органи. На един урологичен преглед лекарите видяха, че има нещо съмнително. Оказа се рак. Въпреки това имах надежда и се надявах, че Мишо ще влезе в ремисия, тъй като понасяше много добре лечението. Докторите направиха всичко, което е необходимо. 

• В тази година и половина вие сте крили страшната диагноза от него. Как успяхте да опазите тайната?

• • Трудно беше. Помолих лекарите да не му казват диагнозата. Той знаеше, че има нещо, но не беше наясно точно какво е. Благодарна съм на всички лекари, които нито за секунда не ме предадоха. Мишо живееше с надеждата, че болестта ще се преодолее и няма да се стигне до най-лошото.

• В дома ви имате много икони. Този кът е истински иконостас. Молехте ли се?

• • Непрекъснато. Всеки дъх ми беше молитва. Накрая се молех за отсрочка, както пееше Мишо в една своя песен по стихове на Недялко Йорданов. Молех се да си дочака внучето, да го види и да отпразнува 80-ата си годишнина. 

• За щастие, той все пак успява да види внучето си на 3D снимка от видеозон. Какво каза тогава?

• • Каза, че бебето е най-важното, и това го повтаряше непрекъснато. Даже една екстрасенска беше споделила на моя приятелка, че Мишо ще се прероди, когато се появи внучето.

• Вие вярвате ли, че съпругът ви се е преродил във внука ви?

• • Всичко е възможно! На нас не ни е дадено да знаем. 

• А виждате ли в малкия Мишо черти от големия Мишо?

• • Синът ми казва, че вижда, и най-интересното е, че когато му пуска любими песни на Мишо, той се заслушва и реагира, а е само на два месеца. 

• Какъв беше последният ден на съпруга ви?

• Дни по-рано Мишо беше в реанимацията на Военна болница. Когато отидох да го видя, той ме помоли да си го прибера вкъщи. Само повтаряше: „Не ме оставяй! Тук ще умра!“. Лекарите бяха много мили, но Мишо не желаеше да стои повече в болницата. Предпочетох да го прибера и ако издъхне, поне да си е вкъщи и да е сред нас. Извиках частна линейка и го транспортирахме. Състоянието му обаче започна да се влошава, въпреки че бях превърнала дома ни в лазарет. До мен постоянно имаше медицинска сестра, идваха лекари. Един наш близък уролог, прекрасният доцент Боби Младенов, предложи да ни даде стая в „Пирогов“, за да получи Мишо професионални грижи. Аз се съгласих и вярвах, че там ще му помогнат да се стабилизира. А знаете ли кое е най-интересното? Доцент Боби Младенов е пял в хор „Бодра смяна“ като Мишо, и то с неговия номер 108. Благодарна съм му, че винаги се е отнасял с огромно уважение към съпруга ми и много искаше да му помогне. Идваше вкъщи, беше загрижен. Изключителен човек!

Последния ден обаче Мишо изпадна в безсъзнание. Тогава дойдоха моите шест най-близки приятелки и целия следобед стояха с мен в „Пирогов“. Беше на Цветница. До вечерта не ме оставиха. Седяхме като на бдение. Тогава дойде една лекарка при мен и ми каза: „Много хора са минали оттук. Ама такава любов към човек не съм виждала!“. За съжаление, вечерта Мишо много се влоши, но аз го молех да дойде в съзнание. И той за малко се събуди. Дори успя да си размени няколко думи с нашия син Косьо. И след това пак изпадна в безсъзнание. През нощта издъхна пред моите очи. 

• На вас успя ли нещо да ви каже?

• • Направи го няколко дни по-рано. Обърна се към мен и ми каза: „Всичко мина добре!“. Когато го попитах кое е минало добре, той отговори: „Животът ми! Аз имах прекрасен живот! Най-прекрасният! Няма да тъгуваш!“. 

• На поклонението му на 9 април в Народния театър се изви огромна опашка от хора, дошли да отдадат последна почит. Как намерихте сили да издържите?

• • Косьо ме предупреди, че трябва да издържа. Съмнявах се, че ще успея, но той поиска да го направя заради него. (Плаче.) Беше много трудно. Аз си знам какво ми е било. Но като виждах тази любов на хората, дошли от цяла България, си повтарях, че трябва да издържа. 

• Ваша идея ли беше на поклонението да има гвардейци до ковчега?

