В ранния следобед GATTO зад Двореца е от онези места, в които денят сякаш още не е решил дали да започне. Предлагам й да си поръчаме коктейли, тъй като е адски горещо. „Аз съм скучен човек от гледна точка на коктейли. Ако пия алкохол, то е чаша бяло вино“, казва тя с извинителна усмивка. Така на масата ни се отзовава малка бутилка Пино Гриджо от Венето и много лед. Когато й предлагам да хапнем нещо, тя категорично отказва. При балерините очевидно има правила, които не се нарушават дори заради хубав разговор. Все пак поръчвам гризини и ядки, до които тя буквално само се докосва.
Дамата, с която се срещаме в този популярен бар на столичната улица „Московска“, е примабалерината Марта Петкова. Мястото не е избрано случайно. Оказва се, че е любимо на балетната трупа на Националната опера и задължителна спирка след всяко представление. Сега операта е във ваканция, но Марта не изневерява на традицията и така се озоваваме в потънало в зеленина заведение в Княжевската градина.
Гледала съм я на сцената още като ученичка в балетното училище. Сега пред мен стои изящна жена – фина, събрана, с онова особено усещане за контрол над всяко движение. Знам, че зад привидната лекота няма нищо леко – години дисциплина, болка, лишения, аплодисменти и постоянното изискване да бъде по-добра от вчера.
Говорим си за балета, разбира се. Но много бързо разговорът излиза извън сцената. Защото зад образа на Марта Петкова, която публиката познава под прожекторите, стои жена със свой характер, любов, избори, страхове и малки радости. Тъй като отказва да хапнем нещо, питам я изобщо храни ли се. Тя, явно е свикнала да отговаря на подобен въпрос, се усмихва и казва, че го прави.
„Тъй като денят ми минава в театъра, внимавам какво ям – нещо малко, плод. Основно се храня след работния ден“, обяснява тя. Така разбирам, че салата и месо – риба и пилешко – са основното в менюто на примабалерината и вече четири сезона художествен ръководител на балета на Софийската опера. Избягва гарнитурите като ориз и картофи, но приема допълнително протеини и магнезий за мускулите.
По време на коронавируса, когато целият свят е затворен, включително и операта, Марта Петкова открива и кулинарните си заложби.
Купува си готварски книги и много сериозно подхожда към кулинарията.
„Тогава започна много да се готви в нашата къща, защото допреди това сме се хранили изключително семпло. Но имам две деца, за които трябва внимание. По това време се хранехме добре и дори качих 5-6 килограма. Беше шокиращо за мен, но пък видях, че мога да живея и по нормален начин“, разказва Марта.
Тези пет-шест килограма вероятно са сред малкото неща в живота й, които могат да бъдат наречени „шокиращи“. Защото професията й отдавна е научила тялото да се подчинява на музиката, на движението, на сцената и най-вече на волята.
В личния си живот Марта Петкова е майка на една дъщеря Борислава от предишна връзка. Тя ражда момиченцето си много млада, когато е на 22 години. Днес мъжът до нея е Трифон Митев – човек, който също е част от балетния свят, дългогодишен солист на Софийската опера, а в момента балетмайстор в Националния балет. Двамата живеят заедно с двете момичета – дъщерята на Марта и дъщерята на Трифон.
„Живеем заедно четиримата, с две красиви девойки“, казва примабалерината.
Има обаче едно уточнение, което тя държи да направи. Никола Хаджитанев, с когото публиката най-често я свързва, е нейният сценичен партньор вече повече от 20 години. Двамата са танцували заедно в едни от най-големите балетни спектакли и именно тази дългогодишна близост на сцената ражда погрешното предположение, че са двойка и в живота. „Често пишат, че с Никола сме заедно в живота, но не е така. С него имаме изключителна връзка, цялата ни кариера е преминала заедно“, уточнява Марта. Зад сценичната двойка, която публиката познава толкова добре, всъщност стои друга картина – четиричленно семейство, събрано около две балетни биографии и две момичета.
Никола Хаджитанев е на сцената, но Трифон Митев определя личния живот на Марта Петкова.
