„От какво се страхува Вирджиния Улф” е новият авторски спектакъл на режисьорката Тея Сугарева, посветен на една от най-революционните и скандални фигури в литературата от началото на XX век. Ясно е, че заглавието се заиграва с прочутата пиеса на Едуард Олби „Кой се страхува от Вирджиния Улф“, но прилики между американската класика и актуалната българска постановка няма.
Тея Сугарева се базира върху писмата, дневниците и спомените на писателката, чиито текстове са увертюра към избухването на европейския модернизъм. От архивните документи изкачат фобиите на Вирджиния Улф, свързани със самотата, с паниката от края на всяка любовна връзка, с ужаса пред невъзможността да твори. Но когато кошмарите се превръщат в действителност, перото й ражда най-стойностните произведения. Всъщност Вирджиния Улф прави няколко опита за самоубийство, за да избяга от страховете си. Тя така силно и невъзможно изпреварва времето си, толкова болезнено остава неразбрана – и като автор, и като жена, която не желае да спи с мъже заради сексуално насилие в детството, и като реформатор, че търси свободата в смъртта.
През 1941 година най-после успява да сложи край на телесните си и ментални терзания, причинени от биполярно разстройство, смятано едва ли не за социална ерес в консервативна Англия. В съответните заведения Вирджиния Улф преживява физически и психически тормоз – затваряна е на тъмно със забрана да пише.
Спектакълът се случва в разчупеното пространство на I am studio – едно от местата за независим театър, а четиримата актьори играят сред зрителите. Рисковете в представление на един дъх разстояние са сериозни. В подобни режисьорски решения проличава най-вече различната степен в уменията и рефлексите на артистите. В ролята на Вирджиния Улф, която се движи по ръба на лудостта, е Мартина Димитрова. В някои мигове от стремежа й да се слее с образа се опитва да го докара малко до Никол Кидман като Вирджиния Улф в киношедьовъра на Стивън Долдри „Часовете“. Камелия Хатиб е бисексуалната аристократка и също писателка Вита Саквил-Уест, най-драматичната любовница на Вирджиния, на която тя посвещава „Орландо“ – фантастична биография на 16-годишен поет от двора на кралица Елизабет I, който като хамелеон сменя пола и личността си, пътувайки в различни епохи. Двете актриси правят няколко добри дуета, но засега нямат достатъчно опит, за да постигнат още по-осезаеми дълбочини в анализа и интерпретацията на толкова сложен интелектуално-еротичен романс в условията на отворени бракове, здравословни и кастови драми, снобизъм, битовизъм и неизбуял феминизъм. Йордан Ръсин, когото широката публика откри като Дерин в „Алея на славата“, още веднъж доказва високата си класа – той е от клуба на талантливите мъже в театър „Възраждане“, които не шумят около себе си. Мартин Димитров на сцената е много по-атрактивен, отколкото в „Братя“ и „Клетката“. Въпреки различните нива в изпълненията, четиримата постигат добър ансамбъл, а това винаги е много важно. В сценографията на Никол Трендафилова безспорно най-зрелищното е езерото, в което Мартина Димитрова се потапя и в най-големия студ. Кристиян Сугарев, братът на Тея Сугарева пък, свири на живо на виола и китара.
Албена АТАНАСОВА
