Американският бестселър за деца „Добри“ (Dobry) е написан по историята на слабо познатия у нас художник и скулптор Атанас Качамаков и е илюстриран от него. Макар да чупи рекордите по продажби още с издаването си през 30-те години на миналия век в САЩ и досега да е сред най-известните детски книги там, тя не е популярна у нас. Затова пък в САЩ до 1966 г. са пуснати 11 нейни издания с илюстрации от самия художник и продължава да се преиздава до днес като класика.
Роден през 1889 година в Лясковец, Атанас от малък остава без баща. Майка му се надява той да поеме работата по полето, но когато разбира, че неговият талант е в рисуването, му дава всички си спестени пари, за да учи в София. Така той завършва скулптура в Художествената академия при проф. Иван Лазаров. През 1924 г. заминава за Париж, а година по-късно се мести в Ню Йорк. Там талантливият художник печели първа награда през 1931 г. в голямата изложба в Ню Йорк за своята работа от мрамор „Индианка с дете“. Негово дело е паметникът на Джордж Вашингтон в Ню Йорк.
Качамаков става художествен директор в Холивуд и работи за тогавашните суперпродукции „Бен Хур“, „Царят на царете“, „Елена от Троя“, „Ноевият ковчег“, пише Людмила Калоянова, зам.-председател на Лигата на българските писатели в САЩ и по света. По-късно творецът мести ателието си в Палм Спрингс и остава да живее там до края на живота си през 1894 г. Урежда самостоятелни изложби в Бостън, Ню Йорк, Филаделфия, Чикаго, Сан Франциско.
Книгата „Добри“ се ражда спонтанно още докато той живее в Ню Йорк. Вечер в дома му там се събират приятели и всеки трябва да разкаже своята история. Когато домакинът започва да разказва за спомените от детството и младостта си, писателката и журналистка Моника Шанън настоява да стенографира. Родената в Канада авторка превръща историите в книга, която излиза в Ню Йорк през ноември 1934 г. и едва месец по-късно е избрана за най-интересното произведение в САЩ за месец декември. Жури, оглавявано от съпругата на действащия тогава президент Франклин Рузвелт – Елинор, му присъжда приза. През юни следващата година второто издание на „Добри“ получава наградата на името на Джон Нюбъри (1713-1767) за „Най-забележителният принос към американската детскo-юношеска книжнина за 1934 г.“.
Накратко сюжетът на книгата, който е безхитростен, но завладяващ, проследява Добри, който живее в малко село с овдовялата си майка и своя дядо. Те работят на нивите, а редките мигове на отдихмомчето прекарва с най-добрата си приятелка Неда, дъщеря на местния обущар. Макар да се труди всеотдайно, Добри усеща, че полската работа не е за него. Той е влюбен в изобразителното изкуство и отрано проявява големия си талант. За да си купува материали за рисуване, става пастирче и не спира да твори. Майка му (в романа тя се казва Рода) е притеснена от липсата на влечение към селскостопанския труд у него. Дядото обаче успява да я убеди, че дарба като тази на Добри не бива да се пропилява. Когато момчето извайва завладяваща скулптура от сняг по Коледа и цялото село му се възхищава, Рода осъзнава таланта на отрочето си.
На Нова година тя му дава всичките си спестявания, за да продължи учението си. Добри заминава, но обещава да се върне при приятелката си от детинство Неда. Постепенно дружбата им преминава в романтична любов и художникът се заклева, че ще се ожени за нея, след като завърши.
Още при излизането на книгата българският консул в САЩ Константин Попатанасов, близък приятел на автора, в писмо до БАН съобщава за успеха й, но никой не я превежда на български.
Оказва се обаче, че романът „Добри“ има вече един неиздаден български вариант след уникален групов превод, информира Радио България през август 2011 г. Двайсет ученици от езиковата гимназия „Симеон Радев“ в Перник се заемат тогава с превода под ръководството на своите преподаватели.
„При едно от посещенията си в САЩ бившият директор на Историческия музей в Перник, етнологът Симеон Мильов, попада на книгата и е приятно изненадан от нейната история. Той я донася в България, за да я направи достояние на българите“, разказва за Радио България през 2011 г. Емилия Велинова, директор на историческия музей в Перник.
„Негова е идеята да я предостави на пернишките ученици – едно предизвикателство за техните езикови знания и възможност да ги запознае с този велик българин, малко познат в родината. С подкрепата на историческия музей и младежкото литературно списание „Кръг“ книгата вече звучи и на български език.
В края на 70-те години Атанас Качамаков се връща в България и прави голяма изложба в Националната художествена галерия в София, както и в родното си място – Лясковец. Негови творби, над 50 картини, се пазят в Национален дарителски фонд „13 века България“, дарение от големия творец.
Преди няколко години в галерия „Средец“ в изложбата „Хлябът“ бяха представени 30 рисунки от цикъла „Нашият хляб насъщен“ на Атанас Качамаков, придружен от авторския текст „Български фестивал на майката земя“. Творбите, които са визуализиран разказ за бита и труда на българските селяни от началото на XX век и показват ритуалните етапи в процеса на създаването на хляба през различните годишни времена, са своеобразно продължение на романа „Добри“.
Мария ПЕТКОВА
