Творби на Кристо и Жан-Клод за първи път гастролират в Националната галерия. Изложбата, която ще бъде открита на 4 ноември в Квадрат 500 на площад „Свети Александър Невски“ със сигурност ще се превърне в едно от най-коментираните събития на сезона. Тя отбелязва и 90 години от рождението на съпрузите.
Пред публиката ще бъде показана официално първата за музейната колекция придобивка на знаковото произведение на Кристо – „Опакованият Райхстаг“ (1971–1995) от 1986-а и други оригинални колажи. Архивните видео материали, снимки и документи от опаковането на Райхстага – емблематичната сграда в Берлин, която и до днес остава символ на демокрацията, е своеобразен разказ на този проект. Съпрузите в продължение на 24 години се борят за осъществяването му. Идеята за опаковането на Райхстага се появява в разгара на Студената война. В началото на 70-те Райхстагът е на метри от Берлинската стена – архитектурно бижу с история, институция, в която се случват важни за Германия политически епизоди. Кристо и Жан-Клод искат да акцентират върху значението на Райхстага за Европа, като го “опаковат”, но Бундестагът дава своето съгласие чак през 1994-а. Кулминацията настъпва през юни на 1995-а – Райхстагът изгрява, изцяло обвит в сребрист плат от над 100 000 квадратни метра и с помощта на 16-километрови въжета.
През тези 24 години Кристо и Жан-Клод реализират други осем проекта, за които също разказва изложбата в Квадрат 500: „Портите“ в Сентръл Парк, Ню Йорк – 7503 съоръжения, увити в плат (1979-2005), „Чадърите“ в Япония и САЩ (1984-1991), „Опакованият Пон Ньоф“ в Париж (1975-1985), „Обградените острови“ в залива Бискейн, Маями, Флорида (1980-1983), „Опаковани алеи“ в Мемориалния парк „Джейкъб Луус“, Канзас Сити, Мисури (1977-1978), „Бягаща ограда“ в окръзите Сонома и Марин, Калифорния (1972–1976), „Океански бряг“ в Нюпорт, Роуд Айлънд (1974); „Стената – Опакованата римска стена“ на улица „Венето“ и парка „Боргезе“ в Рим, (1973-1974) и „Завеса в долината“ в Райфъл, Колорадо (1970-1972).
Особено интересни за познавачите ще бъдат видеата, фотосите и архивите, свързани с опаковането на прочутия „Пон Ньоф“. В Париж не само отбелязаха 40 години от преобразяването на емблематичния мост, но направиха и грандиозен жест, който може да бъде оценен по неочакваност и достойнство само от хората, които познават френския модел и манталитет. Както се знае, преди броени дни кметицата на Париж Ан Идалго и Владимир Явашев, племенник на Кристо, официално откриха в центъра на „Пон Ньоф“ площада около статуята на Анри Четвърти, който вече носи имената на Христо Явашев и Жан-Клод. На този площад Кристо събира гражданите, живеещи в съседните кооперации, за да ги убеждава в смисъла на опаковането и в необходимостта от разрешението за него. Това толкова рядко за Париж прекръстване е тотално признание за влиянието на съпрузите и тяхното творчество на международната културна сцена.
На 22 септември 1985-а те влизат на първа страница във вестниците, тъй като опаковат „Пон Ньоф“ – две седмици най-старият парижки мост е едно от най-запомнящите се произведения на съвременното изкуство, облечен в 42 000 квадратни метра златист плат, чийто цвят Кристо сравнява с този на “парижки камък”. Много сериозна роля за получаването на разрешение за арт акцията има Пресилда де Гийебон, майката на Жан Клод, чиито трети съпруг, генерал Жак де Гийебон, е близък приятел на кмета Жак Ширак. За първите две седмици след опаковането си Новия мост е посетен от три милиона търсачи на изненадващото зрелище. Има и един епизодичен налудничав опит въжетата да бъдат прерязани, но полицията се намесва на време. Париж винаги е готов да прокламира авангардното и поставангардното. При това нито един от двамата артисти не е роден във великия град на Сена – на една и съща дата, 13 юни, в една и съща година, 1935-а, художникът се появява на белия свят в българското Габрово, а бъдещата му съпруга в мароканската Казабланка. Но се срещат в Париж, след като възпитаникът на Академията в София бяга на запад през Прага, за да пребивава за кратко във Виена и Женева. Бедният български художник влиза в богатия дом на генерал де Гийебон, за да нарисува по поръчка бъдещата си тъща, макар че нарича подобни занимания „проституция“. И в онзи момент се запознава с току-що омъжената Жан-Клод, която за отрицателно време изхвърля злощастния си съпруг от брачното ложе. Тя и Кристо са обречени не само един на друг, но и на промяната – промяната в културната история. Творчеството им надхвърля традиционните граници на живописта, скулптурата и архитектурата – от ранните опаковани обекти до монументалните пространствени проекти на открито, то е пътешествие във вселената на различното. Незабравими са и последните им проекти „Плаващите кейове“ в езерото Изео в Италия (2014-2016), „Лондонската мастаба“ в езерото Серпентайн в Лондон (2016-2018) и „Опакованата Триумфална арка“ в Париж (1961–2021). Жан-Клод умира на 18 ноември 2009, а Кристо – на 31 май 2020 в дома си в Ню Йорк, където живее в продължение на 56 години. Владимир Явашев е този, който продължава нереализираните проекти на чичо си.
Албена АТАНАСОВА