„Дълбоките й черни очи тлееха като жар и те просмукваха в себе си, тънките й ноздри треперкаха, малките й нежни устни трептяха, някакви леки вълни се раждаха и изчезваха из формите й“ – така Андрей Протич описва фаталния женски чар на Лора Каравелова, който омагьосва и превръща мъжката душа „в нещо като гейзеров кладенец“, дотогава спокоен, незнаещ своята сила“. Лора си остава голямата несподелена любов на Протич, която го вдъхновява за първия еротичен роман у нас „Ева“.
Андрей Протич е първият ни дипломиран изкуствовед, археолог, литературен критик и писател, известен с разнообразните си интереси и таланти. Снимките му го представят като денди и напълно отговарят на описанието на негов съвременник: „С широкопола шапка, метната назад, висока корава яка, папийонка, изострено лице с бонвивански засукани мустаци, малка остра брадичка, присмехулно взиращи се очи, дигнал чаша, той разпалено говори нещо или, кръстосал крак върху крак, безгрижно се смее“. Дълго години Протич е част от компанията на „българановците“ – кръга около сп. „Българан“ – художници, писатели и артисти, които се отличават с остроумието и чувството си за хумор, бохемство и разкрепостеност. Това са творци като Александър Божинов, Елин Пелин, Александър Балабанов, Сава Огнянов, Петър Нейков, Петър Морозов. Малцина обаче подозират за чувствителната душа на Протич, която се крие зад неговата насмешливост.
Противоречиво е отношението към него и на майката на Лора. Екатерина Каравелова често го споменава в дневниците си. Тя ту говори за него радушно като добър и близък до семейството човек, хем го описва със снизхождение като развейпрах и нехранимайко.
Протич често се отбива без покана в дома на Каравелови. Лора му се радва, но като на роднинско момче. Учил в Дрезден философия, в Хайделберг и Лайпциг – германистика и история на изкуството, Протич е напълно наясно, че такова своенравно момиче като нея трудно би станало негова жена. Още повече че деспотичната Екатерина не би го одобрила за свой зет, най-малкото защото е финансово нестабилен. Той обаче няма как да влияе на чувствата си към Лора. Тя заема главно място в дневниците му, които той води на три езика, макар те да изобилстват и с имена на други жени.
Лора, която е родена на една и съща дата с него – 8 ноември, но 11 години по-късно, расте и хубавее пред очите му. Той я помни от времето, когато, като колежанка във Франция, заявява на майка си, че няма да се жени, че мъжете не я интересуват и че дори се дразни, когато я ухажват и наричат красавица. По-късно обаче тя се влюбва безпаметно в женения Петър Нейков, после майка й насила я омъжва за Дрянков, а накрая Лора се хвърля в обятията на Яворов. През цялото това време Андрей Протич я наблюдава и жадува. Понеже е отчайващо наясно, че никога няма да я има наяве, той пренася мечтаната любов на белия лист в книгата си „Ева“. Главният герой в нея прекарва бурни нощи с Лора Каравелова и подробностите от тях са описани с най-дребните детайли. Протич наблюдава лудата й любов с Яворов, с когото я запознава, но си мечтае да е на негово място и излива сексуалните си фантазии в своята книга.
Големият майстор Александър Божинов е автор на корицата на „Ева“. С миниатюри участват още десетина художници, декоратори и архитекти, между които е и Кирил Маричков, дядо на фронтмена на „Щурците“.
Целомъдрената критика се нахвърля върху „скандалното четиво“. Книгата, която разгневява блюстителите на морала, е обявена за литературно грехопадение.
Самият Протич определя жанра като „скици и впечатления“, епизоди от реалния живот, на които е бил свидетел. Чувствата на героите са разголени, но еротиката е в нормите на тогавашния сецесион, пише в своя статия литературоведът Росен Тахов. Пуританите обаче я определят като скандал. Тъй като по времето, когато излиза романът, Протич е гимназиален учител, „Учителски вестник“, като орган на Съюза на учителите от средните училища, се заема с порицаването му. Заръчва рецензия на негов колета – Стефан Младенов, бъдещ корифей в езикознанието, който го громи, скрит зад псевдонима д-р Ст. М. Котларевски. Текстът излиза през март 1907 г. в два броя на вестника. „Протичовата „Ева“ е плод на едно литературно грехопадение, което се е извършило не вследствие на това, че авторът е искал да вкуси от плода на познание на доброто и злото, ами вследствие на това, че този автор е вече успял да вкуси от тоя плод и да види, че добро и зло няма“, пише Младенов-Котларевски. Според него Протич пише като „морално-луд субект“. Той оперира с философията на Шопенхауер и Ницше плюс „имморализма“ на българановците.
Антон Страшимиров също произнася унищожителна присъда над „Ева“: „Небивало у нас разкошно и илюстрирано издание на небивало гламави и отвратителни брътвежи. Читателят се черви, че авторът е гимназиален учител. Той чувства и пише кално. Очевидно, животът бърза и ние се виждаме лице на лице с кафешантанско писателство“. В сп. „Въртокъщник“ пък поручик Христо Донев с псевдонима Урсуз уж по невнимание го нарича Андрей Простич, пише Тахов.
Критиките обаче сякаш не засягат Протич и той не им обръща никакво внимание. „Много ценях Андрей Протич като личност. Нямаше у българската интелигенция по-откровен от него. Той носеше своите убеждения като байрак. Никакво съображение не можеше да го спре“, пише за него Симеон Радев, който разказва за случка с него след Девети септември. На събрание в Археологическия институт безгръбначни учени ругаят унгарския проф. Геза Фехер, защото издига ролята на прабългарите в ущърб на славяните. Андрей Протич, който вече е академик, заявява: „Тия работи аз съм ги писал преди Геза Фехер“.
Въпреки че в романа „Ева“ Протич изглежда като голям прелъстител, съществуват предположения, че той е останал девствен до сватбата си, подобно героя на друга негова книга – „Девственият Йосиф“. Ученият се жени на късни години за писателката Стела Янева и заявява, че го е направил само от „сексуално влечение“ и на инат на родителите й, които не го одобрявали. Шест години по-късно обаче се развеждат, а в биографията му се появява сексскандал с младата му секретарка. По това време той е на 58 години и макар че няма покрив над главата си, а живее на хотел, продължава да осъмва в компании и тузарски заведения. Отива си от този свят на 3 ноември 1959 г., пет дни преди да навърши 84 години.
Мария ПЕТКОВА
