Лятото е белязано от две наистина значими културни събития за ценителите на българската култура. Две важни изложби, посветени на художника и педагог професор Васил Захариев, отвориха врати почти едновременно – едната в неговия роден град Самоков, а другата в столицата София. Две експозиции, които не са просто почит към миналото, а жива среща с многопластовото наследство на един от най-значимите ни графици, изследователи и преподаватели, без чието присъствие българската история на изкуството от първата половина на миналия век не би била същата.
В Художествената галерия „Проф. Васил Захариев“ в Самоков бе открита първата юбилейна експозиция. Локацията е символична, тъй като галерията носи името на самия патрон и е създадена през 2015 г. благодарение на Община Самоков. Откриването събра изкуствоведи и почитатели, сред които директорът на Историческия музей в Самоков д-р Веселин Хаджиангелов, уредникът Любомир Николов и директорът на Софийската градска художествена галерия Аделина Филева.
50-те творби са от различни периоди в живота на Захариев – от ученическите му години, през преживяванията от Балканската и Първата световна война, до любимата му тема – планината. Посетителите могат да видят както пейзажи от Самоков, Созопол, Рила и Рилския манастир, така и рисунки и голи тела, разкриващи многообразието на неговия талант. Поставен е и акцент върху живописта на Захариев, която има свое ценно място в колекцията на Историческия музей в Самоков, след като дъщеря му Елка Захариева предава голяма част от неговото наследство на музея. Любомир Николов припомни и скорошното дарение от 64 рисунки с цветен туш от проф. Аксиния Джурова, което обогатява фонда. Д-р Хаджиангелов подчерта, че Захариев е родоначалник на българската графика, обучавайки поколения художници и оставяйки ярка следа. Изложбата в Самоков е първата от поредицата събития, посветени на годишнината, давайки тон на националното честване.
Седмица по-късно столицата също почете Васил Захариев с изложбата „Хроники от ателието. 130 години Васил Захариев“, открита в Регионалния исторически музей – София. Директорът доц. Венета Ханджийска-Янкулова описва експозицията като „погледът на един историк към живота, делото, творчеството на един художник“, предлагайки различна, но пълноценна гледна точка спрямо тази на изкуствоведа. Изложбата е реализирана съвместно с Държавна агенция „Архиви“, която предоставя достъп до личния архив на Захариев и оригинални документи, както и с Исторически музей – Самоков.
Доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“, посочи, че изложбата „започва преоткриването на този действително значим български художник за съвременната публика“. Той изрази възхищение от дизайна на експозицията, който атрактивно и вълнуващо вгражда документи и предмети от самото ателие на художника, предоставени от Самоковския музей, следвайки хронологията на живота му. Кураторът Десислава Първанова разяснява концепцията: ателието е символ на творческото пространство на Захариев в най-широк смисъл – графична работилница, академична катедра, формирала ново поколение графици, и изследователски кабинет, разкриващ тайните на българското художествено наследство. Всичко това подчертава Захариев като изключителна личност и многостранен творец – изследовател и учен, чието влияние е трайно. Изложбата в РИМ-София може да бъде разгледана до 30 ноември. Очаква се Софийската градска художествена галерия и Художествената академия също да представят свои експозиции, посветени на Захариев.
И действително има нужда от подобно припомняне, защото личността и делото на Васил Захарив, макар и в известна степен добре познати на професионалната общност, все още остават далеч от знанието на публиката. А едва ли ще е пресилено ако кажем, че той е сред най-важните фигури в българското изкуство и култура от първата половина на ХХ век. Роден в Самоков, завършва Художественото индустриално училище в София през 1911 г., а сетне неговият път е белязан от участието му в Балканската и Първата световна война, което несъмнено е оставило отпечатък върху възприятията му. Специализирайки в Държавната академия за графично изкуство в Лайпциг (1922–1924), Захариев се завръща в България като пионер. Още през 1924 г. е назначен за преподавател по графика и декоративно изкуство в Художествената академия, а от 1929 г. става извънреден професор и редовен професор от 1934 до 1945 г. В периода 1939–1943 г. заема и поста ректор на Академията, оставяйки след себе си плеяда талантливи ученици – Георги Герасимов, Здравко Александров, Веселин Стайков, Преслав Кършовски и Васил Стоилов. Неговият принос като основоположник на българската графика е неоспорим, тъй като той не само владее всички техники, но и предава знанията си на поколения бъдещи ярки художници.
Паралелно с творческата и преподавателската си дейност, Захариев е и неуморен изследовател. Той се занимава с научноизследователска работа в Института за изобразителни изкуства към БАН (1959–1961), ръководейки Секция за приложни изкуства. От 1937 до 1948 г. активно се посвещава на изкуствоведска дейност, като голяма част от проучванията му са посветени на изкуството от епохата на Българското възраждане. Той е сред инициаторите за опазването на архитектурни и художествени паметници от национално значение още през 1928 г., както и за развитието на музейното дело в родния си Самоков. Васил Захариев е не просто художник с признание на международни форуми, а енциклопедична личност, чието богато наследство обхваща живопис, графика, педагогика и значими изкуствоведски изследвания.
Пламен В. Петров