Борислава РАДОЕВА*
България няма друг велик поет сред живите (а и сред мъртвите малцина са велики) като Борис Христов. Знам го, викаше баща ми (царство му небесно) – идваше да свири на тромпет в ресторант „Москва“.
А аз мигах на парцали, защото като студентка през 90-те изучавахме Борис Христов вече като класик и недостижим поет. Разтваряхме се в написаното от него – жестоко слово, набраздява ти мозъка, кожата, ноздрите отвътре. „Ама познаваш ли го?“, питах баща ми. „Ми познавам го, говорил съм си с него – нали ти казвам, идваше тука да свири на тромпет“. Аз усещах как се издувам от гордост отвътре – бях убедена, че точно защото е свирил на тромпет в ресторант „Москва“, точно затова и си е кръстил онази умопомрачителна стихосбирка „Вечерен тромпет“.
Ресторант „Москва“ е в град Брезник. Някога той беше отворен и работеше в града, който някога беше град, в който някога имаше общност, хора, голяма гимназия, селкостопански техникум, няколко завода, болница, после един кмет – Георги Михайлов – и той вече се пренесе в по-добрия свят – направи язовир, снабди града и околията с вода. Градът вече е почти мъртъв, язовирът е локва кална тиня, сутрин и вечер пускат по малко негодна за пиене и готвене вода на хората…колкото да се „позадърляват“, както се казва на граовски диалект.
Ресторант „Москва“ отдавна е затворен. Някакви от местната и партийна власт си нацуцаха в сградата там кабинетчетата, чувам, че големците, дето властват над остатъците от градчето, правят тежки схеми да придобият тази сграда, в която стои празен и тъжен ресторант „Москва“. Понякога аз минавам вечер по тъмно оттам – взирам се през мърлявите прозорци вътре и виждам до тромпета него – „той има белег на челото си и сяда винаги накрая“…
Честит да бъде на своите 80, които навършва днес великият Борис Христов! И дано с този пост не провокирам некой тъжен овластен лилипут да се дотъркаля в Лещен и да търси самотния човек, за да смущава въздуха му и да пообърше от светлината, оставена в следите му. Че както казваше баща ми – „ааа, той много-много не говори, а и ич не трае тъпанари“.
*Текстът е от фейсбук профила на журналистката. Заглавието е на „Филтър“