Настървените за режисьорските стил, замах и страсти на Александър Морфов зрители разграбиха билетите на цени от 40 до 100 лева за двете премиери на „И все пак, животът е прекрасен“ – спектакъла по пиесата на Николай Ердман „Самоубиецът“ в Театро отсам канала. Очаква се следващите дати да бъдат през април. Сезони наред предишната версия по текста на руския драматург в превод на Юлия Огнянова, легендарната преподавателка във ВИТИЗ, чийто студент е и Морфов, беше хит в афиша на Народния театър с името „Животът е прекрасен“.
После падна поради различни причини – Морфов имаше дълга серия от проекти в чужбина, като междувременно не успя да намери общ език с тогавашния директор на Народния театър Мариус Донкин. След като Васил Василев пое поста, „Животът е прекрасен” се завърна триумфално в програмата, защото карнавално-философското зрелище на Морфов е може би най-смешното и най-тъжното в арт реалността от началото на така наречения преход. „Концептуалността противоречи на основния характер на театъра – да играеш. Актьорът е и крилата, и камъкът на шията“, е кредото на режисьора. Но, уви, радостта на публиката, високо оценяваща качествата на Морфовия почерк и темперамент, беше кратка – той жестоко се скара с Васил Василев заради членството на тогавашната пиарка на Народния Велислава Кръстева в ДПС и театърът се превърна в минно поле. Както се знае, скандалът придоби лавинообразна скорост и сила, в него бяха въвлечени персонажи от различни сфери, а цяла България следеше екшъна с истинско напрежение. Междувременно „Живот е прекрасен“ напуснаха Стефания Колева, Дарин и Деян Ангелови. Камен Донев, който и преди, и сега е в главната роля, влезе в открита схватка с Васил Василев, а през лятото на 2023 г. на предпоследното от десетте по договор представления вдигна тревога заради лютив дим на сцената по време на действието.
В „И все пак, животът е прекрасен“ участват всички звезди, които от самото начало са свързани с постановката – Камен Донев, Рени Врангова, Руси Чанев, Валентин Танев, Албена Колева, Светлана Янчева. В Театро отсам канала ще гледаме и Иван Бърнев, който се присъедини към тях през януари 2023 г. Сред новите артисти на Морфов е отличният Никола Додов, един от най-важните хора в отборния театър на Теди Москов още от епохата на „Улицата“, участник в „Движение за култура“, създадено през миналия март като реакция на скандалите в Народния и с цел „изграждане на стратегия за развитието на сценичните изкуства“. В образа на Клеопатра Максимовна се изявява Иванка Шекерова от храма на Мелпомена в Хасково, която заради комедиантската й дарба наричат „новата Стоянка Мутафова“, но тя доказа, че е силно драматична като затворничката Милкана в сериала „Клетката“. Шекерова за първи път работи с Морфов след партньорства с Теди Москов, Мариус Куркински, Юрий Дачев, Елин Рахнев. В „И все пак, животът е прекрасен“ ще видим и Александра Костова, позната ни като съвременната връстница и едномишленица на Петя Дубарова във филма „Петя на моята Петя“. Художник е Татяна Димова, която е в екипа на „Антигона“ на Морфов в Плевен. Тя е във фокуса на сериозно любопитство, защото пространството на Театро отсам канала предлага несравнимо по-ограничени възможности от внушителната голяма сцена на Народния, чиито технически параметри все още са на световно равнище. Неслучайно в „Животът е прекрасен“ Никола Тороманов се беше разпищолил на воля в обрисуването на комуналния бит през 30-те години на предишното столетие в Русия. Музиката остава на Асен Аврамов.
„Всичко тръгва от обикновен битов скандал, а думите, казани в началото сякаш на шега, започват да се забиват като червей в съзнанието на главния герой. В един момент той разбира, че като че ли няма смисъл да се живее, липсва перспектива, не вижда бъдеще. Най-близките му се подиграват, презират го. И се намира някой, който може да използва неговата смърт. Казва му: „Представете си, че умирате в името на руската интелигенция – ще станете велик, ще бъдете герой! Името ви ще се понесе от уста на уста, снимките ви ще пълнят всички вестници! Ще сте силен, Семьон Семьонич!“, разказвал е Морфов. Той никога не е крил, че най-трудно му е било да измъкне пиесата от контекста на социалистическото звучене. Защото всяка реплика има конкретен адрес и знак, който разсмива и разнищва – от Сталин до всекидневието през комунизма.
„Това не е пиеса за самоубийство, по-скоро е посветена на живота – на това как един човек го открива. Защото животът би могъл да е прекрасен. Просто забравяме да му обръщаме внимание – заради всекидневните проблеми, битови нужди и малки дрязги. Саморазрушителният ген лесно се възбужда, когато човек е изправен пред тежки изпитания. Когато си здрав и близките ти са здрави, нямаш основания за оплаквания. За всичко има решение. Силните хора успяват да се върнат към живота дори при неизличими страдания“, убеден е Морфов. Според него чувството за вина, събирането на всичко в себе си, е много български патент. „Чувството за срам – че не си достоен, че не издържаш, че не можеш да гарантираш бъдеще. Това тласка хората към самоубийство“, смята той.
Пиесата е забранявана 60 години в Русия
При Горбачов я поставят в Театъра на сатирата
„Самоубиецът“ на Николай Ердман е най-дълго останалата под тотална забрана на комунистическата цензура пиеса в Съветския съюз – 60 години. Наричат я „Ревизор“ на XX век, сравняват автора й с Гогол и Сухово-Кобилин. Писана е през 1928 година и две трупи се борят да я поставят – Театърът на Мейерхолд и МХАТ. В нейната защита се включват Станиславски, Луначарски, Горки и Булгаков, но усилията им се оказват безрезултатни. Ердман, едва на 28, когато създава „Самоубиецът“, през 1933 г. е заточен в Енисейск за “контрареволюционни литературни произведения”. По-късно е освободен, но без право да живее в десет от големите градове на СССР, независимо, че е автор на сценариите за любимите филми на Сталин „Веселите момчета“ и „Волга, Волга“. Ердман е заличен от надписите на тези филми, въпреки че като компенсация през 1948 г. получава Сталинска премия за “Смели хора”. Великият поет Осип Манделщам пише: „Пиесата е за това защо продължихме да живеем, когато всичко ни тласкаше към самоубийство, докато Ердман се обрече на безмълвие, за да запази живота си“.
„Самоубиецът“ – този „реквием за унищожението на руската интелигенция“, не може да пробие нито при Сталин, нито при Хрушчов, нито при Брежнев. Чак по време на перестройката през 1987–88 г. Галина Волчек прави спектакъл в Театъра на сатирата.
