Трябваше да отида в Студентския град в сграда срещу арката на Националната спортна академия, за да се срещна с него. За първи път го виждах на живо, впечатли ме искрената сърдечност, с която се здрависа с мен. Покани ме в офиса си на кафе, истински оазис сред лудницата от коли и хора в Студентския град. Веднага отбеляза колко му е приятно, че ще бъде герой на рубриката „Запазена маса“, и че се надява да остави нещо хубаво с разказите и спомените си. Набързо изпихме кафетата и веднага се прехвърлихме в съседния ресторант „Ела“, където седнахме да обядваме.
В следващия час и половина разбрах колко човечен, дълбоко емоционален и светъл човек е Веселин Маринов. Отговорих си на въпроса защо публиката му е толкова вярна, а на концертите му хората плачат и го следват от десетилетия по турнетата му.
Срещата ми с Веселин Маринов е ден след поредния лайф на „Като две капки вода“, където вече четвърти сезон една от най-големите звезди на българската естрада е жури. Разбира се, няма как и разговорът ни да не започне с това изключително популярно шоу. Още повече че закачките между Веско Маринов и Димитър Рачков са пословични и предизвикват крайно полярни мнения. Певецът скромно отбелязва, че неговото участие в „Капките“ не е от такова голямо значение, каквото е за участниците. „За тях можете да кажете, че са много ангажирани, че репетират, трудят се. Аз просто отивам в понеделник в 19 часа в студиото, в 20 часа започва ефирът и се прибирам в полунощ. Все едно че съм бил някъде на представление. Нямам сценарий, не заучавам реплики“, разказва Веселин Маринов и отбелязва, че други напрегнати моменти съпътстват дните му напоследък.
Думите му ми прозвучаха някак трагично, но певецът бързо разсея облаците. Оказа се, че е в трескава подготовка за турне, което стартира от Видин на 31 март. Почитателите му в 66 български града вече са си купили билети и го чакат. Маринов ще се връща в София само в понеделниците, когато се излъчва на живо „Като две капки вода“. Допълнително е затрупан с ангажименти около издаването на 32-рия си албум, който феновете му ще могат да слушат на компактдиск, флашка и плоча.
„Капките“ са доказателство за уникалното умение на екипа на Магърдич Халваджиян да прави шоу.
Предаването върви вече 14 сезона и продължава да постига рекорден рейтинг – изтъква Веселин Маринов. – Симона, която участва в сегашното издание, е била на две години, когато шоуто е стартирало. Как се намират толкова изявени участници и как всяка година става по-хубаво“, пита риторично той.
И този сезон словесните двубои Маринов-Рачков отново са част от интригата на шоуто. Питам певеца какви са отношенията им извън прожекторите. „Хората искат да има смях, да забравят поне за няколко часа проблемите си. Колкото участниците, толкова и водещите създават интригата в „Капките“. Аз понякога не издържам и отговарям на предизвикателствата. Отношенията ми с Рачков извън ефир са нормални“, лаконичен е един от най-известните изпълнители на шлагери у нас.
Сервитьорът прекъсва разговора ни, очевидно добре познава певеца, знае вкусовете му, а те са към традиционните български ястия. Така разбирам, че изпълнителят на „Горчиво вино“ би предпочел свинско със зеле пред засукано гурме. В менюто липсва точно това предложение, но пък „Стомна кебап“ напълно задоволява вкуса му и той си го поръчва. Допълваме обедното меню с овчарска салата, пататник с хрупкаво тесто и две чаши червено вино.
Поръчката е направена, а ние продължаваме разговора си с темата за концертите. Предстоящите 66 изяви от новото му турне са напълно нормална бройка за него. Преди години е изнасял по 104. За разлика от тогава, днес концертите на певеца са съпроводени с оркестър от 16 души, което изисква огромна организация. „Моето шоу е много скъп продукт, тъй като работя с водещи музиканти. Техниката е модерна. Концертният живот в България не е толкова богат, малко са изпълнителите, начело с Лили Иванова, които пътуват“, разсъждава той.
Има гласове, които не просто се чуват, а се запомнят. Те остават в паметта на хората като топлина, като спомен за празник или като тиха вечер, в която една песен казва повече от думите. Такова усещане носят песните на Веселин Маринов.
Той се ражда на 4 август 1961 година в малкия град Полски Тръмбеш
– място, където животът тече спокойно, а мечтите изглеждат далечни.
