Историята на Салвадор Дали не е пълна, ако в центъра й не стои разказа за съпругата му Гала. Тя не рисува, нито стои край статива му, но присъствието ѝ постепенно се превръща в неразделна част от образа му. Истинското име на Гала е Елена Ивановна Дяконова и е родена на 26 август 1894 г. в Казан в културно руско семейство. Детството и младостта ѝ преминават главно в Москва, получава добро образование, чете много и още момиче се движи в среда, в която литературата и изкуството имат особено значение. По-късно самата Фондация „Гала-Дали“ описва една от най-важните ѝ способности – тя е загадъчна и интуитивна жена, която знае как да разпознае артистичния и творческия гений, когато се сблъска с него.
Заради сериозно респираторно заболяване през 1912 г. Гала е изпратена в санаториума Клавадeл край Давос в Швейцария. Там среща младия французин Пол Елюар, който по-късно ще се прочуе като голям поет сюрреалист. Срещата променя и двамата – тя го насърчава да пише, помага му с текстовете и се превръща в негов вдъхновител. През 1917 г. двамата се женят в Париж. Постепенно Елена Дяконова се превръща в загадъчната рускиня, която се движи сред най-известните художници, поети и интелектуалци на френската столица. Страстната любовница Гала убеждава съпруга си да бъдат в „ménage à trois“ (тройка) с художника Макс Ернст, който дори я включва в прочутия си групов портрет на сюрреалистите.
През лятото на 1929 г. семейството на Дяконова и Пол Елюар пътуват до Кадакес, където гостуват на младия испански художник Салвадор Дали, който е само на 25 години. По това време той рисува странни картини и се опитва да намери собственото си място сред сюрреалистите. Неговият талант вече прави впечатление на критиците, но е много далече от световната слава. И срещу него застава една жена, с десет години по-възрастна, омъжена и вече утвърдена фигура в парижкия авангард. Между двамата пламват чувства, които шокират мнозина. За Дали това не е просто любовна история, Гала постепенно се превръща в централната фигура на неговия свят. Тя е жена, любовница, муза, загадъчна фигура, символ. Дали я рисува отново и отново. През 1934 г. двамата се женят на гражданска церемония в Париж, а през 1958 г. църквата разрешава католическа церемония, защото бившият й съпруг е починал през 1952 г.
Гала бързо се превръща в муза на Дали и се появява в много от неговите произведения, понякога изобразявайки религиозни фигури, като Дева Мария в „Мадоната от Порт Лигат“ . Но тя разбира е друго, което художникът не може – в модерния свят геният трябва не само да твори, но и да бъде превърнат в образ. Ексцентричните му мустаци, провокативните му изказвания, публичните му появи и необикновените му идеи стават част от марката „Дали“. Съпругата му помага да се създаде система около художника – галерии, колекционери, контакти, изложби, сделки. Дали рисува и създава митове, а Гала помага да бъдат превърнати в пари. Той е сред първите големи художници, които открива колко огромен може да бъде пазарът извън музеите. Тя разбира, че името „Дали“ може да бъде превърнато в цяла индустрия.
Още през 30-те години на миналия век художникът подписва много от най-добрите си произведения с „Гала-Дали“ „Не съм направил нищо друго, освен да дам име на екзистенциална истина, тъй като без моята близначка Гала не бих съществувал“ казва творецът.
Отношенията между двамата са всичко друго, но не и обикновени. Гала има любовници и това не е тайна за артистичния им кръг. Дали също има свои близки отношения с други хора, около него винаги има млади жени, въпреки че той иска само красотата от тях. В продължение на 15 години е с модела Аманда Лир. Заедно с нея и със съпругата си обикалят света, предизвиквайки объркване в обществото.
През 1968 г. художникът купува замък в Пубол за съпругата и според сведенията тя прекарва там голяма част от времето си, организирайки оргии с по-млади компаньони. По време на някои от екстравагантните събирания присъства и самият Дали, който обаче не участва, а предимно наблюдава. Вместо традиционен брак двамата изграждат връзка, в която ревността, свободата, зависимостта и властта постоянно се преплитат.
С годините около Гала се натрупват и редица сензационни истории. Според една от тях в края на живота си Дали е с влошено здраве и трудно рисува заради неврологично заболяване. Появяват се фалшификати и подписани листове, които по-късно предизвикват огромни проблеми на пазара. Тук обаче границата между документално установеното и легендата е тънка. Има твърдения, че Гала тайно наема художник на име Мануел Баладас, който фалшифицира нови картини на гения, но това не е установено безспорно.
През 1982 г. Гала умира от усложнения след грип. Тялото ѝ е пренесено и погребано в замъка Пубол – мястото, което става нейно лично кралство. След смъртта ѝ художникът постепенно се затваря в себе си. Човекът, който цял живот превръща всяка своя поява в спектакъл, вече няма желание да играе пред света. Умира на 23 януари 1989 г. във Фигерас и е погребан е в Театър-музея „Дали“ – мястото, което сам определя като свой последен дом. Той надживява съпругата си със седем години. Заедно те споделят 53 забележителни години партньорство, в което се преплитат любов, изкуство, изневери, оргии и ексцентричност.
„Без любов, без Гала, аз не бих бил Дали. Това е истина, която никога няма да спра да провъзгласявам и според която ще живея. Тя е моята кръв, моят кислород“, казва художникът.