Стефан Патрик Моасе е французин, избрал част от живота му да премине в България заради любовта. Той е съпруг на писателката и журналист Мария Касимова-Моасе, с която са семейство от 2012. След няколко участия в сборни изложения в различни галерии и пространства по света Стефан, чието артистично име е ZaïZaï, направи първа самостоятелна изложба Dans Ma Tete („В главата ми“) в галерия „Ракурси“. ZaïZaï е от поколението съвременни артисти, чиято работа излиза отвъд установените жанрови определения. Като използва различни техники от колажа, стрийтарта, фотографията и печата, той създава своя артистичен свят със силни политически и граждански послания. Стефан е роден на 8 март 1970 година в Париж.
- Как се представяте пред хората?
„Добър ден, казвам се Стефан“ или ZaĨ ZaĨ, приятно ми е. “
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Да, по-скоро да.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
По-скоро е „желание“ от пръв поглед, защото, ако физическото излъчване играе роля в отношенията с другия, то не е всичко.
- Лесно ли допускате хора в живота си?
Разграничавам нещата. Говоря много, но казвам малко. Вече казах твърде много, отговаряйки на тези въпроси.
- Какво може да ви накара да изгубите самообладание?
Глупостта, посредствеността, омразата към другия, безпричинното насилие.
- Компромисът, който никога не бихте направили?
Вероятно с ценностите ми, но това е лесно да се каже, докато човек не попадне в ситуация.
- Какво може да ви разплаче?
Удар в носа.
- На какво се смеете най-често?
На себе си, така не обиждам никого.
- Последната книга, която ви направи впечатление?
„Астерикс и Обеликс в Лузитания“… а по-сериозно – „Пътешествие до края на нощта“ и разбира се, „Балканска рапсодия“ (роман на съпругата му Мария Касимова-Моасе – б.р.).
- Любим художник?
Твърде много са – от Търнър (не Тина, а Джоузеф Малорд) до Жорж Брак, преминавайки през Рой Лихтенщайн, Матис, Писаро, Моне и т.н. И разбира се, братът на моята баба Юла Шаповал.
- Любим писател?
Жена ми (Мария Касимова), Пол Остър, Мишел Одиар, Алфонс Будар, Стивън Кинг, Дийн Кунц, Артуро Перес-Реверте, Джеймс Елрой… истината е, че чета предимно книги по геополитика и не си падам много по романите.
- Любим поет?
Бодлер, не познавам по-добър. Много съм зле с поезията.
- Любим певец?
Може би Дейвид Боуи, но нямам един любим. Харесвам много.
- Любим филм?
Много са. „Бари Линдън“, „Портокал с часовников механизъм“, „Апокалипсис сега“, „Коварни улици“, „Добри момчета“, „Големият Лебовски“, „Бартън Финк“ (всъщност всички филми на братя Коен) и т.н.
- Любимо телевизионно предаване?
Имам само едно, френско е и се казва Quotidien („Ежедневник“). Харесвам наглия му тон и ми помага да разбирам текущите тенденции.
- Какъв стил музика предпочитате да слушате?
Всякакъв, но имам пристрастие към английския рок и рока от 70-те/80-те години: Хендрикс, „Пинк Флойд“, Боуи, Пийт Дохърти (по-близо до нашето време), Джордж Майкъл и т.н.
- За какво похарчихте парите, които спечелихте за първи път?
Не си спомням.
- Политик, на когото имате доверие?
Политик и доверие? Това е по-скоро оксиморон. В момента – на никого. Единственият, на когото се възхищавам сега, е Зеленски. Много френски (и не само) политици би било добре да се вдъхновят от него. Макар че трябва да се признае, че обстоятелствата са особени.
- Историческа личност, която презирате?
Много са. Разбира се, онези с мустаците от 30-те години (трима дребосъци – германецът, руснакът и испанецът). В момента диктаторите се множат в геометрична прогресия – един в Азия, един с голяма брада в Източна Азия, един много на изток и последният много на запад. Списъкът не е изчерпателен, има такива и в Европа, по-специално в Унгария, но му забравих името.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
В модерната история са Клемансо, Робърт Кенеди (бащата, а не лудият, който в момента е с големия русокос от другата страна на Атлантика), Чърчил и трябва да призная – Де Гол. Изглежда малко банално, но смятам, че последните двама са предизвикали съдбата си и са устояли въпреки всичко. Което ни връща към въпрос №18.
- Любим парфюм?
Нямам. Използвам един и същ от 40 години.
- Любимо мъжко име?
Кевин… не, шегувам се, нямам, харесвам моето.
- Любимо женско име?
Кевина… шега… Мария, разбира се.
- Какво научихте от родителите си?
Много неща, но преди всичко определено чувство за справедливост и етика.
- Как възпитавате или как бихте искали да възпитате децата си?
Бих им казал да отидат при майка си за всеки важен въпрос. Мисля, че щях да бъда много лош баща.
- Какъв искахте да станете като дете?
Луи дьо Фюнес.