Той е човекът, който й дава спокойствие и баланс. „Аз съм по-експанзивна, по-емоционална. Между нас има хубаво равновесие“, споделя тя. Това е изключително важно, тъй като Марта Петкова е сред най-ярките имена в съвременния български балет.
Срещата ни в бар GATTO е във време, в което балерината е в заслужена ваканция. Тя е дълга, защото примабалерината и колегите й работят без прекъсване 11 месеца с телата си и имат нужда от възстановяване. „Задължително почиваме месец-месец и половина, но пък не можем да си позволим повече, защото мускулатурата и тренингът изчезват. През по-голямата част наистина релаксирам. В началото само спя, лежа, но към края на ваканцията започвам да се движа, да правя упражнения. Винаги влизам по-рано в залата, така че на първия работен ден да съм във форма“, разказва шефката на първата ни балетна трупа.
Когато се срещаме с Марта Петкова, тъкмо са приключили серията традиционни спектакли на Националната опера и балет на Панчаревското езеро. Тази година балетът има цели 15 представления с огромен успех. „Локацията е прекрасна, хората обичат да ни гледат на сцената на езерото, а ние обичаме да танцуваме там. Много е красиво и спокойно в самата вода“, казва Петкова.
Откритите сцени обаче крият и рискове, защото балетът е елитарно изкуство и не е лесно артистите да танцуват при всякакви метеорологични условия. Марта Петкова участва в 4 от тези 15 спектакъла на Панчаревското езеро. На сцената във водата тя танцува в „Лебедово езеро“ и в „Зорба гъркът“. „Солистите разпределяме спектаклите поравно, но за кордебалета е убийствено, защото всяка вечер е на сцената“, казва примата. За останалите спектакли като ръководител на балета Петкова е заложила на по-младите кадри и дава шанс да се развиват по-младите момичета и момчета в трупата.
Впечатлява ме, че Марта говори за младите си колеги с искрена любов и внимание и знае много добре как се изгражда една успешна балетна кариера.
Колегите й я описват като човек с желязна дисциплина и изключителен перфекционизъм.
Известна е с това, че е най-взискателна към себе си и никога не излиза неподготвена пред публиката. Самата тя определя балета като „дисциплина на съвършенството“ – не защото съвършенството е достижимо, а защото стремежът към него изгражда артиста.
Все пак да не забравяме, че Марта е „играещ треньор“, както се казва на спортен език. Тя продължава да бъде на сцената, но едновременно с това трябва да води и хората, с които допреди време е била просто колега. „Колегите ме приемат по-близка, защото съм от сутринта с тях в залата. Трудя се и се боря с тях. Това, което искам за тях, е по-доброто, а че понякога съм по-строга, е с идеята да ги провокирам, да ги мотивирам“, разказва тя. В следващия момент признава пред мен, че понякога й е трудно с избора на роли. Но именно това поддържа и конкурентната среда в трупата – а тя, по думите й, е хубава, когато си заобиколен от хора, които искат да танцуват.
Сред прохладата на зеленината на GATTO и чашата бяло вино с лед питам Марта коя от ролите най-много й е повлияла и променила. „Всяка ме променя и всяка обичам по различен начин през етапите, през които преминавам в живота. Нашата работа не е само физическа, но и много актьорска и емоционална. Важно е хората да бъдат докоснати и развълнувани, за да се върнат отново в салона“, обяснява тя.
Все пак споделя, че през последните години Анна Каренина е сред ролите, които я променят най-силно. „Като образ открих себе си в Каренина, но когато за първи път се сблъсках с ролята, искрено ненавиждах персонажа си. Той беше абсолютно объркан и ми беше много трудно да го пресъздам“, признава балерината.
Трудността обаче я амбицира. Постепенно разбира, че именно такива роли са й дали най-много. „Така че в момента, колкото и да е трудна, в Анна Каренина се чувствам в свои води“, отбелязва балетната прима.
На 14 януари тази година Марта Петкова навършва 40 години.
