Римски профил, къдрава коса, зелени очи, безупречна фигура, строг поглед. Това е Лъчезар Стоянов, един от най-големите мъжкари в българското кино, каскадьор, който оставя паметни роли в богатата си филмография. Участва в сериала „На всеки километър“, в „Петимата от Моби Дик“, „Топло“, „Рицарят на бялата дама“, „Записки по българските въстания“, „Апостолите“, „По следите на капитан Грант“, „Баща ми бояджията“, „Сиромашко лято“ и още много други.
Роден на 19 март 1938 година в София, Лъчезар Стоянов завършва студията за циркови артисти във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при големия Лазар Добрич. По-късно постъпва в трупата на театър „София“, но по-често се изявява на снимачната площадка.
Уви, отива си от този свят само на 53 години. Открит е пребит в Докторската градина в София. Според официалната версия е пил там с клошари и последвало сбиване. Открит е в безпомощно състояние, липсват документите му и скъпо кожено яке, за което му завиждат в цялата гилдия. В Уикипедия дори датата на смъртна му е сгрешена. Там пише, че е починал на 3 юли 1991 година, а всъщност Лъчезар Стоянов си отива месец по-рано – на 3 юни.
35 години след кончината в Италия открихме неговите деца – дъщеря му Албена и сина му Виктор. Двамата повече от три десетилетия живеят в Сиена, но пазят жив спомена за своя баща. А това е първото им интервю, в което разказват истории от живота на Лъчезар Стоянов, по когото навремето въздишат много жени, а мъжете искат да приличат на него.
-На 3 юни се навършиха 35 години от смъртта на баща ви – актьора Лъчезар Стоянов. Какви спомени пазите от него?
-Албена: Много ярки спомени имам. Връщате ме доста назад във времето. Никога няма да забравя как още през 1968 година той ме водеше в Киноцентъра. Бях с него и когато се снима във филма „Петимата от Моби Дик“ през 1969 г., изкарах незабравимо лято тогава. След това участва и в сериала „На всеки километър“. Филмът имаше огромен успех и като излизахме по улиците, всички хора ни спираха и искаха да получат автограф от татко. По това време вкъщи идваше Стефан Данаилов, а аз съм седяла на коленете му. Гостували са ни режисьорът Вили Цанков, Невена Коканова… Това бяха хора бохеми и всичките много талантливи.
-Виктор: Пазя много хубаво спомени. Баща ми ме водеше в театър „София“, влизахме през служебния вход и отивахме в гримьорните, където имах възможност да се запозная с негови колеги. Представете си какво изживяване е това за едно малко момче! Върнах си цялата тази емоция през 2019 година, когато се прибрах за малко в България. Тогава отидох до театър „София“ и се видях с директора Ириней Константинов, който беше голям приятел на баща ми.
-Строг баща ли беше Лъчезар Стоянов, наказваше ли ви?
-В: Не, вкъщи беше весел и никога не ме е наказвал.
-А: Винаги се е отнасял с мен като към възрастен човек. Казваше ми, че съм интелигентна и че имам нюх за хората. Даже, когато трябваше да подписва някой договор, ме взимаше със себе си и му давах съвет кое да приема и кое – не. Явно наистина съм имала нюх, защото никога не бърках. Като учеше ролите си вкъщи пък, аз му подавах репликите. Беше много интересен, защото репетираше с тапа между зъбите.
-Той е бил и каскадьор. Имал ли е сериозни инциденти?
-А: О, да. Баща ми яздеше и веднъж по време на снимки падна много лошо от коня. Пострада и след това не можеше да си сгъва малкия пръст на дясната ръка. В друг случай се наложи да лежи върху дъски вкъщи, тъй като при падане получи дискова херния. След това ходеше често при масажист, за да се оправи.
-В: Помня една сцена, в която трябваше да направи каскада и да премине от една кола в друга, докато те са в движение. Това беше фамозен епизод. Дори негови колеги му казаха: “Ти си луд! Не го прави! Може да пострадаш!“, но той не се отказа. За него нямаше проблем.
-Кои са любимите филми на баща ви?
– А: Много харесвам ролята му във филма „Топло“, която не е голяма, но там влиза в образа на особен студент.
-Вашата майка също е била актриса.
– В: Да, Лили Димитрова. Тя се запознава с баща ми във ВИТИЗ, където са учили заедно.
– А:Майка беше от „голямото добро утро“, както се казваше едно време. Тя е дъщеря на големия диригент Асен Димитров, който отдава 34 години от живота си на Софийската опера. Дядо открива таланта на големия Борис Христов и го праща в Италия, а от 1930 до 1960 година е главен художествен ръководител на мъжкия хор „Гусла“. Майка е израснала в семейство с европейско възпитание и много книги.
-Майка ви и баща ви са били много различни…
– А: Да, много различни. Те бяха два свята. Докато майка беше от хайлайфа, баща ми беше народен човек.
-Баща ви е бил много харесван от жените. Това явно е създавало напрежение в семейството ви?
-В: Моите родители се разделиха. За майка ми това внимание от страна на жените със сигурност не е било лесно. Неслучайно наричаха баща ми „българския Белмондо“.
– А: Раздялата на родителите ми не беше лесна, аз по това време бях тийнейджър. Майка поиска татко да си тръгне, защото не издържаше ситуацията.
