Тя е на 3 години, когато дебютира в Холивуд. Днес, на 80, продължава да бъде от иконичните персонажи в седмото изкуство. Лайза Минели – вечната бунтарка, която винаги оцелява, навръх юбилея си накара света отново да заговори за нея, въпреки че не се е появявала във филм от 2010 г., когато изигра себе си в „Сексът и градът“ 2 и се сдоби с антинаградата „Златна малинка“. Актрисата певица, която често казва на най-добрия си приятел и верен изповедник – пианиста Майкъл Файнстийн, „Можеш да разкажеш всичко, след като умра!“, реши приживе още веднъж да разбуни духовете с мемоарите си „Деца, чакайте, докато чуете това“. „На тази възраст истината е най-лекото, което носиш със себе си“, мотивира се знаменитата дама, която има всички най-престижни награди в киното и театъра – „Оскар“ и два пъти „Златен глобус“, „Еми“, „Грами“, „Тони“. От 1991 г. разполага и със звезда на Холивудската алея на славата.
В книгата, базирана на над 10 години истории, споделени с Майкъл Файнстийн, тя разкрива абсурдното си детство, преминало в 22 училища, неволите в четирите си провалени брака, зависимостите от алкохола, наркотиците и секса, личните трагедии. Споделя детайли от тъмните периоди на изолация и загуба на контрол в миналото. Говори за своите горещи амбиции и шармантни странности, за имиджа си на мъжемелачка и дарбата си да манипулира, все огледални качества и недостатъци на Сали Боулс в „Кабаре“, която й носи „Оскар“, „Златен глобус“ и международна слава. Изпълнението й е признато за най-великата музикална роля в историята на Холивуд. Но най-голямата награда за нея е, че престават да я наричат „дъщерята на Джуди Гарланд“. „Тя е певица, но танцува прекрасно. Тя е танцьорка, но като актриса е фантастична. Въобще не отстъпва на легендарната си майка“, хвалят я критиците. Продуцентката Кей Томпсън, неин ментор в началото на кариерата й, я съветва „оттук нататък да не губи време със скучни хора“.
След години, когато Лайза Минели започва да забравя текста на евъргрийните си и прескача цели монолози в спектаклите, се обажда една вечер на телефон, на който психолози предлагат помощ, обяснявайки им проблемите си с изречението „Моят живот е кабаре“. Кабарето е и голямата метафора в битието й. Тя се обкръжава с огромно количество хора, за да заглуши гласът на самотата. Докато се опитва да се помири с демоните си, споделя: „Нищо не можете да направите с това, което се е случило вчера. С него е свършено. Но не е нужно да се страхувате от утрешния ден, само защото той все още не е настъпил. Останете в днешния и всичко ще бъде както трябва“.
През 2000 година се разболява тежко от вирусен енцефалит. Лекарите не вярват, че ще проходи след него. Тя обаче се връща под прожекторите. През следващото десетилетие участва в концерти, приема епизодични роли в няколко телевизионни сериала. Гърми и трещи на „Бродуей“ с шоуто си Lizas at the palace!
През 2022 г. от Академията я молят да връчи „Оскар“ за най-добър филм в тандем с Лейди Гага. Партньорката й обаче се проявява като истерична предателка – заплашва, че няма да се качи на сцената, ако Лайза Минели не е в инвалидна количка. Оправданието – съображения за сигурност. Лейдито се държи като болногледачка, но преживялата какво ли не Лайза я уверява, че й е голям фен. После се шегува, че така е възпитана в битките с майка си – да отговаря с усмивка на агресията. Благородните й жестове съща са типични са нея – тя е от най-щедрите дарители за разработки на лекарства срещу СПИН. Но не заради това е фаворит на гей общностите в Америка.
Проклятието да си дете на легенди
Майка й Джуди Гарланд е алкохоличка и наркоманка, баща й ги зарязва, когато е само на 6
Дъщеря е на две легенди – благословия и проклятие. Майка й, Джуди Гарланд, е сред най-ярките фатални жени в Холивуд, наследница на шест поколения циркови и кабаретни звезди. Баща й е режисьорът Винсънт Минели, негови са филмите „Джиджи“, „Един американец в Париж“, „Среща в Сейнт Луис“, а в родната му Франция близките му също до един са актьори. Лайза Минели споделя: „Аз се родих, а те направиха снимка“.