„На фона на днешните ученици, които излизат без знания, без уважение към учителите, аз съм отраснал с респект към училището, на изключително романтично място – споделя той. – Чувствата и чистотата бяха водещи в отношенията между хората. Всичко това изчезна. Днес Полски Тръмбеш е град, в който трудно се живее.“
Още като малък Веселин Маринов показва музикални заложби. Първата му сценична изява е с песента „Когато бях овчарче“, която бъдещата звезда изпълнява пред публика в предучилищна възраст. Спомените му от тази изява и днес са много ярки. Веско е качен на стол, обут с къси панталонки и тиранти с еделвайс отпред, а родителите го слушат и му ръкопляскат. В седми клас започва да свири на барабани в гимназиалния оркестър. Творческите му изяви като барабанист и певец продължават до влизането му в казармата. И през ум обаче не му минава, че музиката ще стане негова професия и ще определя живота му.
Колкото и невероятно да звучи сега, Веселин Маринов е искал да стане учител. Късат го обаче на матурата по математика и той не успява да кандидатства веднага след 11-и клас. Явява се на поправителна сесия през есента и малко преди да влезе в казармата, взима дипломата си от гимназията. Твърдо решен е на следващата година да кандидатства в Шуменския университет с идеята да стане учител по история.
В казармата обаче среща момчета, които променят живота му.
И тук Веселин Маринов започва да разказва цялата си дълга одисея, която започва от школата за разузнавачи в Стара Загора, където изкарва 6 месеца. Там се запознава с Валентин Будев, който с още две момчета е част от известната местна група „Траяна“. Будев кани Маринов да участва с тях в армейската самодейност. Двамата изпяват две песни – на „Щурците“ и на Михаил Белчев. „Тогава оцениха моите качества и ме поканиха да пея в ансамбъла на ДНА в Стара Загора“, връща лентата Маринов. 6-месечната школа за разузнавачи приключва и Веселин е разпределен в Хасково. Зрънцето на музиката обаче е посято и той се развихря. В оркестъра в хасковското поделение им позволяват да поканят певица и така при музикантите се появява Сашка, която тъкмо завършва естрадния отдел на Консерваторията. Именно тя убеждава Маринов да кандидатства във висшето музикално училище в София. „Двамата пеехме една песен на Йорданка Христова и Боян Иванов: „Като камък на шия, / като белег от нож, / като черна шамия, / като стар меден грош…“, изтананиква Веселин Маринов.
Решението е взето. Маринов е още в казармата, но взима отпуски с твърдото намерение да опита късмета си на приемния изпит в Консерваторията. Започва да се подготвя, като на помощ му се притича китариста на групата в поделението. Доколкото е възможно, се упражнява с идеята поне да премине първи тур.
Точно като по филмите идва и първата спънка.
Командирът на поделението го пуска в отпуска ден преди да изтече срокът,
в който може да си подаде документите за кандидатстване. Веско Маринов пътува през нощта до Полски Тръмбеш, успява само да се преоблече и поема към София за първи път в живота си. В столицата го чака приятелка на майка му, а той е на ръба да не успее със записването. „Никога няма да забравя този момент. На опашката бяха бъдещата ми колежка Нели Рангелова и още хубави момичета, с прически и много цветни. Говореха си с едни музикални термини, които не бях и чувал. В този момент си помислих какво правя аз, селянчето, там“, спомня си Маринов.
Все пак успява да се запише и чака деня на изпита. Решава обаче да се разходи до Консерваторията, за да се ориентира в обстановката. Влиза в сградата и от дъното на един от коридорите чува музика. Насочва се по звука, отворя една врата и попада на частни уроци на бъдещия си учител по пеене Петър Димитров. „Седнах на един стол, целият зачервен. Беше пълно с момичета, всички се изредиха да пеят, аз останах последен. „Ти кой си?“, пита ме Петър Димитров. Отговорих му, че не съм в списъка му с ученици. Той пожела да ме чуе. Запях песен на група „Тангра“. Изслуша ме и попита учудено какъв е този глас и дали съм готов за изпитите. Обясних му, че съм войник и не съм много подготвен“, разказва с лека носталгия Маринов.
Петър Димитров е толкова впечатлен от Веско, че го праща при преподавателката, която ще го изпитва по солфеж – изключително важен етап от кандидатстването в Консерваторията. Без него не можеш да продължиш в следващите турове на изпитите. Както може да се предположи, гласовитият младеж от Полски Тръмбеш е доста зле със солфежа. Следват безсънни нощи на подготовка. Старанието му не остава скрито и той е приет на 4-то място от 600 кандидати за естрадния отдел.
Катастрофа обаче променя живота му, след като баща му е пометен на улицата от гума на камион.
Следват дълги месеци на лечение, като семейството започва да изпитва финансови затруднения. „Тогава родителите ми казаха, че могат да ми пращат по 25 лева на месец. Дадоха ми и едни 100 долара, които бяха скрити в стара печка. С тях си купих костюм за 8 декември“, спомня си звездата днес. В онези години Маринов плаща за общежитието 6,50 лева и така му остават 18,50 лв., с които да изкара месеца.