-Началото на 90-те години са труден период за актьорите у нас. Как баща ви преживя липсата на ангажименти?
В: Тогава нямаше работа и не знаеше какво да прави. Мислеше да се захваща с някакъв бизнес, но така и нищо не стана.
-А: Много се промениха нещата след 1989 година, въпреки че разпадът започва да се усеща преди това. Баща ми мислеше да ходи да работи по корабите, но работата беше тежка и помня, че тогава го попитах дали ще издържи. Последният път, когато като се видяхме, му дадох пари, защото той нямаше. Положението на актьорите наистина беше много тежко.
-Има много спекулации за това какво се е случило в последния ден от живота му. Какво знаете вие за смъртта му?
-В: Няколко месеца преди да почине баща ми имаше един приятел, който аз, да ви кажа честно, не харесвах въобще, защото той много пиеше. Двамата се виждаха често. През февруари 1991 година ми се обадиха да ми кажат, че баща ми е приет в болница. Отидох да го видя. Попитах го какво се е случило, но той не искаше да ми каже. Сподели, че е паднал. По-късно разбрах, че е участвал в бой. Бил е на бар и според мен е влязъл в пререкание с охранители, след което се е стигнало до физически сблъсък.
Няколко месеца по-късно той беше открит пребит в Докторската градина в София. За мен това беше страшен шок. Няма да крия – плаках много. Говореше се, че това са направили клошари. Аз обаче смятам, че побоят е дело на охранителите-биячи, с които той е имал пререкание в бара. Това, разбира се, е моя версия. А и е много съмнително, че полицията тогава замълча. Това ме навежда на мисълта, че тези биячи са били свързани по някакъв начин със самата полиция.
-А: Наистина не е ясно с кои хора баща ми е бил в Докторската градина. Неговият проблем беше, че се доверяваше много и винаги се намираха някакви „лепки“, които го използваха. Явно с хората, с които е бил в Докторската градина, са пили до някое време, а след това баща ми е открит пребит без коженото му яке и без документите. Знам, че когато Стефан Данаилов стана министър на културата, е поискал да се направи ново разследване и да се разбере какво точно се е случило, но всичко потъна. Има доста странни неща около този случай. Не съм наясно кой е открил баща ми, но когато пристига линейка, тя не го кара към болница, а вкъщи. Не знам защо е станало така. Въпреки че родителите ми отдавна бяха разведени, са звъннали на мама, а когато тя отишла при татко, той вече бил починал, тъй като е имал много вътрешни кръвоизливи.
-Кога всъщност започна проблемът му с алкохола?
-А: Когато беше заедно с майка ми, тя го държеше по-строго, но като се разделиха, компаниите влияеха лошо на баща ми, поддаваше се на обкръжението.
-Пазите ли негови вещи?
-В: Това е моята голяма болка – имам много малко негови снимки. Сега е лесно – снимаш се с телефона и готово. Но тогава снимките се правеха специално. Много фотографии бяха останали при моята баба, но когато тя почина, те изчезнаха. Така и не разбрах кой ги открадна. Ходих и до Българската национална телевизия, за да взема някакъв архив с баща ми, но се оказа доста сложно, а и нямах достатъчно време, тъй като трябваше да се връщам в Италия.
-А: Аз съм запазила някои неща. Баща ми имаше лични автографи от големия актьор Омар Шариф и бразилската звезда Флоринда Болкан. Пазя си и едно писмо, както и картичка, която той ми изпрати от Гърция. Търсих часовника му и исках да го запазя, но явно е бил откраднат, тъй като не го намерих.
-Защо не тръгнахте по пътя на вашите родители?
-А:Не станах актриса, тъй като бях по-затворена като малка. После нещата се промениха и се захванах със съвсем различни неща. За разлика от мен баща ми беше много контактен. Можеше да говори с всеки.
-В: След смъртта на татко тук, в България нямах финансова стабилност и майка ми и сестра ми предложиха да отида при тях в Италия. А и там щях да имам повече възможности за реализация. Затова и реших да замина. В Италия ми предложиха да се явя на интервю в модна агенция в Милано. Харесаха ме, но точно по това време почина мъжът на сестра ми. Трябваше да й помогна в този тежък момент и да съм до нея, тъй като тя имаше и малко дете. Прибрах се в Сиена и така се разминах с кариерата на модел.
-Виктор, ако сега някой реши да прави игрален филм за живота на баща ви, бихте ли влезли в неговия образ?
-В: О, да, но не вярвам да стане това. Ако се случи, ще ми бъде много приятно. Всички казват, че имам голяма прилика с баща ми.
-С какво се занимавате сега?
– А: Развивам мои бизнеси. Никой от нашето семейство не избра актьорската професия. Дъщеря ми Беатриче също остана далеч от камерите.
– В: От няколко години работя в сферата на интернет услугите. Грижа се и за моя син, който е на 15 години. Засега не ми е показал, че има интерес към актьорската професия, но нищо не се знае.
-Как искате да бъде запомнен баща ви?
– А и В: Като една ярка фигура. Такива хора не се раждат често. Той си беше роден за артист и нека хората го помнят с неговото сияние от филмите му и театралната сцена.
Антон Стефанов