„Ромео е Жулиета“ (Romeo è Giulietta), 2024, режисьор Джовани Веронези, продуценти: Даниел Кампос Пованчели, Марко Коен, Фабрицио Донвито, Бенедето Хабиб; сценарий: Джовани Веронези, Пилар Фолиати, Никола Балдони (по разказа на Джовани Веронези и Пиетро Валсечи); оператор Джовани Каневари, художник Вероника Русафио, костюми Джема Маскани, музика Андреа Гуера, в ролите: Серджо Кастелито, Пилар Фолиати, Джепи Кучари, Маурицио Ломбарди, Доменико Диле, Маргерита Буй. Награди: „Златен глобус“ за комедия на Асоциацията на чуждестранните журналисти в Италия, две отличия „Сребърна лента“ на Италианския синдикат на филмовите журналисти: за актриса в комедия на Пилар Фолиати и за актьор в комедия на Маурицио Ломбарди. Разпространява „Бета филм“.
Находчиво заглавие. Подходяща за лятото „комедия от грешки“. И след „Операта!“ (2024, Франция/Италия) на Паоло Куко и Давиде Ливърмор – оригинална интерпретация на позната до болка история.
Рим в наши дни. Дори има епизод на легендарните Испански стълби. Витория (Пилар Фолиати) е красива млада брюнетка. Занимава се с деца и им разказва за жирафка и носорог. Приятелка е с Роко (Доменико Диле), с когото не са правили секс от година. Баба й Клара (Маргерита Буй) е известна театрална актриса, която в момента се снима във филм, но презира киното. Преди четири години Витория е представила чужд текст за свой. Обвинена е в плагиатство и няма право да се явява на кастинги.
Федерико Ланди Порини (Серджо Кастелито) е провалил се талантлив режисьор, който се готви за последния си спектакъл – „Ромео и Жулиета“ на Шекспир. Мечтае да го покаже на фестивала в Сполето. Той е гей на възраст с дългогодишен партньор Лори (Маурицио Ломбарди), който му е дясна ръка и в театралните среди е наричан „Лазар”. Продуцентът непрестанно се вайка, че няма пари. Започват кастингите. Роко се явява за Ромео, но се издънва. Витория хазартно се пробва за Жулиета, но е прогонена. Същото Ланди Порини сторва и с гримьорката-експериментаторка Глория (Джепи Кучари), която има бебе и прави секс с младеж. Двете се съюзяват срещу него. Не щеш ли, Витория се решава на още по-рискова крачка – гримирана и дегизирана от приятелката си, тя се явява като мрачния особняк Ото на кастинг за Ромео. И спечелва. (Прочее, като момче Витория донякъде прилича на нашия талантлив актьор Димитър Николов.) А за Жулиета е избрана интернет звезда с хиляди фенове, лакоми за автограф – кухата Джема (Серена ди Ферари), която е сладка, но не е и чувала за „Ромео и Жулиета“. Има си, естествено, простоват и нахален мениджър. Междувременно Ланди Порини няма понятие какво ще прави с постановката, а наоколо му дават разни актуални идеи – една от друга по-тъпи. А когато Лори му прочита от вестник какво е написал за него театрален критик, режисьорът скъсва текста и го изяжда. Оттук нататък се търкалят инфарктни ситуации – и смешни, и досадни, в които са забъркани всички главни герои. Финалът е и радикален, и остроумен. Публиката в Сполето е на крака.
Без да е някакво авторско откритие, поредната комедия на Джовани Веронези лежерно и безподобно представя объркването на половете, гейската чувствителност, бисексуалното лавиране, масовото залитане по звезди-еднодневки от мрежата, продуцентската стиснатост. В епохата на всеобщото опростачване думите на Шекспир звучат като еликсир.
Серджо Кастелито (1953) е изключително харизматичен актьор, но е и сериозен режисьор – достатъчно е да припомня прекрасния му филм „Не мърдай“ (2004) с него и Пенелопе Крус по романа „Чуй ме“ на съпругата му Маргарет Мацантини. Имат още екранизации по нейни произведения, а двамата бяха гости на първия фестивал CineLibri през 2015 г.
Съвсем наскоро гледахме очарователната Джепи Кучари в най-амбициозния филм на Ферзан Йозпетек „Диаманти“ (2024, Италия), където също си падаше по секса и младите момчета. Младата Пилар Фолиати е и съсценаристка, и блестяща изпълнителка на две полюсни роли – решителната Витория и свития Ото. Изобщо всички актьори са чудни. След финала Джовани Веронези благодари на неузнаваемата Азия Ардженто, която се мярва на екран като себе си.
Насладете се на „Ромео е Жулиета“, но не пропускайте и „Операта!“, който все още е по екраните. И за този чаровен филм съм писала във „Филтър“. Между другото, единствената дума, която чуваме от устата на бебето на Глория, е fuck – както майката обяснява на Витория, това й е радост.
Геновева Димитрова