Ванеса Пеянкова е едно от откритията на телевизионния сезон. 25-годишната актриса се превърна в изгряваща звезда, благодарение на ролята си на д-р Маргарита Луканова в хитовия сериал на Би Ти Ви „Вяра, надежда, любов“. Първият сезон на филмовата сага приключи, а поредицата е определяна като безспорен успех. Броени дни след последния епизод разговаряме с Ванеса Пеянкова, чиято героиня преживя куп драматични събития в продължение на цели три месеца.
– Ванеса, приключи първият сезон на сериала на Би Ти Ви „Вяра, надежда, любов“. Как се разделихте с героинята ви д-р Маргарита Луканова?
– Не беше лесно. Все пак с Маргарита Луканова съм живяла в продължение на три месеца и със сигурност тя стана част от мен. Затова и до някаква степен сега ми липсва и ми е малко мъчно. За щастие, се дочуват идеи за втори сезон, така че може и да не съм се разделила окончателно с нея.
– Какви спомени пазите от последната сцена?
– В първоначалния вариант на сценария нещата не трябваше да завършват така, както ги видяха зрителите. Идеята бе Маргарита просто да си събере багажа и да замине някъде, без да е ясно къде. Но в крайна сметка сценаристите решиха тя да отиде при съпруга си Георги във Варна. Мен лично това ме изненада, но от друга страна, се вълнувам да разбера какво замислят да й се случи в бъдеще.
– Героинята ви е въвлечена в любовен триъгълник. В живота това случвало ли ви се е?
– Случвало се е да изпадам в подобни ситуации, но не като човек във връзка, който се колебае дали да остане, или да си тръгне. Но след като и сега си нямам никого – значи все още избирам най-правилното решение, от което имам нужда.
– В една от сцените героинята ви задава въпроса: „Възможно ли е човек да обича двама?“. Според вас възможно ли е?
– Задавала съм този въпрос и на мъже, защото съм чувала такива твърдения и от тях. Според мен е възможно, но много зависи за каква любов става дума. Аз самата имам приятели мъже, към които изпитвам любов, но в тези отношения съществува определена граница, която не се прекрачва. При моята героиня обаче нещата не стоят така. Тя обича и двамата мъже не просто като приятели. И тъй като съм си мислила по въпроса – все ми се струва, че е възможно, а с течение на времето се стига до верния отговор.
– Интересно е какво ще бъде развитието в евентуален втори сезон. В крайна сметка д-р Маргарита Луканова може да се върне от Варна?
– О, да. Ние с колеги даже подхвърляме някакви възможности за развитие на сюжета. С Борис Кръстев дори се шегуваме, че вече всичко е възможно.
– Един въпрос с намигване. В реалния живот кого бихте избрали – Георги Богданов или Антъни Пенев?
– Ааа, не. На този въпрос не мога да отговоря. Двамата са много различни.
– За вас лично коя беше най-трудната сцена в сериала?
– Най-трудно ми беше в последните три епизода. Тогава трябваше да израждам бебето на Катето (актрисата Катерина Борисова, която играе ролята на нейна братовчедка, а впоследствие се оказва, че й е полусестра – б.а.). Всичко беше в моите ръце. За нещастие, бебето умря. Леля ми пък ме подкани да вземем детето на Биляна (актрисата Мартина Пенева), тъй като тя и без това ще го остави в дом, а Катето няма да оцелее, ако разбере какво се е случило. На всичко отгоре избухна и пожар, който не ми даде никакво време да помисля какво точно да направя. Принудена бях да действам бързо и затова и направих размяната на бебетата. Тогава леля ми ми призна, че Катето всъщност е дъщеря на моя баща. Всички тези сцени за мен бяха голямо предизвикателство.
– Имахте и гореща сцена, еротична дори, с вашия колега Антъни Пенев. Подобни сцени притесняват ли ви?
– Не съм най-големият фен на тези сцени. В този случай обаче беше важна за сюжета и имаше нужда да се премине през нея. В кадрите няма нито голота, нито прекрачване на някакви естетически граници, но въпреки това имах моите леки притеснения. Слава богу, заснехме сцената в края на сезона и с Антъни вече се бяхме сближили. Така че успяхме да намерим общ език.
– Благодарение на сериала вече натрупахте доста опит като акушер-гинеколог. Ако, докато играете в театъра, жена започне да ражда в салона, готова ли сте да направите израждане в реалния живот?
– Честно казано, не е невъзможно, но не знам дали ще искам да поема после отговорността, ако нещо се обърка. Но върви ли всичко по план, най-вероятно – да. А пък ако има и хора професионалисти край мен – почти сигурно е, че бих опитала.
– Известно е, че десет години сте тренирали художествена гимнастика. Какво ви остана от този период, на какво ви научи спортът?
– Разбира се, на дисциплина, но ако не бях минала през тази 10-годишна школа, сега сигурно трудно щях да издържа да снимам три месеца сериал без почивка. Гимнастиката те учи на перфекционизъм, а и формира отношението ми към музиката, както и да се себеизразявам чрез тялото. За актьорската професия това е изключително важно.
– Ако сега ви дам уред, бихте ли изиграли някакво съчетание?
– О, да.
– Кой ви е любимият уред?
– Почти всички гимнастички са много суеверни и ако кажат, че мразят някой уред, после той ще ми отмъсти. Така че винаги съм гледала да имам еднакво отношение към всичките.
– А хванахте ли този период на строгата забрана за консумиране на почти всички храни, или тренирахте при по-леки условия?