- Кое е любимото ви животно?
Обичам ги всичките, но имам предпочитание към кучетата.
- Девиз, кредо или цитат, който следвате?
Qui va piano va sano va lontano (Който върви бавно, върви здраво и стига далеч), Carpe diem quam minimum credula postero (Улови мига, не вярвай на утрешния ден), „Животът е нещо твърде важно, за да бъде приеман сериозно“.
- Разкажете виц, който истински ви е разсмял.
Исак отива при равина.
– Раби, познаваш ли сина ми?
– Разбира се, Исак, познавам сина ти. Аз го обрязах, аз го учих на религия, аз му направих бар мицва. Разбира се, че познавам сина ти.
– Слушай, знаеш, че винаги сме го възпитавали в религията. Това лято го пратих в Тел Авив при брат ми, който е равин, за да стане добър евреин. Връща се – станал католик!
– Виж сега, Исак, странно е това, което ми разказваш. А ти познаваш ли моя син?
– Разбира се, Раби, познавам сина ти. Израснаха заедно с моя син, на една възраст са, ходеха в една и съща йешива (еврейско училище).
– Знаеш, винаги съм го възпитавал в религията, в уважение към традициите, за да стане равин. Пратих го това лято в Йерусалим при брат ми, който ръководи йешива, за да стане добър евреин. Връща се – станал католик!
– Виж, Раби, странна работа е това. Нека поискаме съвет от Бог.
Отиват в синагогата и се молят. След дълги молитви равинът се обръща към Бог:
– Слушай, Боже, познаваш ли нашите синове?
Бог им отговаря:
– Разбира се, че познавам синовете ви. Познавам всички деца на Израел.
– Знаеш, винаги сме ги възпитавали в религията, в уважение към традициите. Отиват в Израел, за да станат добри евреи. Връщат се – станали католици!
Бог им отговаря с объркан глас:
– Странно е това, което ми разказвате!… А вие познавате ли моя син…
- Думата, която използвате най-често?
Bordel de merde (приблизително: „Мамка му и боклук/хаос“).
- Любимо ястие?
Обичам всичко.
- Любим цвят?
Син.
- Любима напитка?
Всички освен кока-кола и прекалено сладките напитки.
- Пушите ли?
Спрях. Сега вземам наркотици, по-здравословно е… 🙂
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Да си видя лицето.
- Кога сте били най-горд със себе си?
Когато продадох първото си платно.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Кариера. По-лесно е да смениш едното, отколкото другото.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Нямам никакви приятели… шегувам се. Аз съм един разочарован мизантроп. Не обичам хората по принцип, но обичам хората поотделно и тези, които са ми приятели, са напълно различни един от друг. Намирам това за по-здравословно, позволява ми да подлагам на съмнение убежденията си или да изострям противоречиви аргументи и чувства.
- От какво най-много се срамувате?
От това, че не изпитвам срам.
- Кой е най-големият ви страх?
Човешката глупост.
- Мечтата, която преследвате?
Да продължа да се забавлявам в живота и да не го приемам твърде сериозно.
- Откъде черпите информация?
От четивата си, от френската преса, радиостанции и информационни предавания, от документални филми, конференции. Със сигурност не и от социалните мрежи, които са страхотни „кръчмарски сборища“.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
Ето една тема, която трябва да се преподава още в училище. Първото нещо е източникът: кой публикува? Да не е някой Кевин (нямам нищо против Кевиновците), който е специализиран в пране на килими, а ми обяснява, че за да се излекува рак, трябва да се яде не знам си какво.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Хвърлям един поглед към тях, ласкае егото ми да видя „харесване“, а след това се връщам в реалността и ги изключвам.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Ако изкуственият интелект е предназначен да ни помага, не съм против него, но ако не направим нищо, за да го контролираме, рискуваме да мисли вместо нас.
- Искате ли да летите в Космоса?
О, да! Имате ли билети?
- Вярвате ли в извънземни?
Ако чуем за извънземен живот, да. Ако са малки, зли зелени човечета, въоръжени до зъби – по-малко.
- Имате ли пророчески сънища?
Изобщо не!
- Кое е любимото ви цвете?
Нямам такова, харесвам всички цветя.
- Имате ли домашен любимец?
Да, три кучета.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Честност, доброта и чувство за хумор.
- Кога предпочитате самотата?
Постоянно.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Повече от един е – лицемерие, нечестност и лъжа като цяло.
- Борили ли сте се със зависимости?
Не съвсем.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Водя я всеки ден – да остана креативен и постоянно да се самоопределям.
- Имате ли хоби?
Играя видеоигри.
- Бихте ли се определили като бохем?
Да, но шик.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
По-често в чужбина.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Да бъда принудителен бежанец.
- Вярвате ли в късмета?
И да, и не. Има го, но трябва да знаеш как да го видиш и да реагираш навреме, защото е мимолетен като въздуха.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Че спрях да действам твърде рано.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Да, разбира се.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която се изпадали?
