Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Единадесетте череши на Николай Караджов

За Николай Караджов е писано много, но въпреки това той като че ли винаги е предпочитал своето интимно пребиваване в ателието си. Ателие като пристан, в който като своеобразно свещенодействие ще работи над поредната си творба. Новата си картина, в която светлината пронизва тъканта на пространството и времето, за да съгради нов образ, нов свят. Лъкатушещ между естетиката на сюрреализма и минимализма, авторът се домогва до собствен пластически език, който се е обособил в негов запазен знак.

Макар да не бива да бъде определян като уникален, той е негов, не заради външните му характеристики, а тъкмо заради деликатността на вложения смисъл. Изчистено пространство, в което хармонично се въргалят – като в добре композиран танцов етюд, тела, цветя, гъби, яйца, череши и предмети. И почти всякога малка сфера, кълбо от смисъл, хвърлящо като че ли нереално, своята сянка на съмнение. Сфера като слънце, като луна, която със светлината си ще прави невидимото – видимо, празното пълно, и далечното – близко.

„Череши“, 2024 г.

Израснал под наставничеството на своя учител в Художествената академия в София – майсторът на четката Ненко Балкански, Николай Караджов съзнавано или не взима от уроците едно от най-ярките проявления в творчеството на казанлъшкия художник – играта с жанровете. Както при Ненко Балкански натюрморт, голо тяло, интериор и портрет се сливат в територията на изобразителното поле, за да зазвучат в единна творба, така и при Николай Караджов често може да бъде видян отказ от жанрова едностранчивост. И всичко това сякаш в името на смисъла, носещ се върху вълните на светлината. Както британският енциклопедист от епохата на Барока – големият вдъхновител на Вирджиния Улф и Борхес – сър Томас Браун пише: „Светлината е сянката на Бог!“. Сянката, която Демиурга хвърля върху своето най-съвършено творение – човекът. За да осветява дните, пътя, делата му. И като че ли във всяка една от предложените ни от Николай Караджов творби, подредени в новата му самостоятелна изложба, наднича сянката на Бог. Светлината – която физиците описват като явление с корпускулярно-вълнов характер – поток от фотони и в същото време с проявления на вълна, е онова, което вълнува художника и намира своя проява във всяка негова картина.

„Малка балерина“, 2018 г.

В настоящата изложба в Казанлък могат да бъдат видени не само вече „класическите“ за работата му нежни женски портрети, в които е отразено цялото му схващане за красивото като основна характеристика на изкуството. Не само неговите увлечения върху предметния ни свят в цялата му негова преходност, но и най-новият вариант върху темата „Единадесет череши“. Този на пръв поглед семпъл натюрморт се явява наново в творчеството на Николай Караджов, сякаш за да ни припомни думите на св. Августин, че „числото единадесет е герой на греха“. Прибавена към пълноценното десет, единицата се превръща в белег на излишък – на невъздържаност, насилие, прекаляване, което вещае сблъсък. Всъщност числото единадесет, по думите на изследователите, е ключ към Дантиевата „Божествена комедия“, цялата написана в терцини с верижна рима от 11 срички. Играта със смисъла и възможното му тълкуване е подсилена от Николай Караджов от извисилата се над плота и намиращата се върху неговите череши луна. Луна като небесна сфера, която задвижва оплодителната сила на приличните на сперматозоиди сладки череши.

Сред показаните в експозицията творби е и един от най-ранните творчески опити на художника – „Натюрморт“ от 1980 г., показан в първата самостоятелна изложба на художника в салона на Съюза на българските художници на бул. „Руски“, днес „Цар Освободител“, в София. Това е наистина впечатляващ натюрморт с детски портрет на румънския живописец Николае Тоница. Картината на Тоница днес се съхранява в Художествената галерия на Плоещ и заема сякаш централно място в платното на Николай Караджов. В нея той не само ще отрази един от най-впечатляващите детски портрети на румънския си колега, но в хармонично единство с него ще изобрази един от атрибутите на детството – доминото. Тази завладяваща игра, чиято прародина е далечен Китай, кара дори нас – порасналите, често да се връщаме към нея, към жаждата си за игра. В контраст на детския портрет и играта се явяват три малки топчета – бяло, синьо и червено. Те като че ли ни припомнят, че силата на собственото ни съществуване е в самото движение, движение в сянката на Бог. Друга ранна творба, която може да бъде видяна в изложбата в Казанлък, е портрет на съпругата на художника – Валентина, от 1986 г. Произведение, което овеществява в живопис както любовта на автора към неговата неотменна следовница и до днес, така и важните уроци, получени от Ненко Балкански. Уроци, които ученикът ще надгради и развие, за намери своето място в необятния свят на изкуство в сянката на Бог.

Пламен В. ПЕТРОВ

Последни публикации