Наричат го Краля на китарата, определят го за най-великият китарист за всички времена, изпълнението му в парчето Stairway to Heaven е класирано от списание „Guitar World Magazine“ за най-доброто китарно соло на всички времена….
Недоучилият студент от колежа в Съри избира рано-рано музиката пред красивия свят на изкуството, за да се превърне в истинска легенда.
Автор на песни, продуцент и виртуозен инструменталист той е истински бог в рок музиката. И на 80 години Джими Пейдж продължава да работи и да бъде живо вдъхновение за хиляди виртуози на китарата. Ето само малка част от неговите ученици: Ричи Самбора от Bon Jovi, Джо Пери от Aerosmith, Брайън Мей от Queen, Ангъс Йънг от AC/DC, Slash of Guns ‘n’ Roses, Джеймс Хетфийлд от Metallica и в Италия Маурицио Солиери (от групата на Васко Роси) и Алекс Брити.
Джеймс Патрик Пейдж, както е цялото му име, е роден на 9 януари 1944 г. в Лондон, в предградие на Хестън. Баща му е индустриален мениджър, а майка му – медицинска сестра. През 1952 г. семейството се премества в Майлс Роуд, Епсъм.
Джими от дете е запален по китарата, учи при Големия Джим Съливан, сесионер, който вече е учител на Ричи Блекмор, член на Deep Purple.
В онези времена се влияе от китаристите Скоти Муур и Джеймс Бъртън, и двамата участвали в записи на песни на Елвис Пресли. Парчето на Елвис „Baby, Let’s Play House“ е и първото, което Пейдж свири на своята първа китарата Gibson, втора употреба. Освен рокабили, малкият Пейдж се увлича и по акустичното фолк звучене на Берт Йенш и Джон Ренбърн и блуса на Елмър Джеймс и Б.Б.Кинг.
На 14-годишна възраст е първата му публична изява, когато взима учасие в конкурса на телевизионния канал ITV за млади таланти „Search for Stars“, който е излъчван пряко.
След като завършва училище, Пейдж започва изяви с група Red E Lewis and the Red Caps. Малко по-късно се присъединява към The Crusaders. Това е времето на дивите купони, на турнетата, на сексуалната революция. Бъдещата звезда се радва на първия сингъл с негово участие „The Road to Love“ (1962).
През 1963 г. Джими влиза студент в колежа по изкуство в Съри, но повече му се излиза на сцената, отколкото му се ходи на лекции. Най-запалените му фенове помнят участия в днес вече забравени групи като Cyril Davis All Stars, Alexis Korner’s Blues Incorporated, както и няколко изпълнения съвместно с Джеф Бек и Ерик Клептън.
Някъде там нашият герой привлича вниманието на звукозаписната компания Decca Records. Скоро е факт и договор с Пейдж за редовни студийни участия. Първи запис в компанията прави към песента на Джет Харис и Тони Механ „Diamonds“. Парчето достига до №1 в чарта за сингли на Великобритания през 1963 г.
В периода 1963 – 1966 Джими Пейдж участва в записите на множество групи и изпълнители, включително The Rolling Stones, The Who и The Kinks.
Според една любопитна статистика лондончанчето се появява в над 60% от студийните творби на рок изпълнителите в Англия.
През 1965 г. Пейдж получава предложение да се включи в групата The Yardbirds, като замени напусналия китарист Ерик Клептън, но Пейдж отказва, като препоръчва приятеля си Джеф Бек.
През 1966-а заедно с барабаниста на The Who Кейт Муун, басиста Джон Пол Джоунс, кийбордиста Ники Хопкинс и Джеф Бек, Джими Пейдж записва песента „Beck’s Bolero“. Съвместната работа с тях му дава идея за създаването на група, като вместо Джон Пол Джоунс привика басиста Джон Ентуистъл, но липсата на добър вокалист го отказва.
Междувременно Пейдж получава повторна покана да се присъедини към The Yardbirds, която този път приема. Първоначално заема ролята на басист, но впоследствие Крис Дрея хваща баса и Пейдж става втори китарист заедно с Джеф Бек.
Междуличностни конфликти стават причина за разделянето на повечето членове с групата през 1968 г.
Джими обаче желае групата да продължи съществуването си, като за целта започва да издирва нови членове. Двама от офертираните музиканти отказват, но единият от тях препоръчва неизвестния Робърт Плант. Той пък на свой ред насочва Пейдж към барабаниста на предната си група Джон Бонъм. С привличането на басиста Джон Пол Джоунс, с когото Пейдж е работил и преди в The Yardbirds, съставът е попълнен и групата започва турне под името The New Yardbirds. Впоследствие бандата сменя името си на Led Zeppelin.
Събраният опит на Пейдж в студиото и на концерти в комбинация със самородния му талант са основните причини за големия успех на Led Zeppelin през 70-те години. Като китарист, композитор и продуцент на групата, той е един от основните фактори в развитието на рок музиката в този период. Неговите иновативни прийоми и техники на свирене се превръщат в прототип и образец за всички бъдещи рок групи.