– Не съм тренирала като във времето, когато гимнастичките са яли само ябълки. А и аз не съм била в спортно училище, не съм прекарвала цял ден в залата. Наблягах и на образованието си. Така че имах и друг живот. Но постоянно съм спазвала режими. Даже треньорката ми ме е взимала да живея при нея три седмици, за да съм на режим. Но нямаше кой знае какъв ефект.
– Пазите ли си медалите? Държите ли ги на видно място?
– Да, пазя ги в една кутия. Все пак това е част от изграждането ми като човек.
– Вие и рисувате. Какво ви дава това занимание?
– Пореден начин на изразяване на вътрешния ми свят, който има нужда да се проявява под някаква форма.
– Миналата година открихте изложба. Сега продължавате ли да рисувате?
– Не, след изложбата не съм рисувала, защото започнаха снимките на сериала, а и имах репетиции в театъра. Сега съм си наумила да нарисувам една картина, просто чакам да ми дойде музата и да я започна.
– Зуека загърби актьорската професия и се посвети само на рисуването. При вас възможно ли е това да се случи?
– Много се възхищавам на Зуека за това. Като малка си мечтаех да стана художник, но реших да не превръщам рисуването в нещо, което да правя по задължение, и затова то не стана моя професия. Сега ми се иска да тръгна на уроци, за да започна да рисувам с по-голяма лекота, а не да се чудя кое как става. Така че защо не – може да се превърне и в основна моя професия. Но засега съм си актриса.
– Свирите на барабани и на пиано. Въобще сте всестранно развита личност. Кой ви запали по свиренето?
– Майка ми и баща ми слушаха много музика, което изгради добър вкус и у мен. Музиката много ме зарежда и винаги ми се е искало да се науча да свиря на някакъв инструмент. Даже на всички. Като спрях с гимнастиката и се оказа, че имам свободно време – започнах да се уча да свиря на барабани. После си купих и пиано.
– Вие сте истински новогодишен подарък за вашите родители. Планирано ли е било да се родите на 1 януари?
– Не, терминът е бил на 3 януари, но така се е случило. Явно съм искала всичко да ми е номер 1.
– Малко сте ощетена обаче, тъй като рожденият ви ден съвпада с празнуването на Нова година.
– Така е и никога не мога да усетя този ден като специален за мен. От друга страна пък, празнувам със зарята на Нова година. Така че си има и плюсове, и минуси.
– Вие сте зодия Козирог, а те обикновено не са особено щастливи в любовта. За вас важи ли това?
– Надявам се да не важи за всички представители на тази зодия, но доста от Козирозите, които познавам, наистина не са особено щастливи в любовта. И на мен май не ми е най-силната страна.
– Къде е пречката – вие ли си поставяте прекалено високи изисквания, или пък мъжете не са стигнали нивото ви?
– И аз това се питам от време на време. Да, имам изисквания, но те са си стандартни. Струва ми се, че мъжете са леко объркани. Просто виждам, че сред тях витае огромна несигурност и липса на смелост. Жените са доста по-здраво стъпили на земята.
– Какъв мъж искате да срещнете?
– Забавен, да държи на думата си, да е смел и да мирише добре.
– Във ваша фотосесия поразително приличате на Моника Белучи. Ласкаете ли се, като ви сравняват с нея?
– Продължавам да не виждам прилика с Моника Белучи, но след като другите забелязват у мен нейното излъчване, просто казвам благодаря и продължавам.
– А има ли световна актриса, чиято роля много ви се е искало да изиграете?
– Много харесвам Алисия Викандер във филма „Момичето от Дания“. Тя влиза в образа на Герда Готлиб, която е художник, а и си партнира с Еди Редмейн, който пък играе Лили Елбе, а и него много харесвам. Филмът е красив, поднесен с финес, с невероятна цветова палитра и с удоволствие бих изиграла ролята на Алисия Викандер, дори и тази на Еди Редмейн.
– Имате много интересна профилна снимка във Вайбър – на нея сте като дамата с хермелина – един от шедьоврите на Леонардо да Винчи. Защо избрахте точно тази картина?
– Картината е дело на първия ми голям фен Кръстьо Атанасов, който генерира образи с изкуствен интелект. На мен ми хареса, тъй като обичам гризачи, въпреки че хермелинът е бозайник. Аз самата отглеждам хамстер, преди това имах и мишка. Свързах тази картина със себе си и затова реших да си я сложа като профилна.
– Играете и в театъра. Къде могат да ви гледат зрителите?
– Наскоро в театъра в Шумен направихме премиера на постановката „Червено Speedo“. Надявам се с пиесата, която се поставя за първи път на българска сцена, да обиколим различни градове в страната. Моята роля е на корава мацка, спортен терапевт, която върти схеми и подлъгва плувец да взима допинг. Играя още в „Обикновено чудо“ в театър „Възраждане“. С това представление спечелихме награда „Икар“ на публиката. В Шуменския театър участвам още в „Балерината, която запали оперетата“, в „Тримата мускетари“, както и в „Божествена комедия“.
– Какво лято ви очаква?
– Планирам да попътувам. Искам да отида до Америка. Може да отскоча и до Осло. Освен това предстоят и кастинги. Така че програмата ми е пълна.
– Усетихте ли вече негативната страна на славата?
– Чак слава – не бих казала. Не съм Калин Врачански от времето на „Стъклен дом“, нито Майкъл Джексън. Разбира се, има хора, които ме спират и това ми харесва. Приятно ми е и ми е любопитно да чуя какво мислят за сериала и за ролята ми.
– Е, няма ли любовни послания, в които ви казват, че не могат да заспят без вас?
– Появяват се някакви хора, които пишат в социалните мрежи, но не можем да разчитаме на тях. (Смее се.)
Антон СТЕФАНОВ