Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Борислав Чакринов – изследователят на българския инфантилизъм

Дни след като от този свят си отиде един от най-емблематичните български актьори Иван Иванов, той бе последван и от известния режисьор Борислав Чакринов. Директорът на драматичния театър „Адриана Будевска“ в Бургас почина едва на 63 години.

Преди време Чакринов бе сред ярките имена на столичните сцени. Беше дори директор в продължение на 3 години на Малък градски театър „Зад канала“, преди да замине за морския град, където направи забележителни постановки, сред които „Кралят умира“, „Смъртта на търговския пътник“, „Бащата“, „Двамата веронци“, „Както ви харесва“ и много други. Поставил е повече от 100 пиеси, преди време често е канен за представления в Русия. Тъкмо той като директор на трупата в Бургас взе в състава звездата от „Вчера“ Георги Стайков, когато той бе покосен от множествена склероза.

През годините, а и напоследък проявява особен интерес към творчеството на Вазов. Казва, че неговите текстове са едно от нещата, които дават възможност като българи да се съизмерваме със света. Твърди, че у Вазов открива и Гогол, и Толстой, и Пушкин, и Есенин, и Тургенев, и Салтиков-Шчедрин. Многократно се връща към „Чичовци“, защото смята, че това е един от най-гениалните текстове, писани на български. „Тази чудна галерия от образи ми е давала винаги възможност да изразя най-пълно отношението си към живота около мен, хвърляйки ме от краен нихилизъм към необоснован патриотизъм. Винаги в основата на тези спектакли е стоял разговорът за инфантилизма на един непораснал народ, който, ако иска да употреби енергията, с която разрешава дребни битови конфликти, за решаването на обществени каузи, би могъл да промени света.“

Интерпретациите му на тази творба на Вазов в различни театри и по различно време е различна. В първия спектакъл през 1988 година в Сливен чичовците са построили кула и се вглеждат в хоризонта да дойде някой и да ги освободи. Никой не идва и те заспиват. Представлението в Народния театър е най-пасторално и добродушно. Играят уникални артисти – Велко Кънев и Стефан Данаилов, Чочо Попйорданов и Кръстю Лафазанов.

След години в Бургас постановката по „Чичовци“ е черна – героите живеят под земята, „на дъното“, в свят, изграден от бесилки. Безсмисленото противопоставяне в обществото е нетърпимо и надеждата си е отишла.

Чакринов бе един от режисьорите, които вярваха, че българският театър е невъзможен без поставянето на българска драматургия – Вазов, Алеко Константинов, Ст. Л. Костов, Яворов, Радичков. Твърдеше, че открива смисъла в професията тъкмо когато работи върху техните текстове, защото те му дават възможност за споделяне, а не за себеизразяване. „Никога не ми е достигал егоцентризъм, за да смятам собствените си преживявания за достатъчно сериозен повод за изграждането на театрален спектакъл.

Георги Господинов пише: „Има писатели, които измислят личните спомени на един народ. Толкова неговите думи са станали част от нас, че понякога можем да разкажем като лично преживяване онова, което, оказва се, сме прочели в книгите му“, цитираше писателя Чакринов.

Признаваше, че историите, които разказва на сцената, до голяма степен са лични. Детството му минава в Плевенския театър, буквално живее там. И естествено неговите чичовци са актьорите и хората в този театър. След години, вече завършил ВИТИЗ, има предложение да стане директор. Отива да види току-що направения ремонт и всички го посрещат с добронамереното „Колко си пораснал!“. Той бяга. Но не забравя, че чичовците са млади хора, и запазва гледната си точка към тях на дете.
Противно на масово наложената представа, че езикът на Вазов е непонятен за младите хора, Чакринов твърдеше, че го обожава. Дори го смяташе за огромно национално богатство. Беше ревнив към опитите му за осъвременяване. Защото бе убеден, че със силата на театъра може да въведе зрителя в този уникален свят, вместо да изхвърля Вазов на улицата. За да потвърди тезата си, разказваше, че в общуването му с актьорите от години са влезли фрази на Вазов. Те се поздравявали със „Здравей, любезни“.

За него ровенето в народопсихологията имаше дълбок смисъл. Казваше, че „най-малкото си изясняваме отношенията към изобретението на човечеството – огледалото. Ако не ни харесва особено това, което виждаме там, трябва да се опитаме да живеем по-добре. Както беше казал Гогол: „На кого се смеете? На себе си се смеете!“. А Вазов казва: „Смей се, рекли! Ама защо? Плачи, рекли! Ама защо? И аз бих предпочел да се смея, та да не плача, ама козата сама си знае остър ли е ножът!“, твърдеше Чакринов.
И до края на спираше да твърди, че Вазов е велик. И ще бъде.

Смъртта му натъжи цялата театрална гилдия, защото той бе не само талантлив, но и опериран от его. Истински обичаше театъра, който възприемаше като свое признание. И най-важното – обичаше българската драматургия и актьорите.
Бургаският театър е изправен пред сериозна дилема да намери директор, който да бъде на нивото на Борислав Чакринов. Зрителите недоволстват напоследък от голяма част от качеството на представленията, които се играят по сцените, включително в София. Афишите са пълни със заглавия на елементарни пиеси, предлагащи евтино забавление. Трупите, които държат на качествена драматургия и майсторски изпипани представления, се броят на пръстите на едната ръка. Дългогодишни редовни зрители на най-известните трупи в столицата са недоволни от репертоара. Надига се и възмущение от халтурите, с които актьорите масово пътуват в чужбина, за да ги представят пред сънародниците ни зад граница. Някои от тези представления са толкова компромисни, че дори не се показват в България.

Борислав Чакринов бе изключително ценен за българския театър не само заради таланта си, но и заради високия критерий към своята работата, който става все по-дефицитен по сцените ни днес. Неслучайно режисьорката Лилия Абаджиева каза по повод смъртта на Чакринов: „За него театърът е храм, а сцената олтар и това не са просто изречения“.

Теодора КРЪСТЕВА

Последни публикации