„The Beatles и The Rolling Stones са пионерите, но същевременно те не знаеха какво правят. Led Zeppelin се появиха след това и бяха като цветния телевизор спрямо черно-бялото на Stones. Те знаеха какво правят, но не и какво ще им причини това“, казва авторът в интервю за книгата на Мик Уол „Когато великани стъпваха по земята“.
Творбата се впуска в най-интересните моменти от историята на групата – от създаването до разпада, през надвисналото над Zeppelin проклятие, което бележи своя връх през 1975 г. с тежката катастрофа на Робърт Плант, хероиновата зависимост на Джими Пейдж и алкохолната бездна, в която пропада Джон Бонъм. Самият Джими признава, че е употребявал тежки наркотици по време на кариерата си, особено през 70-те: схватката с хероина започва през 1975 г. и продължава по време на записа на Presence.
Въпреки проблемите Led Zeppelin се държи на върха на славата близо десетилетие.
Самият Пейдж е почитан като бог на китарата както с заради мощните си електрически рифове, така и с брилянтните интродукции и мелодии с акустични инструменти.
Има уникална техника на свирене и усет какво точно да прави с инструмента.
След разпадането на митичната група след смъртта на барабаниста Джон Бонъм през 1980 г. Пейдж се опитва да сформира супер група с бивши членове на „Йес“, наречена XYZ (eX-Yes-Zeppelin), но проектът не излиза успешен.
Междувременно Джими записва няколко странични проекта с Робърт Плант и с вокалиста на Whitesnake Дейвид Ковърдейл, наречена „Ковърдейл и Пейдж“. Да, албумът Coverdale/Page не достига върховете на класациите по продажби, но остава като доказателство за една невероятна симбиоза между един от най-великите вокали и един от най-великите китаристи на всички времена.
През 1985 г. Пейдж основава групата The Firm заедно с вокалиста на Free и Bad Company Пол Роджърс, басиста Тони Франклин и бившият барабанист на Uriah Heep Крис Слейд. Групата издава само два албума – „The Firm“ (1985) и „Mean Business“ (1986) – след което се разпада по взаимно съгласие на членовете, а Джими Пейдж продължава работа по соловия си проект.
ФАКТИТЕ ЗА НЕГО
Солова дискография:
Death Wish II (1982)
Outrider (1988)
Coverdale/Page (1993)
Live at the Greek (2000)
Rock and Roll Highway (2000)
Псевдоним: ZoSo
Стил: Хардрок, блус рок, хевиметъл, фолк рок, блус
Инструменти: китара
Лейбъл: Swan Song, Atlantic, Geffen, Fontana, Mercury
Член на групите „Ярдбърдс“, „Лед Цепелин“
Свързани изпълнители: Лед Зепелин, Ярдбърдс, the Honeydrippers, the Firm, Page and Plant, Coverdale and Page, XYZ, the Black Crowes, the Edge, Jack White, Herman’s Hermits, the Kinks, Joe Cocker, Donovan, Screaming Lord Sutch and the Savages
Уебсайт www.jimmypage.com
ЛИЧЕН ЖИВОТ
Баща е на Скарлет (от Шарлот Мартин), известен в момента фотограф, Джеймс Патрик III (от Патриша Екер) и Яна, Зофия и Ешен Йозан (от настоящата му съпруга Химена Гомес-Парача).
Признание:
През 2003 г. списание Rolling Stone включва Пейдж в списъка на 100-те най-велики китаристи за всички времена – 9-о място.
През 2011 г. Rolling Stone отново го поставя в престижната класация, но този път на трето място. Изпреварват го само Джими Хендрикс и Ерик Клептън.
През 2007 г. Пейдж получава наградатаClassic Rock Awards в номинацията Living Legend Award (Жива Легенда).
В анкета, проведена през 2008 г. от американското радио „Chop Shop“ сред музикалните експерти, Джими Пейдж е избран за най-великият китарист в историята. През 2009 г. Пейдж е в Топ 10 и на британското списание Classic Rock.
През 2013 г. Джими и Джон Пол Джонс са наградени с приза ECHO за принос в областта на музиката.
Цитати от Джими:
„Нашата музика е народната музика на технологичната ера.“
„Мнозина са неспособни да съществуват само по себе си. Това ги плаши. Самотата никак не ме плаши. Тя ми дава усещане за безопасност.“
„Мога да сравня себе си с кораб, който се промъква през бури, правейки кратки спирания в пристанищата. Веднъж аз казах на един от моите приятели „Аз просто търся ангела със счупени криле – този, който не може да отлети от тук“.“
„Душата на жената е създадена в ада.“
„Led Zeppelin беше група, която би могла при всяко ново изпълнение да представи едно и също нещо по различен начин.“
„Може да не вярвам в себе си, но вярвам в това, което правя.“
„Моето истинско призвание е композицията преди всичко: създаване на хармония с китарата, оркестриране на китарата като армия, истинска армия от китари.“
„Търся ангел със счупено крило.“
