„Зона на интерес”, 2023, САЩ/Великобритания/Полша, сценарист и режисьор Джонатан Глейзър по едноименния роман на Мартин Еймис, оператор Лукаш Зал, художник Крис Оди, костюми Малгожата Карпюк, композитор Мика Леви, в ролите: Сандра Хюлер, Кристиан Фредел, Имоген Коге и други. Награди и номинации: Голямата награда на журито на FIPRESCI, техническа награда и за музика от Кан, на FIPRESCI за Лукаш Зал от Camerimage, 2 BAFTA: за най-добър британски филм и за неанглоезичен филм, 5 номинации за „Оскар“, включително за филм и международен филм.
Във „Филтър“ съм писала за повечето от претендентите за „Оскар“ за филм. Ще ми се любимите ми „Убийците на цветната луна“ на Мартин Скорсезе и „Заседнали“ на Александър Пейн да се сдобият поне с по една статуетка – вторият ще бъде показан на София филм фест. Шумно коментираният „Зона на интерес” е вече по екраните. Идилично-злокобен филм. Смразяващо-агресивна музика на черен екран. Когато настъпва тишина, сме свидетели на фриволно плажуване на родители и деца. После две черни коли отпрашват по пътя. Просторната къща с райска градина на семейство Хьос е точно срещу Аушвиц, където Рудолф Хьос е комендант. От концлагера се вижда оградата и коминът на крематориума, бълващ непрестанно дим от жертвите.
Действието се развива през 1943-а г. Семейството живее тук от три години. Фрау Хьос (Сандра Хюлер) е намерила своята крепост и я е оформила по собствен вкус. Семейството има пет деца – двама сина и три дъщери, като най-малката е ревящо бебе. И куче има, естествено. В къщата прислужват полски момичета, с които съпругата се държи високомерно. Когато не е на работа, Рудолф Хьос е облечен предимно в бяло. Съпругата мери скъпо кожено палто пред огледалото, загръща се в него. Явно е било притежание на заможна еврейска жертва в Аушвиц. Раздава на прислугата дрехи пак оттам. Тя се наслаждава на своя рай. С цялата си красота филмът се гледа мъчително. По едно време стар евреин от концлагера посипва човешка прах върху растенията. Рудолф Хьос е перфектен в работата си. Но за него и тя, и нацизмът са нещо рутинно – когато диктува писмо, приключва с „Хайл Хитлер и така нататък“. В един момент решават да го преместят. Едва дръзва да съобщи новината на жена си. Тя категорично отказва да напусне идилията.
Честно казано, филмът не е нов ракурс към нацизма и Холокоста. За пореден път ни се показва и внушава, че възходът на Хитлер е благодарение на бюргерството – „обикновеното зло”. Фрау Хьос е кон с капаци – нищо не я интересува, освен собствения й комфорт. Чудовище е. Дори собствената й майка (Имоген Коге) не издържа на това маниакално благополучие.
Филмът е заснет живописно и донякъде воайорски. Сандра Хюлер е съвсем различна от трескавата германка във френските Алпи в „Анатомия на едно падане“ на Жюстин Трие – нейната фрау Хьос е спокойна, властна и самодостатъчна, дори грижите за децата са предадени на обслужващия персонал. Движи се гордо с тежките си крака. Кристиан Фредел е изопнат и наистина прилича на героя си – дори подстрижката е същата. Всъщност от романа на британския постмодернист Мартин Еймис е останало само заглавието. Джонатан Глейзър е върнал дори истинските имена на героите. И все пак най-силният компонент на филма е работата със звука – когато има музика, екранът е черен или червен, а иначе се чуват далечни команди, лай, викове… Ужасяващо.
Злокобен филм е „Зона на интерес“, но не е толкова съкрушителен като „Синът на Саул“ (2015) – прославеният дебют на Ласло Немеш, получил също Голямата награда на журито и на FIPRESCI в Кан. И все пак филмът на Джонатан Глейзър е важен и актуален в контекста на днешните бесове.
Геновева ДИМИТРОВА