• • Това беше идея на Косьо, защото баща му обичаше да бъде почитан, да получава награди, да го уважават. Мишо си беше типичен Лъв. Той не се интересуваше от пари. Радваше се на признание. Затова и ми стана мъчно, че не дочака да получи наградата „Златен век – огърлие“. Той много я искаше, защото я смяташе за най-красивата награда. Цялото семейство сме благодарни на министъра на културата Евтим Милошев, който му даде приза посмъртно и показа изключително уважение към Мишо.

• Можете ли да слушате песните на съпруга ви сега?

• • Не, много е трудно. Даже наскоро се возих в едно такси и когато по „БГ радио“ пуснаха дуета ни на песента „От много, много отдалеч“, аз се разплаках. Шофьорът ме разпозна и ме попита дали да смени радиостанцията. Не пожелах, но ми беше много тъжно. В такива моменти потъвам. Чувствам се опустошена. От една страна, се радвам, че му чувам гласа, но в същото време усещам безнадеждност и осъзнавам, че всичко е необратимо и няма да се повтори. Този свят вече не е моят свят. Това е един чужд свят, в който аз някак си трябва да се впиша.

• Неотдавна казахте, че не знаете дали въобще ще можете да изпеете дуетите ви с Мишо. Но не смятате ли, че тези песни трябва да продължат да живеят, а и имате възможност да ги изпълнявате с вашия син Косьо?

• • Бих искала, но още нямам сили. Поетесата Маргарита Петкова е обещала да ми напише един текст, който да е моята изповед към Мишо, а Стефан Димитров ще композира музиката. Тази песен ще е за концерта „Белчевия род го има“, който ще направим на 12 октомври в Зала 1 на НДК. Тогава на сцената ще излязат и много колеги и приятели на Мишо. 

• 42 години вие сте непрекъснато заедно. Как лягате в общото ви легло сега?

• • Не ме питайте! Не мога с думи да го опиша. Тези четири месеца са изключително тежки за мен и моите приятели са най-потърпевшите. (Плаче.) 

• Не са потърпевши. Те са вашата опора…

• • Да, и съм им благодарна, че не ме забравят и не ме оставят.

• Знам, че ще ви е трудно, но за тези 42 години кой е моментът освен раждането на толкова чакания ви син, който веднага изплува в съзнанието ви?

• • Ние умеехме да си създаваме наши моменти дори когато седим на брега и съзерцаваме морето. Няма да забравя обаче как, докато бяхме във Варна, Мишо получи перитонит и претърпя операция през 2019 година. Тогава 24 часа не знаех какъв ще е изходът и когато го видях събуден, за мен това беше като прераждане. Преживях огромно щастие и си дадох сметка колко не мога без него. 

• Каква е тази ваша магия? Как за толкова време не си омръзнахте?

• • Вероятно в други животи сме били заедно и сега сме се намерили и сме се разпознали. Ние още когато се видяхме, не се разделихме. Беше като магия. Имах чувството, че го познавам цял живот. 

• Сънувате ли го?

• Не го сънувах дълго време, но напоследък го сънувам почти всяка нощ. И винаги сме с приятели. Много искам да ми каже нещо. Копнея за това, но още не се е случило. Ще ми се да се убедя в думите, които ми каза Недялко Йорданов, че няма смърт. Даже Миряна Башева има едно стихотворение, което Мишо цитираше още когато се запознахме:

И ако някой ден – помози Бог,

откаже медицината отсрочка,

не бързайте с цветя и некролог. 

Предупреждавам: Няма смърт. И точка. 

• Кои бяха любимите му предмети в дома ви?

• • Наградите му са наредени на видно място, много обичаше иконите, имаше и един любим грамофон. В последните години събираше броеници и всеки, който пътуваше някъде по света, му носеше. 

• Вие пишете страхотно. Бихте ли издали един ден книга „Моят живот с Мишо“?

• • Да, бих написала такава книга, но не знам кога ще имам сили за това. 

• Ще направите ли нещо специално за Мишо на 13 август, когато е рожденият му ден?

• На самия 13 август ще бъде открита изложба със снимки на Мишо пред Народния театър „Иван Вазов“. Режисьорката Татяна Пандурска започна снимките на пълнометражен документален филм за него. Ще създадем и ежегоден фестивал, на който ще връчваме награда на името на Мишо. За мен смисълът на живота ми сега е да пазя неговата памет. Това е, което ме крепи. Разбира се, и децата, и внучето. Те си нямат друг. Снаха ми също няма майка и баща. И това е изключителна отговорност за мен. Но Бог така е решил и аз трябва да се подчиня. А на мен какво ми струва – само аз си знам!

  Антон СТЕФАНОВ