“Опенхаймер” на режисьора Кристофър Нолан e големият победител в Холивуд. Филмът спечели внушителните седем награди “Оскар”, включително и водещата за най-добър филм.
Тази година „Оскар“-ите принадлежаха предимно на показвани в кината филми. Въпреки че имаше общо 19 номинации за награди на американската киноакадемия, стрийминг платформата Нетфликс спечели само едно отличие – за късометражния филм „Невероятната история на Хенри Шугър“ на Уес Андерсън по едноименното произведение на Роалд Дал.
Победата на „Опенхаймер“ даде възможност на Холивуд да празнува въпреки вихрещите се буреносни облаци във филмовата индустрия. Филмът на Кристофър Нолан излезе на екран миналата година, точно когато актьорите се присъединиха към сценаристите в продължителна стачка срещу икономиката на стрийминга и изкуствения интелект. Стачните действия на актьорите приключиха през ноември, но тревогите в Холивуд така и не отшумяха. Стриймингът се оказа по-малко доходоносен за повечето студиа, които не се наричат Нетфликс.
Феноменът, получил общото наименование „Барбенхаймер“ или „Барбихаймер“, обаче се оказа непредвиденото събитие, от каквито Холивуд се нуждае повече.
„Оскар“-ите в исторически план се възползват от съревнованията с участието на мащабни филми. Наблюдателите напомнят, че най-голяма публика наградната церемония привлече през 1998 г., когато триумфира блокбастърът „Титаник“ на режисьора Джеймс Камерън.
Вълшебната вечер в Холивуд не се размина и без протести.
Протестите срещу войната на Израел в ивицата Газа затрудниха трафика около театър „Долби“ в Лос Анджелис, забавиха пристигането на звездите на червения килим и насочиха вниманието на „Оскар“-ите към продължаващия конфликт. Някои от протестиращите крещяха „Срам!“ на тези, които се опитваха да стигнат до наградите.
Джонатан Глейзър, британският режисьор, чиято смразяваща драма за Аушвиц „Зона на интерес“ спечели наградата за най-добър международен филм, направи връзка между нехуманността, изобразена във филма му, и ситуацията в наши дни.
Първата награда на вечерта беше една от най-предсказуемите: Давайн Джой Рандолф беше отличена като най-добра актриса в поддържаща роля за изпълнението си във филма на Александър Пейн „The Holdovers“. Рандолф, видимо развълнувана, беше придружена на сцената от своя колега от Пол Джиамати, който беше номиниран в категорията за най-добър актьор.
„Много дълго време исках да бъда различна. А сега осъзнавам, че просто трябва да бъда себе си“, сподели Рандолф.
Макар нейната победа да беше масово прогнозирана, скоро след това последва малко неочаквана изненада. „Момчето и чаплата“ на Хаяо Миядзаки спечели „Оскар“ за най-добър анимационен филм, надделявайки над леко фаворизирания „Спайдър-Мен: През Спайди-вселената“.
Миядзаки, 83-годишният японски майстор на анимето, който се „върна в играта“, за да направи „Момчето и чаплата“, не присъства на церемонията. Той не беше сред присъстващите и на „Оскар“-ите през 2003 г., когато неговият „Отнесена от духовете“ спечели същата награда. Кийофуми Накаджима от студио „Гибли“ прочете изявление на Судзуки зад сцената.
„Двамата с Хаяо Миядзаки остаряхме значително. Благодарен съм, че на моята възраст получавам такава чест, и приемайки това като послание да продължим нашата работа, ще се посветя на по-усърдна работа в бъдеще“, се посочва в изявлението.
Това беше четвъртата номинация на Миядзаки за „Оскар“ за най-добър анимационен филм, което изравнява японеца с Пийт Доктър от „Пиксар“.
Хаяо Миядзаки започва работа по „Момчето и чаплата“ скоро след като през 2013 г. обяви, че възнамерява да се оттегли от киното – отново.
В откъси от дневник от това време той пише: „Няма нищо по-жалко от това да кажеш на света, че ще се пенсионираш заради възрастта си, а след това да направиш поредното си завръщане“.
Миядзаки се справя с тези свои опасения и резултатите не закъсняват – „Момчето и чаплата“ става първият му пълнометражен филм, оглавил бокс-офис класацията на Северна Америка, след което му носи и втори „Оскар“.
„Момчето и чаплата“ разказва историята на момче на име Махито Маки, което се мести в провинцията след смъртта на майка си. Там то е привлечено от мистериозна чапла в уединена кула – портал, който го пренася във фантастично царство на фона на скръбта му.
