„Далауей“ (Dalloway), 2025, Франция/Белгия, режисьор Ян Гозлан, продуценти: Ерик Алтмайер, Никола Алтмайер, Сидони Дюма и др.; сценарий: Ян Гозлан, Никола Буве-Леврар, Томас Крайтхоф (по романа „Цветя на мрака“ от Татяна дьо Роне); оператор Мануел Дакос, музика Филип Ромби, в ролите: Сесил дьо Франс, Милен Фармер, Анна Муглалис, Ларс Микелсен, Фредерик Пиеро, Фрея Мейвор. Разпространява Cinelibri
Интригуващ и актуален филм. Клариса (Сесил дьо Франс) е красива брюнетка в 40-те. Известна е като авторка на чиклит, но сега се е нагърбила с книга за Вирджиния Улф. Намира се в модерна творческа резиденция в Париж, ала писането не й върви. Оборудвано с най-нови технологии, мястото й е осигурило виртуален асистент (AI) – Далауей (с гласа на Милен Фармер). Клариса раздава команди, той изпълнява. Дори пише вместо нея. И тъй като върлува пандемия от моливирус, Далауей всяка сутрин й напомня да си мери температурата. Клариса има необходимост да поговори с дъщеря си тийнейджърка, но тя е все заета. Затова пък в резиденцията се сприятелява с музиканта Матиас Ниелсен (Ларс Микелсен), който изопва любопитството й с твърдения, че резиденцията тегли личните данни на обитателите, за да захранва AI. Тя иска да си ходи у дома, но е дала апартамента си под наем. Шефката на резиденцията е строга, но е благосклонна към Клариса. Книгата бавно напредва, но тя развива напрегната нетърпимост към Далауей и към всички порядки в това неприветливо място. Ниелсен изчезва, а по-късно научаваме, че е починал от вируса…
В крайна сметка книгата на Клариса се трансформира в книга за загиналия й син. Какво става по-нататък, ще разберете като гледате филма.
Не съм чела романа на Татяна дьо Роне, но адаптацията е интересен ракурс към днешното живеене – колкото фантасмагоричен, толкова и зловещ. Заниманието с AI през Вирджиния Улф е екстравагантен ход в изследването на днешното писане и използването на изкуствения интелект и в бита, и в творчеството. От него става ясно, че той е и полезен, и вероломен.
Сесил дьо Франс играе убедително цялата палитра от нервно безпокойство до неконтролируема истерия – дори понякога е толкова впита в проблема си, че си позволява да не изглежда хубава. Модулациите в гласа на певицата Милен Фармер са и раболепни, и безскрупулни. Интересен е датчанинът Ларс Микелсен, който всъщност е брат на любимия Мадс Микелсен.
Напоследък в почти всеки френски филм задължително присъства английско парче – в случая е Summer In the City, известно в изпълнението на Джо Кокър.
Може да има и други филми, фокусирани върху използването на AI, но поне за мен този е първият. И дори на моменти да е бъбрив – какъв да е, като е френски, той е важен акцент в кинематографичния пейзаж. И се гледа леко, въпреки съспенса.
Разбира се, не очаквайте върховно преживяване около Вирджиния Улф и „Мисис Далауей“, каквото е „Часовете“ (2002) на Стивън Долдри по изключителния роман Майкъл Кънингам. Там пише: „Какво значение има, че съжаляваш, когато нямаш избор? Важно е какво можеш да понесеш“. Струва си да се поразсъждава върху влиянието – както на английската класичка, така и на съвременния AI върху творчеството, поведението, живота…
Геновева Димитрова