„Май декември“, 2023, режисьор Тод Хейнс, сценарий: Сами Бърч и Алекс Меканик; оператор Кристъфър Блаувелт, в ролите: Натали Портман, Джулиан Мур, Чарлс Мелтън и други. Номинации – за оригинален сценарий за „Оскар”. Netflix
Толкова обичам „Каръл“ (2015) на Том Хейнс – онази елегантна и скандална женска любовна история по Патриша Хайсмит за 50-те в Ню Йорк с Кейт Бланшет и Руни Мара, че с нетърпение чаках „Май декември“ (2023). Създаден по действителен случай, филмът е повърхностен и скучен. А заглавието е стар израз за огромна разлика във възрастта на партньорите.
Пеперуда. Красива. Едра. Опитва се да литне от листо. Зад кадър – оглушителна с красотата си мелодия. Това е музикалната тема на филма – на Мишел Льогран от „Посредникът“ (1971, „Златна палма“) на Джоузеф Лоузи. Единственият му прекрасен компонент, отбелязан във финалните титри. Филмовата и тв звезда Елизабет (Натали Портман) пристига в Савана. Ще играе в независим филм ролята на Грейси, която на 36 години е хваната да прави секс с 13-годишен. Прелюбодеянието предизвикало национален скандал, тя е натикана в затвора, излязла, двамата се оженили и сега очакват абитуриентското тържество на близнаците си, имат и по-голяма дъщеря в колеж. Елизабет е точно на 36 – колкото в момента е и съпругът Джо (Чарлс Мелтън). Тя отива при тях на барбекю. Грейси (Джулиан Мур) е приветлива, русокоса и красива. Малко трескава. С Джо демонстрират любов. Елизабет непрестанно записва в тефтерче, вре се навсякъде, за да научи колкото се може повече подробности за тях. Отива и в училище, където отговаря на неудобни въпроси. През цялото време разговаря по телефона с любовника си, който е режисьор на бъдещия филм (гласът на Крис Тензис). И настоява да прилича на Грейси.
Джо отглежда у дома пеперуди. Грейси все настоява, че навремето той я е прелъстил. Джо и Елизабет правят секс и той й дава писмо, в което пише обратното. То е от Грейси. След като я предава, пуска на воля пеперуда. Няма по-банална метафора за освободеност. А Грейси изобщо не съзнава, че е педофил. Филмът се снима. Има противен епизод със змия. Джулиан Мур е прекрасна и нищо повече. Натали Портман изглежда повяхнала и на моменти – отблъскваща. Никаква дълбочина или нюансираност. Е, Чарлс Мелтън добре се справя с ролята си, но какво от това.
Историята е наистина скандална, но не е нова за киното. Първо беше „Записки по един скандал“ (2007) на британеца Ричард Еър. „Желязната лейди“ в лондонско училище Барбара (Джуди Денч) е трътлеста стара мома лесбийка. Живее херметично. Летаргията е нарушена от постъпването на нова учителка по рисуване – изящната блондинка с прозрачна кожа и потисната артистичност Шеба Харт (Кейт Бланшет). Барбара, луда по нея, я спипва в прелюбодеяние с 15-годишен ученик. Всичко се обърква. Филмът екранизира романа на Зои Хелър по действителен британски скандал отпреди години, показвайки лицемерието на традициите. Но по-важното е, че отива по-навътре – конкретните сексуални колизии опожаряват фасадата на живеенето и пускат демоните.
Сещам се и за още по-драстичен филм пак на британец – „Четецът“ (2008) на Стивън Долдри. Той е посегнал към прославена съвременна проза – „Четецът“ на Бернхард Шлинк, познат у нас в превода на Любомир Илиев („Атлантис КЛ“, 2001). Филмът, както и романът, е помитащ. В две посоки: съчувствие към бивша нацистка надзирателка илитерат (Кейт Уинслет, „Оскар“); обилен секс на зрялата жена с тийнейджър евреин. Не само в този контекст „Май декември“ е неуспешен филм. Този път Том Хейнс изглежда безразличен към героите си.
Точно обратното е дългоочакваният пълнометражен дебют на Павел Веснаков „Уроци по немски“ (България/Германия, Специална награда на журито и на FIPRESCI от София филм фест, награда за Юлиан Вергов от Кайро, Гран при на Фестивала на СБФД „Васил Гендов“). Минималистичен и силен филм. Павел Веснаков изследва екзистенциалните конвулсии на героя си Никола (Юлиан Вергов), абсурда наоколо, занемареността на отношенията. Повтаря настойчиво действия. Монотонността се превръща в терапия. Камерата на Орлин Руевски – постоянен съмишленик на Веснаков – неотлъчно следи Никола. Извайва безрадостния пейзаж на обречеността. И Меглена Караламбова, и Васил Банов, и другите актьори са чудесни, но Юлиан Вергов, който е фокусът на филма, владее екрана с извънредна харизма – героят му е и отчаян, и озверял, и примирен. Никак не е чудно, че дебютът на Павел Веснаков е толкова органичен. И толкова оголено социален и вълнуващ. Късометражните му филми – темпераментни и драстични – са го подготвили за голямото кино. Вече е по екраните. Не го изпускайте.
Геновева ДИМИТРОВА