Расте в студиата на „Метро Голдуин Майер“ и никой не се учудва, когато получава първата си роля на 3 години в In the Good Old Summertime. На 5 взима уроци по степ от Фред Астер, който пише в биографичната си книга „Имало едно време Холивуд“: „Ако Холивуд беше монархия, то Лайза определено щеше да бъде нашата принцеса – престолонаследничка!“. На 7 вече танцува на сцена в Ню Йорк, на 13 партнира на Джийн Кели в тв шоу, на 15 години влиза в театрална школа. За да заработи, става манекенка и статистка.
През 1951 година Джуди Гарланд и Винсент Минели се развеждат. Актрисата търси спасението в наркотиците и алкохола. Въпреки всички отрови ражда две деца на следващия си съпруг. Грижата за Лорна и Джоуи Луфт обаче се пада на Лайза, която е като родител на майка си. Джуди постоянно заплашва със самоубийство, тръбейки, че не получава нужното внимание. Лайза неслучайно ужасно се дразни, когато я сравняват с майка й – най-вече, защото се страхува от генетична обремененост. На 13 по принуда е болногледач на Джуди, нейна медицинска сестра, лекар, фармаколог, психиатър. Моли се за рецепти, обяснявайки, че е само едно дете, което трябва да се справи с този кошмар.
На 16 вече живее сама в Ню Йорк и напуска гимназия заради шоуто. На 18 партнира на майка си в лондонския „Паладиум“. Именно тогава започва откачената ревност на Джуди Гарланд към дъщеря й. След първата песен на Лайза майка й я аплодира: „Да, да, да, скъпа, побъркай ги“. След втората утихва, а след третата съска на продуцента им – да свали Лайза от „проклетата ми сцена“. Малката продължава, публиката ръкопляска, а Джуди Гарланд не е на себе си. Двете се обичат, но между тях властва хаосът. Много искат да създадат заедно нещо красиво и го правят понякога. Големите студиа обаче уволняват Джуди Гарланд заради пиянство и дрога.
Първото признание за Лайза идва за участието в театралната продукция Best Foot Forward през 1963-а. Въпреки че преди премиерата чупи крак, играят пиесата в продължение на седем месеца. А сингълът с песента, която Лайза записва, You Are For Loving, е разпродаден в тираж над 500 000 екземпляра. Година по-късно излиза първият й студиен албум Liza, Liza!, с който печели „Грами“.
На 19 години играе първата си главна роля на „Бродуей“ в мюзикъла „Флора, червената заплаха“ и става най-младата жена, завоювала „Тони“. За първи път е номинирана за „Оскар“ на 23 за Пуки Адамс в „Стерилната кукувица“ на Алън Пакула.
Страстта към играта е във вените на Лайза, идваща от прадедите й, които още през XVIII век упражняват в Европа процъфтяващия занаят. „Това ми е в кръвта. Нашите ме отглеждаха за актриса така, както се развъжда чистокръвна кобила за състезание“, откровена е тя.
Лайза много прилича на майка си, но независимо от това, отношенията им са абсурдни и мъчителни. Колкото повече дъщерята печели червени точки като професионалист, толкова повече Джуди Гарланд губи усещането, че е във фокуса на всеобщото обожание. Тя свиква с него още на 13, когато става Дороти във „Вълшебникът от Оз“, а после вече не може да си представи живота без блясъка по червените килими. Режисьорите обаче все по-рядко я виждат в амплоато на романтични героини и тя постепенно се превръща в заядлива бивша примадона. Депресиите й, които се засилват след раждането на двете й по-малки деца, прерастват в психическо разстройство. Всяка дреболия довежда Джуди Гарланд до яростни изблици, всяка дума я вади от крехкото равновесие – тя чупи мебели, мята вази и два пъти се опитва да подпали къщата. Семейството крие и опитите й за самоубийство. Джуди Гарланд започва деня с амфетамини, за да посрещне нощта с барбитурати. „Животът ни напомняше театъра на абсурда. Преминах през ускорен курс за порастване. Узнах прекалено много, прекалено бързо и прекалено рано“, признава Лайза Минели. Но най-големият й страх е да не загуби майка си и да не бъде зарязана.
