През август и септември на 1981 година в множество критически издания в Чехословакия са публикувани отзиви за едно българско присъствие в Старата градска община в Прага. Във вестник „Свободно слово“ отбелязват, че „експозицията от тридесет големи маслени картини и двадесет акварела и рисунки, представя творчеството на един от изтъкнатите представители на модерното течение в съвременното българско изкуство. Най-голямата сила в изкуството на този художник е колоритът и той умее да си служи с него знаменито, за да подсили идеята на картината. Цветовете му са чисти и изключително искрящи както в общото съотношение на формите, така и в акцентите“.
Във вестник „Лидова демокрацие“ пък е посочено, че в картините на този художник „свързването на противоречия като илюзия и материя, израз и форма, условност и конкретност, представа и действителност в една картина е отражение на философския подход към сюжета и обекта, към диалектиката на живота“. Културният седмичник „Творба“ обръща внимание на факта, че в картините на автора е изявено особено ярко „хармоничното съотношение на формите, създаващи драматично напрежение, с което зрителят е ангажиран към вътрешната динамика на картината“.
От тази изложба до днес са отминали 44 години. Художникът е в навечерието на своята 90-годишнина, а новата му самостоятелна изложба в Софийската градска художествена галерия, която е озаглавена „Въображението е моята кръвна система“, ни позволява сами да анализираме и оценим майсторството му на живописец, но и по-важното – значимостта на фигурата му в историята на нашето изкуство. Фигура сложна и няма как да бъде иначе, талантът му не може да ни остави безучастни наблюдатели.
След откриване на изложбата художничката Алла Георгиева написа: „Това е един от най-любимите ми български художници. Снощи закъснях за откриването, но все пак успях да видя автора, който, както се оказа, тази година ще навърши 90. Колко бързо лети времето. Помня всичките му изложби в София, откакто пристигнах в България. Това, което винаги ме е възхищавало при него и което смятам за отличителния белег на голямото изкуство, е непредсказуемостта на всяка следваща творба. Всяка нова творба е отделно и различно отражение на неговия богат вътрешен свят. Всяка нова творба е пътешествие към неговото въображение“.
Да, дори на 90-години Емил Стойчев продължава да бъде непредсказуем в изкуството си, което е представено в залите на Софийската градска художествена галерия. Една изложба, която според организаторите й трябва да бъде мислена като ретроспективна. В експозицията са включени творби от фондовете на СГХГ, Националната галерия, ХГ – Казанлък, ГХГ – Пловдив, ХГ „Жорж Папазов“ – Ямбол, ХГ „Никола Маринов“ – Търговище, ХГ – Смолян, ХГ „Илия Бешков“ – Плевен, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, Музей на хумора и сатирата – Габрово, ХГ – Добрич. Редом с тези музейни творби са изложени и картини от ателието на художника, не малка част, от които създадени през последните години. По думите на куратора на изложбата Иво Милев тези картини свидетелстват, че Емил Стойчев не е морализатор, той е скептик, отнасящ се повече с насмешка и иронична усмивка към активностите на живота, нашите борби, възходи и падения. „В една картина трябва да има тайнственост“, казва Емил Стойчев. Тайната е изкушаваща и привлекателна, докато остава тайна. Когато тя се разкрие, става просто баналност. Към тайната ние може да бъдем само насочвани.
Именно като подстъп към „непредсказуемия“ и тайнствен свят на Емил Стойчев трябва да бъде мислена изложбата „Въображението е моята кръвна система“. Изложба, която е своеобразно пролука към издирване на смисъла на съществуването ни, който така упорито губим в настоящето си съвремие. Смисъл отвъд битието.
Експозицията се реализира със съдействието на фондация „Процес-Пространство“, фондация „Златю Бояджиев“ и с финансовата подкрепа на Министерството на културата, фондация „Лъчезар Цоцорков“, „Аурубис-България“, „Дънди Прешъс Металс“, „Кауфланд-България“, „Елаците-Мед“, „Уникредит Булбанк“. Изложбата е придружена от двуезично албумно издание.
Пламен В. ПЕТРОВ