„Кармен“ – най-зрелищният и възбуждащ испански балетен спектакъл през последните десетилетия, ще възпламени със страстта си и горещите ритми дори безразличните към фламенкото. Публиката ще се наслади на шоуто на 21 и 22 май в НДК, когато под прожекторите в зала едно ще излязат танцьори и артисти, аплодирани в десетки страни, които създават дълбоко и многопластово преживяване чрез визуален минимализъм и поетика. Според критици най-важното им качество е, че разкрепостяват класиката, зад която стоят двама французи – писателят Проспер Мериме и композиторът Жорж Бизе.
„Кармен“ ще припомни за още няколко изключителни фигури в европейската култура, тъй като представлението е сценична версия на едноименния култов филм, номиниран за „Оскар“ в началото на 80-те години на миналия век. Той е създаден от знаменития режисьор Карлос Саура и митичния хореограф Антонио Гадес. Тогава и двамата са революционно настроени към консервативните образци. Те са съавтори на сценария, в който познатата история на Мериме за андалуската циганка от Севиля, дръзнала да избере любовника си, е ситуирана в съвременността. Героите и в музикалната лента, и в балета осъществяват прочутия сюжет, като се стремят да го разкажат чрез жеста, чрез езика на тялото и сами се оказват заплетени в страстите и конфликтите на любовен триъгълник. „Не ми харесваше погрешния стереотипен образ, който Кармен си беше спечелила, само защото е жена, отдадена на любовта и горда със своите корени“, обяснява Антонио Гадес. И превръща Кармен в символ на еманципацията и достойнството, въпреки че и в новелата на Мериме шокира със свободния си дух, при това през XIX век. Пред камерите е и самият Антонио Гадес в образа на строг ментор, който търси перфектната Кармен, разкъсван между най-добрата в своята школа – зрялата Кристина, и младата й съперница, по чийто чар, сексапил и дарби губи ума си на репетиции. На финала ревнивият Антонио убива с нож Кармен, която се оказва омъжена и избира да се върне при съпруга си. На екрана великият китарист Пако де Лусия играе себе си, а партитурата му за Кармен“ е номинирана за БАФТА. Не една номинация и статуетка има и Кристина Ойос, фантастичната „възрастна“ Кармен във филма.
След абсолютния бум на „Кармен“ – втората част от фламенко трилогията, започнала с „Кървава сватба“ по Лорка и завършващата с „Любовна магия“ по Мануел де Файя, фламенко компанията на Гадес обикаля света с постановката на „Фуенте овехуна“ по едноименната пиеса на Лопе де Вега. Той обаче иска да промени не само интригите в литературния първоизточник. Виртуозният артист е известен политически активист, който пропагандира идеята за самоопределение на каталунска нация по време на испанския преход между края на 70-те и началото на 80-те години. Член е на Централния комитет на Комунистическата партия на народите на Испания, откровена марксистко-ленинска организация. Месец преди смъртта си през 2004 г. получава ордена на Хосе Марти, едно от най-високите отличия на Фидел Кастро. Кубинският скулптор Хосе Виля Соберон вае статуя на Антонио Гадес, която е монтирана на централен площад в Хавана, а прахът му е погребан в мавзолей в мемориално гробище в Сантяго де Куба.
Карлос Саура: Опитвам се да организирам хаоса, в който живеем
Великият кинаджия започва фламенко проектите, след като се развежда с Джералдин Чаплин
Смисълът и магнетизмът на филма и балета „Кармен“ обаче не биха били толкова завладяващи без кино класика Карлос Саура, който си отиде на 91 през 2023 г. „След снимките записах в бележника си: „Кой ли ще иска да гледа този филм?!“, а той се оказа най-гледаният и най-награждаваният от всичките ми“, споделя режисьорът. Другата му „хореографска“ трилогия – „Фламенко“, „Танго“, Фадо“, също е пиршество за душата и очите. Той неведнъж е разказвал със самоирония, че тайно е мечтал да стане балетист, но не може да се справи дори с танго, макар че посещава курсове в Аржентина.
Любопитно е, че се отдава на фламенко проектите, чак след като се развежда с Джералдин Чаплин, която професионално се занимава с танци. Както се знае, Саура сътворява някои от най-стойностните хитове в европейското кино – „Братовчедката Анхелика“, „Ана и вълците“, „Мама стана на 100 години“. През 60-те и 70-те години на миналия век става световноизвестен с критиките си срещу режима на Франко – „Да отгледаш гарвани“ е алегория на диктатурата, която задушава Испания.
През 2013 година Карлос Саура гостува в София, за да стане доктор хонорис кауза на НАТФИЗ. „Киното и театърът са начин да покажеш нещо, което се случва, но всъщност не се случва. Човек може да се откъсне от паяжината и да стъпи здраво на земята, за която мечтае. Всеки от нас е голям свят. Ние сме малкото, което сме. Киното не е нищо повече от представянето на това, което живее у нас – нашия дух, нашите идеи. С моите филми искам да достигна до различна реалност. Не знам каква е тя, но е твърде далече от битовизма. В днешно време трябва да продължим по пътя на познанието и откривателството, който никак не е лесен. Живеем в хаос, в който всички сме потопени. Опитвам се да организирам този хаос, за да снимам. Тръгвам от съмнението, от несъвършенството, за да реализирам плановете си. Мой приятел твърди, че Европа е музей. В момента условията да правиш кино са много трудни. Но има революция, благодарение на дигиталните технологии. А най-добрите актьори са онези, които се отдават най-много и са най-обикновени хора“, каза в речта си пред българската арт общност Карлос Саура, който тогава, на 81 години, се похвали, че има 7 деца и 42 филма. В един от тях, „Стреляй!“ (1993) с Антонио Бандерас и Франческа Нери, питат малко момче как се вижда, когато порасне, и то отговаря: „Като Стоичков!“.