Пътят й към сцената започва още на 9, когато е приета в Националното училище за танцово изкуство в класа на Румяна Атанасова. Още като ученичка впечатлява с таланта си. Финалист е на международните конкурси в Талин и Люксембург, носител е на Голямата награда на Националния конкурс „Анастас Петров“, както и на специалната награда „Силвия Ко“ на Международния балетен конкурс във Варна. След успехите си получава покана да продължи обучението си в Киров академия във Вашингтон, а през 2002 г. печели Гран при на международен фестивал в Италия.
Същата година постъпва в балетната трупа на Софийската опера и балет, а през 2007 г. става примабалерина. Днес съчетава активната си сценична кариера с отговорността да ръководи балета на Софийската опера – комбинация, в която артистичността трябва да върви заедно с лидерството и умението да вземаш решения.
Репертоарът й е впечатляващ – Одета/Одилия в „Лебедово езеро“, Жизел, Китри в „Дон Кихот“, Аврора в „Спящата красавица“, Никия и Гамзати в „Баядерка“, Маргарита Готие в „Дамата с камелиите“, Мария в „Козият рог“, Клара в „Лешникотрошачката“, Шехеразада. През 2011 г. е отличена с наградата „Кристална лира“.
Това изброяване на роли може да изглежда сухо и скучно, но зад него стои много труд. Интересно ми е какво е коствал успехът на Марта Петкова.
Тя обаче категорично отказва да го нарече жертва.
На мен ми харесва да живея по този начин – да се прибирам ужасно уморена вкъщи, да съм се изтормозила до краен предел. Харесва ми да достигам до лимита на възможностите си и някак си това самоизмъчване е в мен от дете“, споделя тя. После добавя нещо, което всъщност казва много за характера й: „Не мога да кажа – лиших се от семейството си или от храна. Това за мен не са лишения, а начин на живот.“
Тук разговорът ни отново се връща в началото – когато Марта е на 9 години и за първи път влиза в балетната зала. Там я завеждат родителите й, които съвсем не са случайни хора за изкуството. Бащата на Марта е известният музикант Петко Петков от „Трамвай №5“. Майка й пък е възпитаничка на Държавното хореографско училище. Ани Петкова в продължение на 20 години танцува народни танци в ансамбъла на ГУСВ. Семейство Петкови решава, че малката им дъщеря може да стане балерина. Само че нещата изобщо не тръгват гладко. И на двата изпита в балетното училище Марта е скъсана. Казват й, че няма необходимите качества за това изкуство.
„Бях под чертата, имаше деца с доста по-сериозна подготовка от мен“, спомня си тя.
От всички кандидати са приети едва 14 деца. Те обаче не са достатъчно, за да се сформира пълен клас. И така Марта получава своя шанс – почти случайно и с късмет.
9-годишното момиче влиза в залата без преди това изобщо да е ходило на балет и да знае с какво му предстои да се сблъска. „Любовта ми към това изкуство се зароди постепенно в мен. В момента, в който започнах да го опознавам, го харесах. И до ден днешен е така, аз не спирам да се влюбвам и преоткривам балета“, казва тя.
Марта Петкова влиза в залата последна по бал и след първата година в балетното училище изпреварва всички деца. Едва на 16 години тя вече е в трупата на Националната опера и балет. Получава предложение от тогавашния директор на балета – примата Маша Илиева.
Първото й излизане на сцената обаче е много преди това и е далеч от големите роли, които ще дойдат по-късно. Като дете носи чаши в „Лебедово езеро“ и е „фанфарист“. „Общо взето, стоях на сцената и не правех нищо. Но за мен това беше толкова вълнуващо и си представях как цялата публика гледа само мен. А аз всъщност стоях на едни стъпала около 40 минути и от мен се искаше просто да не мърдам“, връща лентата Марта.
Първата голяма роля е на Жизел в едноименния балет, която й е поверена от проф. Петър Луканов, тогавашният директор на операта. Тогава Марта е на 19 години и излизането й на сцената в тази роля е много смело.
