Кристина ПАТРАШКОВА
На 19 юни 1953 г. поетът Никола Вапцаров е награден посмъртно с Почетна награда за мир. Отличието е връчено на майка му Елена Вапцарова по време на церемония във Варшава, организирана от Световния съвет на мира. На форума присъстват делегати от 80 страни, а самата награда е учредена 4 години по-рано. Поезията и биографията на Вапцаров, който по това време вече е преведен на десетки езици, е представена на журито от полската писателка Ванда Василевска, която превежда стиховете му на полски език. Призът идва посмъртно 10 години след разстрела му заради обвинения за подривна антидържавническа дейност.
Малко преди да бъде убит през юли 1942 година, докато е в ареста на Дирекция на полицията, той пише „Прощално“. Стихотворението, което е посветено на жена му Бойка Вапцарова, е сред бисерите на българската поезия. Думите са прости, но толкова емоционално натоварени, че не могат да оставят никого безразличен.
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо.
Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
През тази година Министерството на културата ще връчи за първи път награда на името на Вапцаров. Призът е учреден още през 2023 година, когато министър е Велислав Минеков. Отличието е пластика, грамота и парична награда от 5000 евро, колкото днес печели инфлуенсър за два поста в социалните мрежи.
Изненадващо членовете на не особено известната асоциация „Памет за утре“ се възбудиха и изпратиха отворени писма до министъра на културата Евтим Милошев и комисията по култура в парламента с ултимативното настояване процедурата по връчването на наградата да бъде светкавично спряна. Възраженията са, че липсва обосновка за избора на Вапцаров като патрон на държавна награда.
Откъде идва възражението? Асоциацията „Памет за утре“ обединява граждански организации и сдружения като „Историческа памет“ и „Освобождение“ и според думите им тя работи за съхраняване на българската историческа памет, разкриване на истината за миналото и противодейства на дезинформацията. Фокусират се върху престъпленията на комунистическия режим и правят предложения за издигане на нови паметници. Председател на асоциацията е Даниела Белчовска.
Очевидно за нея и колегите й Вапцаров е символ на комунизма, защото творчеството му се изучава и преди 1989 година, а може би и защото според представите им е терорист. За тези хора това е достатъчно да го напъхат в клишето на политическата идеология, удобно пропускайки универсалния хуманизъм на стиховете му. А точно поради тази причина той никога не може да бъде нареден сред знаковите автори на партийната и пролетарска литература.
Творчеството му има изключителна значимост за литературата ни не само защото въвежда индустриални образи и разговорна реч в поезията, но тъй като е създадено от изключително талантлив човек. Още в „Моторни песни“ през 1940 година Вапцаров успява да одухотвори индустриалния свят, сродявайки стоманата, моторите и заводите с човешката съдба. Стиховете му защитават правото на достоен живот и дълбока вяра в по-доброто бъдеще. Вярата в утрешния ден за него е маркер на човешкото съществуване. А тъкмо тя е толкова дефицитна днес.
Дори само тези факти са достатъчна обосновка защо ще бъде връчвана награда на името му. По-страшното е, че до днес съществуват асоциации, сдружения, фондации, които уж се борят за съхраняването на историческата памет и истината, а всъщност възраждат стари идеологически спорове, колкото да оправдаят съществуването си. Затрупват парламента, министри и институции с отворени писма, становища, апели и протестни ноти, които са напълно безсмислени.
Вапцаров може и да е символ на антифашисткото движение, но по-страшно е, че днес вилнеят нацистки организации като „Кръв и чест“, които наброяват десетки хиляди човека. Светът се тресе от войни, кръвопролития, пренареждане, диктат на световните лидери. Миналото е важно, защото без него бъдещето се гради върху пясъчни основи.
Вапцаров е забележителен поет от миналото, който има място днес и в бъдеще. Идиотско е пак да му се ровят костите. Защото не е за първи път.