Въпреки трудностите талантът на Веселин е забелязан и през 1981 година той става вокалист на рок групата „Импулс“. „Но и там нещата не потръгнаха веднага. Преживях много трудни месеци“, признава той. Съдбата му поставя още изпитания – заболяване на гласните струни и две операции. Трудностите обаче не сломяват младия артист. Битката със собственото тяло се превръща в един от най-важните моменти в живота му. Днес е категоричен, че когато загубиш гласа си, разбираш колко беззащитен си без него.
След тези кризи започва истинската му кариера. След възстановяването си Маринов подхваща солови изяви, като през 1987 година издава първия си албум. Големите му успехи идват през 90-те години с песни като „Ти си любовта“, „Горчиво вино“, „За теб, Българийо“. Те го превръщат в символ на романтичната българска естрада и в един от най-обичаните певци в страната.
Първите години обаче не са лесни, защото песните му невинаги намират път до публиката. Самият Маринов признава, че вторият му албум е издаден в едва 300 бройки, половината от които купува сам, за да ги подарява. Това е период на съмнения и трудности. За известно време заминава да работи в Германия, където се опитва да намери нови възможности и контакти в музикалния свят.
1994 година е съдбоносна за Веселин Маринов – тогава той печели „Златният Орфей“.
Няколко дни по-късно му се обажда композиторът Тончо Русев и го кани на гости. „Познавахме се бегло, бях изпял неговата песен „Ако знам“ за Пролетния радиоконкурс. Текстът беше на поета Евтим Евтимов.“ Така започва голямата дружба между тримата творци, родила десетките песни, които създават цели 24 години до смъртта на композитора и поета.
Четири месеца след онази съдбоносна среща между Тончо Русев и Веселин Маринов излиза песента „За теб, Българийо“, следва „Ти си любовта“ и много, много други. Интересът на публиката към певеца е огромен. В началото на 1995 г. той изпява един от най-големите си хитове – „Горчиво вино“. През май същата година излиза негов албум, а на представянето в Зала 3 на НДК присъства и Емил Димитров, който поднася цветя на младия си колега. „Аз го боготворя“, признава развълнувано Веселин Маринов. Неслучайно подкрепя финансово Емил Димитров през последната година и половина от живота му. „Аз съм това, което съм, благодарение на Емил Димитров. На грамофона вкъщи майка слушаше само неговите песни“, споделя изпълнителят, който пее за любов, за родина и за човешка преданост. През 2013 година Веселин Маринов издава албума си „Носталгия“, в който изпълнява златни български песни. Четири от тях са на Емил Димитров.
За да разсея леко носталгичните нотки на нашия разговор, питам певеца за неговите хобита. Оказва се, че футболът е голямата му страст. „Аз съм спортен тип човек.
В главата си съм повече спортист, отколкото музикант.
Играл съм и баскетбол, и тенис, стигнах и до голфа, купих си стикове, но тази игра ми е скучна, а и отнема много време.“
С Веселин Маринов започваме да си говорим за любовта, семейството и времето, което отминава. Споделя, че в живота му има и щастие, и болка. Преживява три дълги връзки и трудни раздели, които оставят дълбока следа в душата му. Най-голямата му радост остава семейството – дъщеря му и неговите внуци. „Любовта между хората намалява – всичко се върти около интереса. А без любов животът губи смисъла си“, категоричен е той.
Днес Веселин Маринов живее с последната си любов в Разлог. Спътницата в живота му се казва Веселина и има сладкарница в града. В София певецът поддържа офис и екип, който работи за него.
Към края на обяда ни се заговаряме за пътешествия. Оказа се, че той може да обикаля с турнетата си цяла България, но в чужбина пътува само веднъж годишно, и то само в една дестинация – Австрия.
На тръгване Веселин Маринов настоява да се върнем в офиса му, за да ми подари книгата си „От любов“ с посвещение, две флашки с негови вечни шлагери и малка квадратна кутия с ръчно направени шоколадови бонбони. Кутията е вързана с червена панделка, а на капака й грее ликът на звездата.
МЕНЮ
Ресторант „Ела“, бул. „Академик Стефан Младенов“ 80, Студентски град
„Нашата овчарска салата“ – 8,89 евро
Пататник в хрупкаво тесто – 7,87 евро
Кашкавалена пърленка с бяло саламурено сирене – 3,52 евро
„Стомна кебап“ – 11,45 евро
Две чаши червено вино – 18,54 евро
ОБЩО – 50,25 евро
Петя Бахарова