Има автори, чийто творчески път не се измерва с хронологията на десетилетията, а с дълбочината на тяхното съпоставяне с вечността. От 4 ноември залите на Съюза на българските художници (СБХ) се превръщат в обиталище за мащабната ретроспективна изложба на Захари Каменов, озаглавена „Преминаване“. Под кураторския поглед на Пламен Моневски тази експозиция не е просто равносметка или статистическо подреждане на творби от отделни периоди. Тя е артистично, философско и дълбоко екзистенциално пътуване през материята, паметта, времето и онези първични състояния на човешкия дух, които устояват на всеки исторически или личен преход.
Състояние на прага
В своята същност преминаването е фундаментална екзистенциална категория. То е преходът от битие към небитие, от невидимото към видимото, от мълчанието към знака, от формата към нейното разпадане и отново към съграждането ѝ от пръстта. Всеки човек е преминаващ – той пътува през времето, през епохите, през социалните роли и личните си метаморфози.
В творчеството на Захари Каменов това не е просто техническа пренастройка между различните медии или жанрове, а метафизично състояние. То е състояние на прага – на онази граница, в която творецът застава между миналото и настоящето, между архетипното и съвременния тревожен, викащ свят. Да преминеш означава да не се застопориш в суетата на момента, да не робуваш на дисонансите на днешния ден, а да пробиеш тунел през хилядолетията до онова вътрешно ядро, където човешкият дух е все така търсещ, уязвим и изпълнен с копнеж за съзидание.
Преминаването е и преход през материята. Каменов не просто наблюдава света – той го докосва, той го „изкопава“. Преминавайки през графичния лист, през тежестта на маслото, през мекотата на глината и през текстурата на архаичния текстил, той извършва ритуал по пречистване на формата. Изложбата в СБХ не представя артиста като статична фигура в края на пътя си, а като преминаващ спътник – човек, който води зрителя през вътрешните лабиринти на общата ни памет.
Полифония на израза
„Преминаване“ събира в себе си десетилетия на интензивен търсещ дух, простиращ се от графиката и живописта до пластиката от теракота, текстила и колажа. За самия художник тези медии никога не са били строго разделени.Още от дипломирането си и първата си голяма награда за рисунка на името на Илия Бешков през 1989 г., през сблъсъка с консервативните академични рамки и първите международни биеналета, Каменов търси вътрешната свобода.
За него рисунката и графиката са първичният импулс. В рисунките с молив и акварел се усеща плътността и кадифената мекота на литографията. Промяната на цветната подложка под черно-бялата плака превръща всеки образ в съвсем различно сетивно внушение – там се ражда истинската игра на внушенията. Публиката преминава през целия този респектиращ диапазон: от ранните графични търсения на 80-те и 90-те години, през цикли с колажи от фолклорни събори, до цикъла „Архи-астрономия“, графиките по музиката на Рюичи Сакамото и поетичните рефлексии върху Борис Христов. Тук преминаването е и музикален преход – от монохромната тишина на чертата до полифонията на цвета.
Археология на духа
Изключително място в този творчески друм заема теракотата. Ружа Маринска определя органичния афинитет на художника към глината като завръщане към най-дълбоките корени на съществуването. Глината е мека и приемаща. Тя съхранява отпечатъка на пръстите, носи биологичната вибрация на момента, а през огъня се превръща в траен паметник на преживяното. Каменов пази с жива страст спомена за раждането на първите си керамични маски в началото на 90-те години. Тогава, в изоставено пространство на ул. „Раковски“ 125, група млади автори организират изложба. Каменов пече своите първи маски в импровизирано огнище край брега на Дунав – място, богато на исторически пластове, където попада на древен римски некропол. Тази „страхотна тръпка“ – да докоснеш земята, да извадиш от нея монети или парчета древна керамика, го превръща в творец-археолог на духа. Неговите маски и теракотени фигури са опит да се пресъздадат лицата на хората, живели по тези земи преди хилядолетия: древни воини, пастири и цели села, събрали в себе си човешките страсти и прастарата мъдрост.
Същата архаична сила носят и текстилните произведения на Каменов, развивани в продължение на четири десетилетия. Неговите текстилни колони често водят началото си от автентични каракачански чорапи и тъкани, откривани по пазарите в Самоков или Сливен. За художника техните орнаменти са „царски текстил“ – плътна структура, носеща вековен генетичен код. Съчетавайки ги с живопис, фотографии и преосмислени маски, той изгражда мост между отминалото и съвременното. Всеки фрагмент функционира като нишка от обща приказка – нишката на Ариадна, която преминава през лабиринта на времето и ни спасява от забравата.
„Преминаване“ е и изложба за диалога – разговор с паметта на Ружа Маринска, чиято честност остава дълбок мерител за автора, както и диалог с приятели, куратори и колеги като Светлин Русев, Вежди Рашидов и Емил Стойчев. Експозицията не изисква агресивни манифести. Тя ни кани да спрем забързания си ход и да се вслушаме в тишината на творбата. В свят, в който думите се обезценяват, изкуството на Захари Каменов ни връща към онова първично пространство, където знаците, глината и цветът говорят директно на човешкото в нас – отвъд думите и завинаги във времето.
Пламен В. Петров