„Кристофърите” (The Christophers), 2025, Великобритания/САЩ), режисьор, оператор и монтажист Стивън Содърбърг, продуценти: Айейн Канинг, Джим Паркс, сценарист Ед Соломон, художник Антония Лоули, музика Дейвид Холмс, в ролите: Иън Маккелън, Микаела Коел, Джеймс Кордън, Дмитрий Прокопиев, Джесика Гънинг. Награда на публиката от Сонома. Разпространява MCF 7Arts
През 2025 г. неуморният Стивън Содърбърг създава два филма: „Черната чанта“ и „Кристъфърите”. За първия – шпионски трилър с Майкъл Фасбендер и Кейт Бланшет – писах във „Филтър” още миналото лято. А сега по екраните излезе вторият. Скромен, интимен, ужасно симпатичен филм. Доста по-добър от „Черна чанта”.
Ослепителната чернокожа девойка Лори (Микаела Коел) продава сандвичи в каравана. Звъни й колежка от арт колежа, който е завършила. По-късно в кафене се среща с пълната Сали (Джесика Гънинг) и безличния й брат Барнаби (Джеймс Кордън). Те са деца на славния художник и скандалджия Джулиан Склар (Иън Маккелън), от години изчезнал от арт сцената. Целта на потомците е Лори да се представи за асистентка на баща им, да открие серия недовършени картини, да ги „дорисува” и така да си осигурят наследство – платната на Склар се продават за милиони. Разочарована от провала си като художник, чернокожата девойка е станала изкусен фалшификатор. Тя се колебае, но приема офертата. Отива при опърничавия старец Джулиан Склар. Той живее в тотален хаос. Двамата в началото са на нож, той от интернет научава коя всъщност е Лори (намесено е телевизионно риалити), подиграва й се, а когато тя отказва картините му да бъдат изгорени, се сближават. Лори му издава причината да е при него. И започва екшънът…
Филмът забавно се занимава с изкуство и талант, с успех и крах, с оригинали и фалшификати, с критичност и маниакалност, с алчност и свобода… Невероятният Иън Маккелън се превъплъщава в сложния образ на големия художник с остроумие и виталност – отдавна не е правил толкова вълнуваща роля. Но откритието на филма е Микаела Коел, позната предимно от сериали – героинята й е сериозна и решителна, ранима и съобразителна. Помежду им са платната на Склар, побрали любов и неудовлетворение. На някои този предимно интериорен филм би могъл да се стори театрален, но не е – киното бълбука от екрана.
Стивън Содърбърг (1963) е един от най-заклетите експериментатори в екранното изкуство. Той е режисьор, продуцент, сценарист, оператор, монтажист, композитор, актьор. Носител е на „Оскар“, „Сателит“, две награди „Еми“, три БАФТА, „Сезар“ и „Златен глобус“. Сред по-известните му филми са „Секс, лъжи и видео“, „Ерин Брокович“, „Трафик“, „Бандата на Оушън“ и продължения, „Пералнята“… Содърбърг често е оператор на филмите си, както и монтажист – под псевдонимите Питър Андрюс и Мери Ан Бърнард.
Прочува се с пълнометражния си дебют „Секс, лъжи и видео“, получил три награди в Кан: „Златна палма“, за мъжка роля на Джеймс Спейдър и на ФИПРЕССИ. Това е стъписваща с искреността и новаторския си хъс дисекция на екзистенциалните пробойни от края на 80-те през психоанализата и видеото. След това непрестанно снима в разни жанрове, с постоянна социална активност и с променлив успех – филмите му са над 50 и напоследък са нискобюджетни. Содърбърг е сред първите от големите филмови режисьори, които се пренасочват към телевизиите и стрийминг платформите. През 2020 г. по HBO GO излезе „Нека говорят“ с Мерил Стрийп, Кендис Берген и Даян Уист.
А сега се насладете на „Кристофърите” – чудесно лятно заглавие в репертоара. А защо се казва така филмът, ще разберете, като го гледате.
Геновева Димитрова