Наскоро сред онази част от интернет обществото, изкушено от процесите в изкуството ни, се развихри дискусия и полемика за отношението на съветската изкуствоведка Ярослава (Яра) Бубнова към Паметника на съветската армия. Преди няколко седмици Бубнова заяви, че след демонтажа би го взела в Музея на социалистическото изкуство, който е филиал на Националната ни галерия. Дали обаче е била докрай искрена. Неин по-стар фейсбук пост показва съвсем различната й позиция.
Не коментирам промяната във вижданията на Бубнова, нито имам намерение да започвам полемика за бъдещето на монумента. Показвам нейната шизофренна раздвоеност, за да запозная неизкушените от темата за Националната галерия какъв човек оглавява и управлява най-големия български музей.
Влага, мухъл, плъхове, мизерия, унищожение, разпад. Такава е обстановката в част от депата, в които се съхраняват най-ценните произведения на средновековното и съвременно българско изкуство. Това се случва през XXI век – 8 години и половина след тържественото откриване на Националната галерия „Квадрат 500“ на 25 май 2015 година.
Едва ли има друга културна институция в държавата, която системно да генерира скандали, както Националната галерия. И това се случва, откакто преди пет години, в качеството си на минситър на културата, треторазредният режисьор Боил Банов повери най-големия ни музей за изобразително изкуство на съветската изкуствоведка Яра Бубнова. Слава Богу, Банов го няма, но неговите клонинги и Бубнова продължават да затриват това, което е събирано след Освобождението до наши дни.
Преди време група журналисти, художници и изкуствоведи алармирахме, че сме получили сигнал от Криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“, където се помещава Музеят за християнско изкуство. Той също е на пряко подчинение на Яра Бубнова, а в него би трябвало да се опазват част от най-ярките образци на нашето средновековно и възрожденско изкуство. Вместо това, според сигнала, депата са се превърнали в гробище за иконите и ценната църковна утвар, а директорката отказвала да реши проблема с витиевати обяснения, че нямало пари.
Наскоро отново бе рециклирана информацията, че ценни картини, определящи етапи в българското изкуство, на автори като Владимир Димитров-Майстора, Дечко Узунов, Сирак Скитник, Ян Вацлав Мърквичка са сериозно повредени, а някои направо унищожени след авария в противопожарната система на едно от депата в галерията.
Трагично било и положението и в Музея за социалистическо изкуство по информация на служители от Националната галерия. Там при всеки дъжда картините са заливани от вода и фекалии от отходната канализация. Дървените рамки гниели, а някои, навити на рула творби, били напълно унищожени.
До този момент сигналите и за плуващите икони от хранилищата в криптата, и за унищожените картини, и за липсата на информация какво стана с едно дарение от близо 2 милиона лева от емигрантката в Австралия Маргарита Занев се удрят в стена от мълчание и незаинтересованост от страна на Яра Бубнова.
Единствените интереси на съветската изкуствоведка, назначена в конфликт на интереси на поста, е да лансира любимия си Институт за съвременно изкуство (ИСИ), да му подрежда изложби в престижните зали на Царския дворец, използвайки властовите си позиции на директор.
Междувременно следващата информация е любопитна в контекста на отминалите избори за кмет и общински съветници. Двама от членовете на ИСИ – Недко Солаков и Лъчезар Бояджиев са част от художествения съвет към общината в София, който разпределя средствата за култура. Други петима, сред които Правдолюб Иванов, са непрекъснато членове на комисиите по същата тема. Същите са и членове на комисията, изготвила правилника за конкурса за Венецианското биенале, където бе изпратена съпругата на Правдолюб Иванов, “кураторката” Вера Млечевска. Същата комисия е отпуснала на ИСИ 17 хил. лв., за да честват своята 25 годишнина – познайте къде? В Националната галерия, разбира се.
Както се казва, нахалство без граници, а в случая нахалство от далечна Москва. Естествено, че Бубнова, ще си чества у дома рождения ден? От ИСИ е и онази нахалница Мария Василева, която се има за изкуствовед и се прослави с цяла изложба от ментета. Въпросните ментета тя обяви за шедьоври на българския модернизъм, в столичната галерия „Структура“. Същата тази Мария Василева бе назначена от приятелката си Яра Бубнова за куратор в Националната галерия без все още да се е научила да различава Кирхнер от Гео Милев. С едни други 21 хил. лв. Столична община дарила настоящия шеф на ИСИ Иван Мудов, за да си направи изложба. Съвсем друг е разговорът какви са качествата на този автор, който ни повтаря неща, правени повече от половин век по-рано. Но при Яра Бубнова и нейният кръг уменията и идеите на творците не са важни. Важно да е „модерно“ според нейните разбирания за модерност и авангардизъм, и разбира се – добре финансирано. Като участията във Венецианското биенале.
И ако от новите общинари единствено зависи да затегнат кранчетата на цялата тази весела компания от самодейци, разположили се в Института за съвременно изкуство, от новия министър на културата Кръстю Кръстев зависи дали тормозът, издевателствата и експериментите (често унищожителни за ценни произведения) ще продължат. Има 1001 причини договорът на Яра Бубнова като директор на Националната галерия да бъде прекратен, както и юридически основания за това. Да не говорим, че госпожата е влязла във възрастта, която й позволява да бъде пенсионирана. Не по заслуги, между другото…
*Спасибо огромное, Яра. Тут ужасная каша! (Благодаря ти много, Яра. Тук цари ужасна бъркотия)
Иво ДИМИТРОВ