На 22 юни 1969 г. Джуди Гарланд умира от предозиране с лекарства. Лайза Минели дълго не може да дойде на себе си. Предписват й валиум, за да издържи погребението, но валиумът се превръща в навик, а после в наказание. Тя се оправдава пред себе си и другите, че е генетично обременена и не може да избяга от съдбата си.
Психоаналитик й предлага да напише писмо до вече мъртвата си майка, в което да излее всички обиди и страхове. Лайза го пише три денонощия, през които усеща как се отърсва от комплексите си. „За първи път от много години насам в моята душа започна да се възцарява мир. За първи път в живота си престанах да воювам със себе си. Дадох си сметка колко много съм обичала и обичам майка ми и колко много й съм задължена.“
Двама от четиримата й съпрузи са гейове
Медиите я наричат сексуална машина, тя се определя като непоправима романтичка
Нарича се „непоправима романтичка“, която губи ума си по мачовци, които я гледат като богиня и по други, които искат да я променят. Медиите я наричат „сексуална машина“. Лайза не е изявена красавица, но притежава изумителна харизма и неудържим сексапил. Вкарва в леглото си и най-примерните съпрузи в Холивуд. Но понякога се обърква – два пъти се омъжва за гейове, с които остава сърдечна приятелка.
През 1963 г. отива на концерт на Шарл Азнавур на „Бродуей“ – половин французойка е и с лекота чурулика езика на великата култура. На коктейла след шоуто му се представя с думите „Искам да пея като вас“. После започва тайната им любовна авантюра, която продължава близо година. В ловното й тефтерче има още един сънародник на баща й – телевизионерът Венсан Перо. В Елисейския дворец комплименти й прави тогавашният президент Валери Жискар д’Eстен. В орбитата на нейната понякога скандална еротичност попада още един знаменит политик и бъдещ президент – Франсоа Митеран. Дали тези два супер светски флирта са били „консумирани“, може само да се гадае. На 16 се влюбва в никому неизвестния Кристофър Уокън и двамата делят легло и наем в Манхатън.
Първият й съпруг е австралийският певец Питър Алън. На всички бързо им става ясно, че той е бисексуален, но тя се кълне, че е ужасно влюбена и щастлива в секса с него. Убеждава се, че другите имат право, когато го заварва с мъж в собственото си легло. Алън я прегръща, плачат в един глас, докато той й признава, че е гей. Остават женени още седем години, защото Алън твърди, че все така я обича. Той има още един грях – спи с майка й. Джуди Гарланд с истерична настойчивост се стреми да докаже, че не е по-малко желана от дъщеря си и че мъжете винаги избират жената вамп пред младата любовница. Джуди понякога е толкова комична в тези си мераци, че е готова да затвори очите си и да си легне дори с гей. Лайза твърди, че с Алън са щастливи въпреки станалата му категорична хомосексуалност.
Когато получава номинация за „Оскар“ за Сали Боулс в „Кабаре“ на Боб Фоси, не си въобразява и за секунда, че има шанс да победи конкуренцията. Както се знае, действието в мюзикъла се развива в Берлин по време на Ваймарската република през 1931 година преди нацистите да спечелят властта чрез парламентарни избори. Заслуга за визията й в „Кабаре“ имат двама мъже – баща й и модният дизайнер Рой Холстън. Толкова е вдъхновена от танцуващата и пееща Сали, че сама доизмисля визията й – прочутите сини сенки, пърхащите изкуствени мигли и характерната за 30-те години къса прическа, която става емблематична. Тя постига пълното сливане и с подкрепата на забележителния Джоел Грей, който е в костюма на прочутото конферансие. Те са много близки – чувства го като брат, може би защото той е откровен гей и никога не е крил това дори в най-консервативните периоди на Холивуд. Обичайният заподозрян в леглото на Лайза е Боб Фоси. Абсолютният му хит, създаден върху едноименната постановка на „Бродуей“ по романа на Кристофър Ишъруд, остава в хрониките с 8 статуетки от 10 възможни. А Лайза Минели дори не подготвя благодарствена реч, омъглена в традиционния коктейл с барбитурати, амфетамини, алкохол и кокаин. На церемонията е с баща си и с 19-годишния Деси Арназ младши, който е неин любовник. Половин век по-късно ще му се извини за всички щуротии, които е понесъл по време на връзката им, а той ще й отговори: „Лайза, помня само любовта“.
След триумфа в „Кабаре“ тя подписва договор за няколко компромисни продукции. Баща й я снима в свой филм в компанията на Ингрид Бергман.
