„Човекът е единственото създание, което някога е прецаквало сервитьор“, „Големият въпрос на философията си остава следният: ако животът е безсмислен, тогава какво да кажем за пастата във формата на всички букви от азбуката?“, „Свръхнаселеността ще утежни проблемите до крайност. Статистиките сочат, че на планетата вече има повече хора, отколкото са нужни, за да се премести и най-тежкото пиано“. Това са само няколко от бисерите в „Странични ефекти“ и „Пълна анархия“ – третия и четвъртия сборник с текстове на Уди Алън, преливащи от черен, бял и всевъзможен хумор. Художник на новите издания със знака на „Кръг“ е Албена Лимони, а преводите на Теодор Михайлов, Борис Дамянов и Александра Главанакова се приближават максимално до неподражаемия стил на един от последните живи гении на Холивуд. Словесната му виртуозност едва ли има аналог и в съвременната американска литература.
Историите в „Странични ефекти“ са писани в края на 70-те години, когато светът се възхищава на два от емблематичните му филми – Оскаровия „Ани Хол“ и „Манхатън“, разнищващи любимата му тема за провала в отношенията между жените и мъжете. В 17-те разказа, които са живо кино, напират страсти и истерии от битието от втората половина на миналия век – заплахата от НЛО, кулинарната критика, относителността на нещата, неволите на съвременния човек. Из страниците сноват невротични интелигенти от всякакви сфери. Срещаме дори самата мадам Бовари, излязла от романа на Флобер, за да завърти афера с университетски преподавател от Ню Йорк. Над всичко и всички, естествено, е сарказмът, с който Уди Алън стреля по трите си предпочитани мишени – секса, религията и смъртта. Сякаш обсебен, той не спира да остри перото си за тяхна сметка в „Отхвърлени от съдбата“, „Реч пред абсолвентите, „Диетата“, „Нечестивите времена, в които живеем“, „Една гигантска стъпка за човечеството“, „Отмъщението“, „Изповедта на един крадец“ и другите сюжети.
С характерната си интелектуално-нюйоркска истерика Уди Алън сипе остроумия и философия и в „Пълна анархия“ (2007). Легендарният ироник разказва по невъобразимо забавен начин за продавачи на молитви по интернет, за дубльор, погрешно сметнат за холивудска звезда и отвлечен от страховит бандит, за бавачка, разкриваща тайните на работодателите си, за всевъзможни други колоритни персонажи. Сборника, който бележи голямото завръщане на Уди Алън към изкуството на словото след 25-годишна пауза, сега за първи път четем на български в самостоятелно издание. Дори заглавията са достатъчни, за да провокират любопитство и приятна мисловна възбуда – „Да грешиш, е човешко, но да се рееш, е божествено“, „Над закона, под юргана“, „Тъй ядеше Заратустра“. „Ах, тези зъболекари!“ пък е атрактивно намигване към „Ако импресионистите бяха зъболекари“. Наситени с хапливи коментари и изобилни препратки, 18-те разказа и есета за пореден път демонстрират неподражаемия талант на Уди Алън да се надсмива над житейските абсурди и доказват, че е от най-изтънчените майстори на сатирата. Артистът, който казва „Не искам да остана безсмъртен с творчеството си, искам просто да не умирам“, със сигурност е от най-често цитираните автори в Америка.
Когато го питат в интервю за списание „Парис Ривю“ кога е започнал да пише, Уди Алън отговаря: „Преди да се науча да чета. Винаги съм искал да пиша. В училище постоянно измислях истории. Макар че още оттогава харесвам повече сериозните писатели, открих, че умея да пиша забавно. Ако човек има хумористична гледна точка, пречупва през нея всичко, което му се случва. Това е един от начините за справяне с живота. Хората смятат, че е много трудно да бъдеш забавен, но ако го умееш, е съвсем лесно. Това е природна стихия“.
„Странични ефекти“ и „Пълна анархия“ са от серията художествени творби на Уди Алън, която „Кръг“ започна през 2022 г. с „Нулева гравитация“ и продължи през 2023 с първите му два сборника – „Квит сме“ и „Без перушина“. В каталога на издателството са и единствените мемоари на режисьора, сценарист, писател, актьор и продуцент – „Само да вметна“, преливащи от демони и грешки, успехи и признания, любови и омерзения. В тях Уди Алън няма пощада нито към себе си, нито към близки, приятели и колеги, нито към киното, нито към света.
Албена АТАНАСОВА