От Кюстендил и Габрово с по едно намигване, с широки усмивки и с много сериозна и неуморна работа успяха да осъществят уникален проект, който да представи по подобаващ начин един от най-българските художници Стоян Венев 120 години след неговото рождение. Става дума за Художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора“ в Кюстендил и Дома на хумора и сатирата в Габрово. Това са двете институции, които имат най-мащабните колекции на великия живописец. Те бяха подпомогнати със сериозното рамо от две частни сбирки, които заслужават респект и които дадоха над 70 творби за изложбата, събрала около 250 работи на Венев. Това са картини от колекциите на историка д-р Румен Манов и на журналиста Иво Димитров. Първо изложбата бе представена в Кюстендил, а от декември ще се настани и в Габрово.
Директорът на Кюстендилската галерия проф. Валентин Господинов, който подреди изложбата, се беше постарал да представи на изкушените от изобразителното изкуство картини, невидели бял свят до този момент. Стоян Венев, който приживе е казвал, че за него веселбата ражда веселба, отново накара зрителите да въздишат по едни времена, когато нравите са били различни, хората са били по-добри, по-одухотворени и по-истински.
Сватбата, заемаща сериозни територии в творчеството на Стоян Венев, бе показана в цялата си пъстрота. От картините на тази тема идва едно постоянно приканване да се отдадем на удоволствието от празника. Хорото, бъклиците, музикантите и развеселените сватбари сякаш оживяват от платната и акварелните листове на художника, за да ни пренесат във времената, когато доброто в крайна сметка побеждава, въпреки че нищо човешко и греховно не е било чуждо на нашите предци. Съвсем друга е темата, че малцина са дръзвали като Венев да го извадят на показ.
Картините, пресъздаващи бита с някои характерни за нашенеца пороци, често са на границата на карикатурното. И ако в някои от тях разказът и вицът наистина преобладават, в други мощта на живописта е толкова силна, че сравненията с творбите на Майстора идват съвсем естествено. Това не пречи преклонението на Стоян Венев към неговия велик земляк да е огромно. Респект и почитание, каквито са позабравени в наши дни. Художникът често се рисува до Майстора. Себе си изобразява нисък, дебел и твърде карикатурен, сякаш догонващ високия, строен и одухотворен Владимир Димитров. Имаме усещането, че гледаме Веневския и побългарен вариант на Дон Кихот и Санчо Панса.
И като стана дума по-горе за греховното, за първи път в юбилейна и толкова мащабна изложба на художника са представени и над 40 негови еротични акварела. Това е едно от скритите му занимания в студените зимни месеци, както сам е разказвал пред неколцина приятели. Деликатната тема и цялото „срамотно“ творчество се е съхранявало дълги периоди, подредено в папки в един сандък в ателието. Венев сам е признавал, че някои по-солени рисунки е горил в печката, да не ги видят близките му и да не стане за резил. В същото време стотици такива творчески изблици са спасени от писателя и колекционер Богомил Райнов в периода между 1964 и 1969 година. Двамата са имали дълги разговори по тази любима тема за тънката част. Самият Райнов е имал сериозна колекция не само от еротични творби на различни художници, но е събирал и списания при честите си пътувания до Западна Европа в онези много различни за страната и битието ни години.
В една от залите са представени и творби, които на пръв поглед не са от най-характерните за Венев. Наред с класическите картини, виждаме и някои опити на художника да експериментира – нещо, което прави буквално до сетния си дъх пред статива. На практика юбилейната изложба на Стоян Венев, която ще продължи почти до края на ноември, е последното събитие за галерията в Кюстендил преди началото на мащабния ремонт, който предстои да започне.
Ивайло БАКОЙСКИ