През 1973 година се влюбва в много по-възрастния комик Питър Селърс, докато все още е омъжена за Алън и е гадже с Арназ. През 1974 г. казва „да“ на продуцента режисьор Джак Хейли-младши. Неговият баща, Джак Хейли, работи с Джуди Гарланд в „Магьосникът от Оз“.
През 1976 г. Лайза Минели снима в „Ню Йорк, Ню Йорк“ на Мартин Скорсезе, който след супер успешния „Шофьор на такси“ иска да отправи музикален поздрав към родния си град. Мюзикълът няма кой знае какъв бокс офис и Скорсезе изпада в криза, макар че заглавният хит постига огромен успех, особено след като Франк Синатра го записва през 1980 година. „Ню Йорк, Ню Йорк“ отдавна е от символите на мегаполиса.
Другият главен герой във филма е поверен на Робърт де Ниро. Но не той замайва главата на Лайза, а Мартин Скорсезе. Тя окачествява романса им като лазаня с няколко пласта. И двамата притежават темперамент, чиято вулканичност може да се сравни с Етна. Луди са за киното, а Скорсезе я напътства като никой друг.
Медиите обаче й лепват етикета „подпалвачка на чужди гнезда“. Бременната съпруга на Мартин Скорсезе подава молба за развод, обвинявайки Лайза Минели за семейните си проблеми. Анди Урхол разказва, че режисьорът е толкова луд по нея, че й крещи на улицата: „Не ме ли обичаш вече, защо ми изневеряваш с Михаил Баришников?!“.
През 70-те години Лайза Минели е супер ангажирана – постоянно снима, участва в представления и концерти. Тя и нейният добър приятел Рой Холстън са редовни посетители на „Студио 54“ – най-известния диско клуб в света.
През 1979 г. дава ръката си на следващия съпруг – скулптора, режисьор и продуцент Марк Джеро. Той е спокоен, разсъдлив, интелигентен мъж, когото успява да изтърпи до 1992, въпреки че и той се оказва гей. Претърпява два спонтанни аборта, вторият от които в петия месец. Наясно е, че трагичната невъзможност да стане майка е резултат от злоупотребата с медикаменти и дрога. До този момент наивно си въобразява, че е по-различна от Джуди и владее положението, но след като нероденото й бебе умира, осъзнава, че не е така. Успехът в „Артър“, където са двойка с Дъдли Мур, за кратко я вади от кризата, но през 1984 г. отстъпва пред молбите на сестра си Лорна и на приятелката си Елизабет Тайлър да остане в специализирана клиника за рехабилитация.
Номер четири е Дейвид Гест, с когото се запознава през 2001 г. на концерт на Майкъл Джексън. Хората около нея отново я предупреждават, че има работа с измамник, но тя не им вярва. В мемоарите го нарича „клоун“, за когото се е омъжила, докато е била пияна. Женят се на 16 март 2002 г., харчейки 3,2 милиона долара за сватбата, която е като церемония на „Грами“. Майкъл Джексън е кум на Гест, Елизабет Тейлър на Лайза. Искат да осиновят дете, но не им се получава. Младоженецът започва да обвинява Лайза във всички земни грехове, за да й измъква огромни суми. Гест се оказва истински тиранин, който не й дава да диша без негово разрешение. „От сутрин до вечер контролираше – какво ям, с кого говоря по телефона, с кого се срещам. Бях негов затворник“, разкрива Лайза, която, като се напие, мята по Гест нощни лампи. Той напразно се опитва да й измъкне 10 милиона за средно телесни повреди. Тя пък подава молба за развод през 2003 г.
Михаил Баришников е най-голямата й любов
Покрай легендарния балетист полудява по хитовете на Владимир Висоцки и Булат Окуджава
Любовната история на Лайза Минели и легендарния танцьор, хореограф и актьор Михаил Баришников е живо кино. Руснакът, роден в Рига, е в топ 3 на най-великите балетисти на предишното столетие заедно с Рудолф Нуреев и Владимир Василиев. Успява да се спаси от комунизма още през 1974 година, когато след гастрол на Маринския балет от Ленинград в Торонто остава в Канада. Акцията е добре обмислена и организирана, а не след дълго той се озовава в Ню Йорк, където продължава шеметният му възход в класиката и модернизма.
