Елена Атанасова е едно от откритията на 12-ия сезон на „Като две капки вода“ по Нова телевизия. В първите четири лайфа тя имаше нелеката задача да имитира Пинк, Гери-Никол и 100 Кила, Светльо от „Хиподил“ и Гери Халиуел. Направо да се чуди човек как актрисата успява да се справи с тези сложни превъплъщения на фона на изключително натоварената си програма.
Елена е част от трупата на Сатиричния театър, където играе в няколко представления. Освен това сега репетира пиесата на Стефан Цанев „Конят на Александър Велики“, която ще бъде представена със заглавието „Мистерия с кон“. Гастролира и на сцени извън столицата. През есента се очаква премиера на голям екран да направи и филмът „Клас 90“, в който участва. Въпреки многото ангажименти Елена не се оплаква. А и все пак намира време за няколко часа качествен сън.
– Елена, какво приключение е за вас „Като две капки вода“?
– Отдавна чакано приключение. Изгледала съм всички сезони и това, че сега „Като две капки вода“ ми се случва на мен, е сбъдната мечта. В постоянна еуфория съм, която мога да сравня само с моментите на влюбване, когато човек чувства пеперуди в стомаха.
– Вие сте емоционално свързана с предаването много преди да участвате, тъй като сте били съпруга на Рачков и състудентка на Геро…
– (Смее се.) Да, така е. Имаме дълбоки взаимоотношения в годините. С Геро сме учили в класа на проф. Димитрина Гюрова в НАТФИЗ. От първи курс се надушихме. Явно си паснахме в лудостта и често играехме етюди. Дори след като завършихме, продължихме да се срещаме в провинциални театри – в Габрово и в Смолян, а последната ни среща беше в Пловдивския театър, където след като 10 години не се бяхме засичали, играхме в „Двама на люлката“ под режисурата на Бина Харалампиева.
– А как станахте съпруга на Рачков?
– Това се случи в култовото предаване „Клуб НЛО“, което се излъчваше по националната телевизия. Явих се на кастинг, спечелих и влязох в екипа. Сценаристите ни видяха като съпруг и съпруга и ни кръстиха Латин и Теменужка. Тъй като трябваше да съм по-висока от него, ме слагаха на кубче и стоях с една глава над него. Въобще да си съпруга на Рачков е много забавно и непредсказуемо. То при него няма как да е друго.
– За масовия зрител може и да е изненада вашето пеене, но хората, които ви познават, знаят, че сте от музикално семейство – баща ви е бил оперен певец и режисьор в БНТ, а майка ви е пяла в хор „Бодра смяна“. Явно кръвта вода не става?
– Ако се върна още по-назад, баба ми по майчина линия, е пяла в хора на църквата в Княжево. Радвам се, че сега, благодарение на „Като две капки вода“, музиката отново е част от моя живот. След като завърших театралната паралелка в 22-ра гимназия, аз самата имах колебания дали да следвам в Консерваторията, или в НАТФИЗ. Но все пак театралната академия надделя.
– Като че ли теглите все късата клечка с тези мъжки образи. Трудно ли ви е с тях?
– Трудно е, защото трябва да хвана много характерни неща от поведението им. Забелязах, че колегите ми в театъра доста странно ме гледат, тъй като аз постоянно репетирах походката и жестовете на 100 Кила и Светльо от „Хиподил“. Но пък, от друга страна, си казвам: „Кога друг път ще ми се случи да изиграя реално съществуващи мъжки образи, а не измислени, както е в театъра!“.
– То си е сложна работа, защото дори пластичен хирург трудно ще може да превърне толкова надарена от природата жена в мъж!
– (Смее се.) Да, много неща трябваше да сложа по себе си, за да заличим първичните полови белези, които имам. Впечатлена съм от работата на гримьорите. Това е много тежък труд. За грима ми на Светльо от „Хиподил“ бяха нужни повече от четири часа.
– Имате ли изпълнител, който искате да ви се падне на бутона на късмета?
– Много харесвам френската и италианската музика. Бих се радвала да ми се паднат Лаура Паузини или Джана Нанини…
– А кой не искате да ви се пада?