Твърде неудобно е да говоря за нея публично.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
Сега. Не съм носталгичен, мразя носталгията.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Твърде много са, но тези, които ме очароват, са свързаните с човешкото тяло, особено изследванията върху ДНК и мозъка.
- Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Засега не изглежда да се справя добре.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Заговори съществуват, но техните интерпретации често раждат конспиративни теории, на които хората вярват.
- Как бихте се определили: либерал или консерватор?
Социален либерал. Единствените ми врагове са враговете на демокрацията въпреки всички нейни несъвършенства.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Не мисля, че човек решава да смени половата си идентичност една сутрин, казвайки си: „Я да видя дали да не стана мъж или жена?“. Това е психологически процес, който се изгражда. Но аз съм напълно некомпетентен да отговоря на този въпрос. Ако темата се появи пред мен, мисля, че първото нещо, което трябва да се направи, е да се говори с детето в присъствието на професионалист и без морални съждения.
- Толерантен ли сте към различията – сексуални, расови, интелектуални?
Не харесвам думата „толерантен“. Въпреки това отказвам да съдя човек единствено въз основа на неговите расови или сексуални различия. Глупакът си остава глупак независимо от сексуалната си ориентация или цвета на кожата си.
- Интересувате ли се от спорт?
Да го практикувам – да. Да го гледам на дивана или на стадиона ми е скучно.
- „За“ или „против“ пластичната хирургия?
Нито „за“, нито „против“. Всеки прави каквото иска.
- Имате ли комплекси относно външния си вид?
Твърде красив съм и това е много трудно за преживяване.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
По-скоро твърдо. Проблемът ми е в това да намеря възглавници, които да ми подхождат.
- Доволен ли сте от парите, които получавате?
Никога не са достатъчно, но ме устройват. Гледам на парите като на инструмент, а не като на социална стълбица. Те ми позволяват да продължавам да правя това, което обичам, така че винаги е по-добре да са повече, отколкото по-малко.
- Страхувате ли се от новото начало?
О, не! Обожавам го.
- В коя държава мечтаете да живеете?
Твърде голям идеалист съм, така че тази държава не съществува. Но да кажем, че страна с красива архитектура, добре балансирани пейзажи, предлагаща хубава светлина и определена мекота на живота, би ми паснала много добре.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Сватбата ми.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Сватбата ми може би? Шегувам се… Имам една способност, която е да забравям лошите моменти.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Да ставам по-добър всеки ден, но не е лесно.
- Как си представяте света след 100 години?
Тъй като човешкото същество е такова, каквото е, не мисля, че ще има голяма промяна. Боя се, че моите химери няма да се развият там повече, отколкото днес.
- С кого бихте живели на самотен остров?
С жена ми, кучетата ми и няколко приятели.
- Можете ли да простите изневяра?
Преди 20 години щях да кажа: „Абсурд, скъпа“, но днес мога да кажа „да“ – но за какъв вид изневяра говорите?
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
С някои да, с други не.
- Привърженик ли сте на брака?
Не съм специален привърженик. Всеки прави каквото иска и живее живота си, но съм привърженик на това той да бъде достъпен за всички, особено за еднополовите двойки. Някои страни продължават да мислят, че този тип съюзи са вредни, докато напротив – те позволяват внасянето на правен и социален мир. В основата си какво е бракът? Договор между две лица, който урежда правата и задълженията на всяка от страните, следователно това е организация с последици в гражданския, семейния и правния живот.
- Романтичен ли сте?
Романтизмът ме отегчава.
- Кое е любимото ви време от деня?
Много рано сутринта.
- На кой народ симпатизирате?
На никой народ конкретно, но изпитвам голяма симпатия към индианските племена в Америка. Не знам защо.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Откъде духа вятърът?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
Наистина са много, но основно художници. Рой Лихтенщайн, Кийт Харинг, Банкси, Матис… но дали те биха имали времето и желанието?
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Че „човек за човека е Бог“ – за съжаление, ние сме хищници и почти не се променяме. Макар че понякога остава малка искрица надежда.
- Кога свършва детството?
Що се отнася до мен, със смъртта ми. По принцип не знам – някои деца днес са по-зрели от някои възрастни.
- С какво никога не искате да се разделите?
С чувство си за хумор и с жена ми, и обратното.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Имам два: „Утре е нов ден“ и „Когато ти дават – вземай, когато те бият – бягай“.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Определена от кого? От Бог? Не вярвам. Вярвам в Дядо Коледа, а той раздава подаръци, и то само веднъж годишно.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Разсмиват ме. Не трябва да се учудваме, че хората вярват на „фалшиви новини“, предвид успеха на астролозите. Имам една игра: всяка година чета китайския си и класическия си хороскоп и отбелязвам ключовите моменти. В 99% от случаите всичко е грешно. Мисля, че единствената дарба на астролозите е предприемаческият дух.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Злите сили трябва да носят такъв, за да не срещнат мен.
- Каква е представата ви за щастие?
Да бъда свободен да избирам живота си с пълно съзнание.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
С краката напред.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
Наистина ли е необходимо?