Двамата с Лайза Минели имат много общи екзистенциални теми. Внукът на селяни от Новгород, израснал в комуналка, никога няма да забрави самоубийството на майка си – той е едва на 11, когато напразно се опитва да свали примката от врата й. Детството му приключва, а и баща му се жени втори път. Баришников отлично разбира ужаса на холивудската наследница да не тръгне по пътя на Джуди Гарланд, чиято смърт най-вероятно е предизвикана от самата нея.
Руснакът и американката с френски гени си пасват като частите на съвършен механизъм. Обединяват ги сходни травми от детството, абсолютната непригодност към баналността и общата им непоносимост към нея, нежеланието да не бъдат като другите. По това време Лайза Минели работи в Ню Йорк, но след всяко представление тича към аерогарата, за да хване нощния полет до Вашингтон и да прегърне своя „мускулест и безукорен другар в любовта“. Те си партнират в изключително успешния телевизионен спектакъл на PBS „Баришников на Бродуей“, където изпълняват танцът „Прекалено горещо“.
Лайза Минели винаги казва, че Баришников е най-добрият любовник в живота й. Тя е тотално в плен и на славянската му меланхолия. Споделя, че се любят на най-невероятни места, крайно неподходящи за именити личности. Покрай него слуша песните на Булат Окуджава и Владимир Висоцки. Толкова се възторгва от тях, че иска от Баришников с часове да й разказва за Русия. Обожава и неговите руски приятели, които по стар славянски навик пият и говорят до разсъмване. Но тъй като много си приличат и подхождат в своето безразсъдство, няма как да останат заедно за дълго – всеки от двамата има нужда от някой по-устойчив и хладнокръвен. И една нощ, докато се разхождат прегърнати по мокрите от дъжда улици на Ню Йорк, Лайза Минели информира любимия си, че ще омъжи за Марк Джеро. И добавя: „Прости ми, Миша“. Според нея Баришников не е способен да бъде съпруг и баща. А на нея не й стигат танците в „Студио 54“, мечтите, разходките и запоите, гарнирани с интелектуални терзания.
По-късно той открива жената, която го прави щастлив – бившата балерина Лиза Рейнхарт, майка на три от децата му. Първородната му дъщеря, Александра, е подарък от страхотната Джесика Ланг, позната на публиката като Смъртта в „Ах, този джаз“, другия гениален мюзикъл на Боб Фоси. Лайза Минели и досега казва за Баришников, че този „мил и обаятелен гений с потресаваща красота“ е влязъл в живота й, когато той е бил прекалено „разхвърлян“. През 2001 г. Лайза Минели връчва награда на Баришников на гала вечер на NYC Dance Alliance Foundation.
Животът й е белязан от травми, операции и алкохол
От 2015 г. не е близвала и глътка, страхува се, че дори чаша шампанско ще я върне към порока
Ролята й в комедията „Артър“ с Дъдли Мур от 1981 година е последната й значима изява в киното. През 90-те играе в театъра и в телевизията, записва албуми. След пореден запой в бар в Манхатън се срива на улицата. Решава да се премести в Лос Анджелис, където пък го удря на купони с Мадона, Тони Бенет, Куентин Тарантино. Пеят и пият. Лайза не може да се отърве от болките и отново посяга към успокоителните. Има нужда от тях след всяка поредна операция.
За близо двадесет години претърпява операции на двете колена, интервенция за възстановяване на счупени дискове в долната част на гърба след игра с кучетата, „закърпване“ на двете китки след падане. Това са десертите след по-ранни смени на тазобедрени стави и корекция на гласните струни. Шегува се, че някой друг директно би тръгнал към плажа, за да се удави, но тя не се отказва от шоуто си в The Palace на „Бродуей“, където публиката плаща скъпо и прескъпо, за да чуе дълбокия и богат тембър.
През 2015 г. се връща в рехабилитационния център, след като Елизабет Тейлър я моли да направи „правилното нещо“. „Сложи край на лъжите. Изглеждаш ужасно и се чувстваш още по-зле. Не си способна да се справиш сама“, й казва екранната Клеопатра. Постъпва на лечение, изплашена, че деветте й живота са приключили. Категорична е обаче, че няма да свърши като майка си. Казва, че след поредния престой в болницата през 2015 година не близва алкохол. Опасява се, че дори чаша шампанско може да възроди забравения порок.
Албена Атанасова