„Спомням си, че просто излизах и танцувах. И нямах никакви притеснения – нито кой ме гледа, нито кой какво ще каже“, разказва тя. На сцената Марта винаги се е чувства най-смела, най-свободна и най-щастлива. „Когато сутрин се събуждам и знам, че вечерта ще имам представление, за мен това са най-хубавите дни“, допълва тя.
Днес Марта Петкова е сред на-известните български примабалерини и отдавна е излязла от сянката на своя известен баща.
Споделя обаче, че от Петко Петков е наследила дисциплината и упоритостта.
„Мисля, че за родителите ми е било по-трудно, отколкото за мен. Не съм страдала от техните амбиции, те ме бяха оставили да се боря сама“, признава тя. Марта дотолкова не допуска майка си и баща си в своя свят, че те с нетърпение чакат родителските срещи, за да разберат как се развива дъщеря им. Днес вече няма нужда от родителски срещи. Родителите на примата са сред най-верните зрители на нейните спектакли и за тях винаги има запазено място в салона на операта. „Те винаги са в залата и това ми носи спокойствие и топлина в душата, че мама и тати са с мен“, казва мило Марта.
„Който не е играл на сцена, не е падал“. Думите са на партньора на Марта Никола Хаджитанев, а тя ми ги цитира, след като я моля да ми разкаже някоя интересна случка от живота на сцената. „Случки и гафове много. Сега се смеем на тези моменти, но когато са ставали, много съм се ядосвала“, казва тя. На Марта се случва и да пада, и костюмът й да се закачи за този на партньора и дълго време да не могат да се откачат пред погледите на зрителите. Последната случка е от 29 април – празника на балета. Докато танцуват в „Баядерка“, токът в операта спира. „Беше в трето действие, което е най-сложното и изведнъж залата стана тъмна. Публиката започна да ръкопляска, а ние да чакахме токът да дойде. Подобно нещо адски те разконцентрира. Трудно е да се събереш след това, но успяхме и довършихме спектакъла“, разказва Марта Петкова.
Кариерата на примабалерината минава и през много световни сцени. Най-голямата, на която е излизала, е на Болшой театър, но не и най-приятната за танцуване, въпреки красотата й, както признава тя. „Много странно, понякога се качваш на сцени и ги усещаш като свои. Така беше в Норвегия, Италия, Финландия. В Болшой театър не ми беше уютно, не се чувствах на мястото си там“, разкрива Марта.
На каквито и сцени да се качва примабалерината, най-любима й е родната. Животът й реално минава там, като тя почти не излиза от театъра до края на всяка вечер. „Дните ми минават като едно щракване с пръсти. Лутам се между администрацията и залата, но когато имаме репетиция, съм час по-рано, успявам да се пренастроя, защото за мен това е най-важното“, категорична е шефката на националната ни балетна трупа.
Интересно е, че през годината Марта толкова много пътешества с балета, че няма търпение да дойде лятната ваканция и да се спре. С мъжа й имат къща в Синеморец. В деня на последния спектакъл колата е натоварена, семейството потегля и абсолютно цялата почивка прекарва в това малко и китно морско село, в което Марта познава всеки местен.
В този приятен следобеден разговор няма как да не я попитам какво мисли за дълголетието на сцената. „Някои балерини рано се оттеглят заради травми. Аз се чувствам добре, но смятам, че моментът, в който трябва да сляза, ще го усетя. Тялото ми ще си покаже. Искам да спра тогава, когато публиката ще ме помни в силата ми“, казва балерината.
Време е да се разделяме. Под сянката на дърветата в Княжеската градина, където се намира GATTO, Марта Петкова ми казва нещо, с което винаги ще свързвам тази среща: „Аз съм толкова благодарен човек за всичко, което ми се случва. Истински се наслаждавам на всеки един ден, всяка една репетиция, излизане на сцената. Много дълъг и с много препятствия път съм извървяла, но така аз съм искала да бъде и така съм станала силна жена.“
Меню
Бар GATTO, ул. „Московска“ 6А, София
Пино Гриджо – 375 мл – 36,16 евро
Ядки – 5, 50 евро
Гризини – 5,50 евро
Минерална вода – 3 евро
ОБЩО – 50,16 евро
Петя Бахарова