Известната телевизионна водеща Мира Добрева дебютира в прозата с романа „Светулки зад решетките“, издание на „Книгомания“ – по действителни събития от съдбата на две жени, белязани от страховита зависимост. Алкохолът изпива ума и тялото им, а битката с болестта ги отвежда в кошмарни „локации“. Авторката – с типичния си устрем към директната журналистика, болезнено дефинира срива на ценностите, моралната празнота и вледеняващото отчуждение, които са резултат от пристрастяването. Емоциите са силни, от тъгата и мъката до обичта, любовта, великодушието.
Историята е за нарушените отношения във семействата на Валма и Къдрина, чиито съдби се преплитат, когато попадат на съседни легла в психиатрията. Никоя от тях не подозира за духовната връзка, която ще се създаде помежду им. Мрачните епизоди, тежките съдби на героините и опустошаващите диалози в „Светулки зад решетките“ създават усещане за безнадеждност. За Валма и Къдрина „психиатрия“ е най-омразната, най-обидната, най-смазващата дума на света, скрит, забравен и неразпознаваем кръг на ада. Репликите им са ужасяващи: „Казват, че ако старостта е най-страшната болест, лудостта е най-срамната“, „Жестокостта е, когато човек е смешен в своята болка и тъга“, „Алкохолизмът е болест на самотници“.
Мира Добрева прави дисекция на болестта като спирка по пътя към духовното израстване, като равносметка и лечение, дебатира прошката като себепознание и надмогване на егото. Тя предупреждава, че най-опасен е страхът от изгубването на смисъла, а най-спасяващи са просветлението и вярата в утрешния ден, обещаваш по-добро.
„Позволих си да наруша общоприетите норми в писането. Позволих си бруталност и жестокост на думите. Не знам дали се е получила хубава книга, но пък е извън клишето, неочаквана. Удря като мълния, направо разстрелва – изпитание, надежда, предупреждение. Поех върху себе си преживяванията на четирима души и така влязох в свят, който мен ме разболя, без да пия. Нарича се сух алкохолизъм. Не пиеш, а си пиян. Романът е написан с много любов към тези страдалци. Без обвинения и поучения, а с топло чувство на загриженост. Защото алкохолизмът е болест, а болният човек има нужда от внимание и обич. Алкохолизмът е начин на живот, но и психична болест, при която душата е счупена. А всяка счупена душа има нужда от друга, която да я обикне и да слепи парчетата“, казва Мира Добрева.
Авторката: Не съм героиня в история
В близкото й обкръжение има човек с пристрастеност, тя му помага в болницата
Мира Добрева работи върху романа в продължение на две години и половина, потъвайки в темата, която се оказа непозната за нея. Защото познанията единствено от обща култура не вършат работа в толкова сложна и деликатна човешка сфера. „Когато задълбаеш, виждаш колко дълбока, тъмна, необятна и всепоглъщаща е всяка зависимост. Слава богу, Бог ме е лишил поне от това страдание и не съм аз зависимата героиня в романа. Имайки източници, смея да твърдя, че опознах в дълбочина живота на тези страдалци. Направих и приятелства като никои други“, сподели авторката преди време пред „Филтър“. Тя следи отблизо битките на зависимите от алкохола, още когато се подготвя за документален филм „Въртележка“. Тогава представи пет случая на различни зависимости и по-точно как зависимите хора са възприемани в обществото, има ли път за преодоляването на болестта им и каква е ролята на човешката воля. Но всичко е едно към едно, журналистката снима самите потърпевши. И празнува с онези от тях, които започват да се чистят – първо за месец, после за година. Победата е голяма, защото само шест процента от зависимите успяват да се измъкнат от пропастта без дъно. Неслучайно и една от главите в романа също се казва „Въртележка“.
Всъщност в много близкото обкръжение на Мира Добрева има човек с тежка зависимост. Покрай него й се налага да бъде в болници, да остава, за да му помага. „Тези хора много често изпадат в различни състояния, в кома, нараняват се. Реших да напиша романа от първо лице и да разкажа незахаросаната истина, макар все пак не аз съм го преживяла. Имам щастието Владимир Зарев, когото наричат Балзак на българската литература, да ме превежда през мрачната долина, през която минавам в романа. Най-вероятно няма да пиша повече и имах моменти на загубвания“, откровена е тя до словесно саморазголване.
„Светът на Мира Добрева е пределно драматичен, изпълнен е с дълбинното познание за болката и страданието. Така всеки истински писател доизмисля и досътворява човека, благородството и мерзостта му, низостта и величието, безкрайността на личността. Персонажите ѝ са обзети от усилията си да бъдат различни, обладани са от своите безумия и зависимости, които привидно им дават, но всъщност отнемат свободата им. „Светулки зад решетките“ е прекрасен психологически роман за борбата на човека с алкохола и дрогата, всъщност за борбата на човека със себе си!“ Думите са на Владимир Зарев, редактор на романа.