– Ако може никога повече да не ми се падат мъже. Ще бъда много благодарна.
– Целите ли се в първото място?
– Моята цел е да се превъплътя максимално добре в интересни за мен персонажи, които да донесат радост и усмивка на публиката в залата и на зрителите пред телевизорите. Не съм амбициозна и не се целя в първото място. Просто гледам да си върша добре работата.
– Рязко сменяме темата. Вие преминавате през много тежък период, когато на 19-годишна възраст губите баща си, който умира от рак. Какъв беше последният ви разговор с вашия татко – оперния певец и режисьор в БНТ Светозар Атанасов?
– На моите крехки 19 години тогава, никога не съм си мислела, че водя последни разговори с баща ми и се надявах нещата с коварната болест да се оправят. Той беше изключително слънчев човек, синеок, висок, душа на компанията. Раздаваше се за семейството и работата си. Беше обичащ съпруг и баща. Никога няма да забравя как, когато влязох в НАТФИЗ, за него това беше изключителна радост и гордост. Помня как веднъж преди лекции, като закусвахме, ме видя замислена и ми каза: „Само засмяна те искам!“. До ден днешен много често си припомням това изречение, дори с неговия глас. Сега, срещайки колегите му от телевизията, те не пропускат да ми кажат как в неговия тефтер със задачи винаги е имало много мои снимки и е разказвал истории с мен.
– Благодарение на него сте израснали в коридорите на националната телевизия. Имате ли паметни срещи с големи звезди от това време?
– О, да. Баща ми често канеше вкъщи хората, с които работи. Гордея се с колекцията от автографи, давани ми от тях. Спомням си добре голямата актриса Леда Тасева. Тя дойде у дома и седях до нея с ококорени очи. Гледах да попивам всичко. Няма как да забравя и Йорданка Христова, на която татко снима музикален клип. Много се впечатлих от неин гланц за устни, защото по онова време такива неща бяха рядкост у нас. На снимките в студиото дори отидох с татко да наблюдавам как работят. Тогава тя ми подари един гланц за устни и аз бях най-щастливото дете на света.
– Сега, ако в „Като две капки вода“ ви се падне да имитирате Йорданка Христова и тя дойде в студиото, може да й върнете жеста и вие да й подарите гланц за устни.
– Да. Със сигурност ще го направя, ако ми се случи.
– Как съумяхте с майка ви да продължите напред след загубата на баща ви?
– С вяра! Татко си отиде в онези трудни и гледни години – почина през 1996, но майка е мобилизиран човек. Наричам я бойна машина. В квартала пък й казват „Пушката“. А и баща ми никога не се предаваше. Не униваше. Дори през болестта си премина много достойно. И заради него знаехме, че трябва да стиснем зъби, да се хванем за ръце и да продължим напред.
– Да поговорим за любов. В едно интервю казвате, че сте си дали ваканция в любовта. Продължава ли тази ваша ваканция?
– Съвсем нормално е човек да си дава ваканция в любовта, тъй като емоционалните хора като мен имат нужда да си поемат глътка въздух.
– Вашата връзка е била с мъж, който е живял в чужбина. Не ви ли беше трудно да поддържате тази любов от разстояние?
– В началото това даже още повече разпалваше страстта, защото ти живееш с представите за този човек в един розов облак и си фантазираш много неща. С времето обаче всичко се оказва доста по-различно от това, което си си представял. За щастие, финалът ни не беше свързан с някакви неприятни сцени. Да, болката си е болка, но останахме в добри отношения и продължаваме от време на време да се чуваме.
– Не мога да повярвам, че красива жена като вас не е имала досега предложения за брак?
– Имала съм, разбира се, но това се случи във време, когато въобще не бях узряла за брак. Два пъти ми се е случвало в живота. До семеен живот обаче така и не стигнах. Вярвам, че каквото има да се случва, то ще се случи.
– А сега има ли мъж, който ви вълнува?
– Не, няма. Толкова съм заета с работа, че дори да има хора, които се вълнуват от мен, въобще не ги забелязвам.
Антон СТЕФАНОВ